ОТНОСНО: продажба на сграда и прилагане на чл.50 от ЗДДС
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 07-00-115/ 22.06.2017г., препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП.
Дружество е придобило сграда през 2005г. като апортна вноска от съдружник, без да има ДДС по сделката. Сега фирмата продава сградата на друга фирма.
Поставен е следният въпрос: Трябва ли да се начисли ДДС при продажбата на сградата или може да не се начислява на основание чл.50 от ЗДДС?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДДС, освободена е доставката на стоки или услуги:
1. които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;
2. при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70.
Видно от този текст, за да намери приложение разпоредбата на чл.50 от ЗДДС е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:
- регистрирано по ЗДДС лице да се разпорежда с произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки или с резултата от получена от него услуга;
- за тях на лицето да е начислен ДДС за облагаема доставка от регистриран по ЗДДС доставчик;
- лицето не е приспаднало този начислен ДДС като данъчен кредит, тъй като по силата на други разпоредби от ЗДДС, същият не е с право на данъчен кредит.
На основание посочените разпоредби от ЗДДС, изводът е, че в случая на апорт на сграда, при последващата продажба на същата, нормата на чл.50 от ЗДДС е неотносима.
Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на ЗДДС апорта не се определя като доставка, съответно - не е начислен ДДС.
Характерът на конкретната доставка - продажба на сграда /получена като апортна вноска/, се определя съобразно регламентацията на чл. 45, ал.3 от ЗДДС и чл.12, ал.1 от ЗДДС.
Когато предмет на доставката е сграда, която не е нова, следва да се има предвид разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗДДС. Освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.
Независимо от горния текст, съгласно чл.45, ал.7 от ЗДДС, в случаите на доставка по ал.3, доставчикът може да избере тя да бъде облагаема.
Ако сградата е нова, при продажба ще са приложими общите разпоредби на ЗДДС и следва да се начисли ДДС.
Дружество е придобило сграда през 2005 г. като апортна вноска от съдружник, без начислен ДДС по сделката. Впоследствие дружеството продава сградата на друго дружество.
Въпрос: Трябва ли да се начисли ДДС при продажбата на сградата или може да не се начислява на основание чл.50 от ЗДДС?
Съгласно чл.50, ал.1 от ЗДДС, освободена е доставката на стоки или услуги:
- които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;
- при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70.
От тази разпоредба следва, че за да се приложи чл.50 от ЗДДС, трябва едновременно да са изпълнени следните условия:
- регистрирано по ЗДДС лице да се разпорежда с произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки или с резултата от получена от него услуга;
- за тези стоки или услуги на лицето да е начислен ДДС за облагаема доставка от регистриран по ЗДДС доставчик;
- лицето да не е приспаднало този начислен ДДС като данъчен кредит, тъй като по силата на други разпоредби на ЗДДС не е имало право на данъчен кредит.
На основание тези разпоредби се приема, че при апорт на сграда, при последващата продажба на същата, чл.50 от ЗДДС е неотносима норма. Причината е, че съгласно разпоредбите на ЗДДС апортът не се определя като доставка и съответно при него не се начислява ДДС.
Извод: В разглеждания случай чл.50 от ЗДДС не може да се прилага при последващата продажба на сградата, придобита чрез апорт.
Характерът на конкретната доставка - продажба на сграда, получена като апортна вноска, се определя съобразно чл.45, ал.3 от ЗДДС и чл.12, ал.1 от ЗДДС.
Когато предмет на доставката е сграда, която не е нова, се прилага чл.45, ал.3 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.
Независимо от това, съгласно чл.45, ал.7 от ЗДДС, при доставка по ал.3 доставчикът може да избере доставката да бъде облагаема.
Извод: Ако сградата не е нова, продажбата по принцип представлява освободена доставка по чл.45, ал.3 от ЗДДС, но доставчикът може по избор да я третира като облагаема по чл.45, ал.7 от ЗДДС.
Ако сградата е нова, при продажбата се прилагат общите разпоредби на ЗДДС и следва да се начисли ДДС.
Извод: При продажба на нова сграда доставката е облагаема по общия ред и се начислява ДДС.
