ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставки на стоки по реда и смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция ОДОП ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-35 от 03.02.2020 г., относно данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност на доставки на стоки, предмет на внос, които впоследствие се транспортират до територията на друга държава.
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас юридическо лице, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, закупува стока от доставчик от Съединените Американски щати (САЩ), нова и втора употреба електроника, като посочвате, че са налице два варианта на последваща продажба на стоките, а именно:
1.Стоките пристигат в логистичен склад в Холандия, като стоката се продава на холандско дружество, регистрирано по ДДС там;
2.Българското дружество доставя стоката от Холандия до клиент в Полша, регистрирано по ДДС там лице и фактурира на същото дружество.
По повод прилагането на митнически режим 42 и процедурата "Едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка" и прилагането на нормата на чл.58, ал.1, т.6 от Закона за данък върху добавената стойност, сте поставили следния въпрос:
С какви документи трябва да се снабди българското дружество, за да приложи нулевата ставка на данъка за всяка от доставките, както и да не дължи данък при вноса?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставеният въпрос и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
По смисъла на чл.58, ал.1, т.6 от Закона за данък върху добавената стойност, освободен от данък е вносът на стоки, когато вносът е последван от вътреобщностна доставка и когато вносителят представи следните данни:
1.Идентификационния си номер по чл.94, ал.2 от ЗДДС;
2.Идентификационния номер по ДДС на клиента, за когото се доставя стоката, издаден в друга държава членка, или собствения си идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките;
3.Доказателство, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени до друга държава членка по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
В случаите на освобождаване от данък при внос по чл.58, ал.1, т.6 от закона, вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение следните документи:
1.Копие от удостоверението за регистрация по чл.104 от същия закон;
2.Декларация по образец - приложение № 24 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС);
3.Транспортни документи, в които е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка.
В случаите на чл.51, ал.2 от ППЗДДС, митническите органи при извършване на митническите формалности, за да приложат освобождаването, правят проверка за валидност на посочения в декларацията - приложение № 24 от Правилника за прилагане на закона идентификационен номер за целите на ДДС на получателя по последващата вноса вътреобщностна доставка, издаден от друга държава членка.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл.50, ал.1 от ППЗДДС, в случай, че вносителят по чл.58, ал.1, т.6 от закона не се снабди с документите по чл.45 от правилника за прилагането на закона (документите, доказващи извършването на последващата вътреобщностна доставка) до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл.54 от закона, данъкът по вноса става изискуем от вносителя. В тези случаи, данъкът се начислява от вносителя с протокол по чл.117, ал.2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл.54 от материалния закон.
Обръщам внимание, че внос по смисъла на чл.16, ал.1 от материалния закон е въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната. Поради което, изложеното по-горе е относимо към случаите, в които е налице внос на територията на страната.
При осъществен внос на територията на друга държава членка, последващите доставки от българското данъчно задължено лице към неговите клиенти - холандската фирма, регистрирана по ДДС в Холандия и фирмата от Полша, ще се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, а именно, територията на Холандия. В тази връзка, за целите на данъчното третиране на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка, следва да се запознаете с правилата и изискванията на данъчното законодателството в областта на данъка върху добавената стойност там. Също така, съгласно чл.79, ал.3, т.1 от правилника за прилагането на закона за данък върху добавената стойност, доставките на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, каквото е лицето, което представлявате, се документират по правилата на тази друга държава членка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
Представено е запитване относно данъчното третиране по Закона за данък върху добавената стойност на доставки на стоки, предмет на внос, които впоследствие се транспортират до територията на друга държава членка.
Описана е следната фактическа обстановка: юридическо лице, регистрирано по ЗДДС в България, закупува стока (нова и втора употреба електроника) от доставчик от Съединените американски щати. Посочени са два варианта на последваща продажба на стоките:
- Стоките пристигат в логистичен склад в Холандия и се продават на холандско дружество, регистрирано по ДДС в Холандия.
- Българското дружество доставя стоката от Холандия до клиент в Полша, регистрирано по ДДС там лице, и фактурира на това полско дружество.
Във връзка с прилагането на митнически режим 42 и процедурата "Едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка" и прилагането на чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС е поставен следният въпрос:
Въпрос: С какви документи трябва да се снабди българското дружество, за да приложи нулевата ставка на данъка за всяка от доставките, както и да не дължи данък при вноса?
На основание изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба се излага следното становище:
1. Освобождаване от данък при внос по чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС
Съгласно чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС, от данък е освободен вносът на стоки, когато:
- вносът е последван от вътреобщностна доставка, и
- вносителят представи следните данни:
- идентификационния си номер по чл.94, ал.2 от ЗДДС;
- идентификационния номер по ДДС на клиента, за когото се доставя стоката, издаден в друга държава членка, или собствения си идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките;
- доказателство, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени до друга държава членка по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
В случаите на освобождаване от данък при внос по чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС, вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение следните документи:
- копие от удостоверението за регистрация по чл.104 от ЗДДС;
- декларация по образец - приложение № 24 от ППЗДДС;
- транспортни документи, в които е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка.
Съгласно чл.51, ал.2 от ППЗДДС, митническите органи при извършване на митническите формалности, за да приложат освобождаването, правят проверка за валидност на посочения в декларацията по приложение № 24 идентификационен номер за целите на ДДС на получателя по последващата вътреобщностна доставка, издаден от друга държава членка.
Извод: За да се приложи освобождаването от данък при внос по чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС, вносителят трябва да представи пред митническите органи идентификационните номера по ДДС, доказателства за предназначението на стоките за друга държава членка и конкретно документите по чл.51, ал.2 от ППЗДДС - копие от удостоверението по чл.104 от ЗДДС, декларация по приложение № 24 от ППЗДДС и транспортни документи, указващи, че стоката е предназначена за друга държава членка.
2. Последици при неснабдяване с документи за последващата вътреобщностна доставка
Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДДС, когато вносителят по чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС не се снабди с документите по чл.45 от ППЗДДС (документите, доказващи извършването на последващата вътреобщностна доставка) до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл.54 от ЗДДС, данъкът по вноса става изискуем от вносителя.
В тези случаи данъкът се начислява от вносителя с протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие по чл.54 от ЗДДС.
Извод: Ако вносителят не се снабди в срок с документите по чл.45 от ППЗДДС, доказващи последващата вътреобщностна доставка, освобождаването отпада и данъкът по вноса става изискуем, като се начислява с протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС в посочения 15-дневен срок.
3. Определяне на "внос" и приложимост на изложеното
Съгласно чл.16, ал.1 от ЗДДС, внос е въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната. Поради това изложеното относно освобождаването по чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС и свързаните с него документи е относимо само към случаите, в които е налице внос на територията на България.
Извод: Правилата за освобождаване от данък при внос по чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС се прилагат само когато вносът се осъществява на територията на България по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС.
4. Данъчно третиране при внос в друга държава членка и последващи доставки
Когато вносът се осъществява на територията на друга държава членка, последващите доставки от българското данъчно задължено лице към неговите клиенти - холандската фирма, регистрирана по ДДС в Холандия, и фирмата от Полша - се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, а именно на територията на Холандия.
За целите на данъчното третиране на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка следва да се прилагат правилата и изискванията на данъчното законодателство в областта на ДДС в съответната държава членка.
Съгласно чл.79, ал.3, т.1 от ППЗДДС, доставките на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, извършвани от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документират по правилата на тази друга държава членка.
Извод: При внос на стоките в друга държава членка (например Холандия) последващите доставки към холандското и полското дружество са с място на изпълнение извън България и се облагат и документират по правилата на ДДС законодателството на съответната държава членка, като за документирането се прилагат нормите на чл.79, ал.3, т.1 от ППЗДДС.
5. Характер на становището
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Посочва се, че при производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ако се установи фактическа обстановка, различна от посочената в запитването, не може да се прилага разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл.17, ал.3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
