НАП: Данъчно третиране по ЗКПО и ЗДДС на разходите при командироване на управител и използване на служебен лек автомобил

Представена е следната фактическа обстановка: управителят на дружество с ограничена отговорност е назначен с трудов договор и не е съдружник в дружеството. Предприятието разполага със собствен лек автомобил.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: При командироване в страната на управителя начислява ли се данък върху разходите за дневни, квартирни и пътни разходи с лекия автомобил?

Въпрос 2: Ползва ли се данъчен кредит за разходите за нощувки и за гориво, заредено за лекия автомобил при командироването на управителя?

Въпрос 3: Облагат ли се с данък върху разходите платените за лекия автомобил данъци, винетни такси, застраховки "Гражданска отговорност" и "Автокаско"?

По първи въпрос

Съгласно чл. 121 от Кодекса на труда, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работник или служител за изпълнение на трудови задължения извън мястото на постоянната му работа. В тези случаи по чл. 215 от КТ се изплаща обезщетение за пътни, дневни и квартирни пари като компенсация за това, че работникът или служителят няма да изпълнява трудовите си ангажименти на обичайното "място на работа".

Командированите лица, освен брутното си трудово възнаграждение, получават пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определяни от Министерския съвет с Наредбата за командировки в страната.

Съгласно чл. 33 от Закона за корпоративното подоходно облагане, за да бъдат изцяло признати за данъчни цели разходите за пътуване и престой на физически лица, трябва кумулативно да са изпълнени следните условия:

• физическите лица, чиито разходи са обект на регулация, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него по извънтрудови правоотношения;
• пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;
• счетоводните разходи да са документално обосновани.

Разпоредбите относно документалната обоснованост на разходите са в чл. 10 от ЗКПО. Съгласно чл. 10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Извън този случай, счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.

Данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, на командирования се заплащат квартирни пари за нощуване в мястото на командировката в размер на действително платеното, установено чрез представения документ на името на командирования, но не повече от утвърдената от командироващия сума за една нощувка. Дневните и пътните пари се изплащат съобразно изискванията на наредбата.

Когато лицето, изпълняващо длъжността управител, пътува извън населеното място, където е мястото на работата, то се счита за командировано и за документално обоснованите пътни, квартирни и дневни разходи не се дължи данък върху разходите.

Данък върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност по реда на чл. 204, т. 3 от ЗКПО, е дължим, когато управителят пътува в рамките на населеното място, където е мястото на работата, и пътуването е свързано с изпълнението на функциите, присъщи на управленската дейност.

Извод: При командироване на управителя извън населеното място на работа за документално обоснованите пътни, дневни и квартирни разходи, включително при ползване на лекия автомобил, не се дължи данък върху разходите; данък върху разходите за експлоатация на превозното средство е дължим само при пътувания в рамките на населеното място, свързани с управленската дейност.

По втори въпрос

В глава седма от Закона за данък върху добавената стойност е регламентирано възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит отпадат в случаите на чл. 70, ал. 2 и 3 от закона.

В конкретния случай разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС дава право на лицата да упражнят правото на приспадане на данъчен кредит за транспорта и нощувките на командированите от тях лица.

За да упражнят това право, лицата трябва да притежават данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред.

Едновременно с това разходите за командировки трябва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната и/или Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, в които са определени условията за командироване, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите.

Предвид изложеното, за дружеството ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за нощувките на командированите от него лица, ако притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред, и разходите са документирани съобразно изискванията на посочените наредби.

Извод: Дружеството има право на приспадане на данъчен кредит за нощувките (и транспорта) на командирования управител, включително за горивото за лекия автомобил, при наличие на данъчен документ по чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС с отделно посочен данък и при документиране на разходите съгласно наредбите за командировки.

По трети въпрос

С данък върху разходите се облагат разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Определение за този вид разходи се съдържа в § 1, т. 39 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. Това са пряко свързаните с поддръжката, ремонта и експлоатацията на превозните средства счетоводни разходи за:

• горива, гориво-смазочни материали и други консумативи;
• резервни части;
• труд за ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги;
• технически прегледи и паркинг;
• козметика и аксесоари.

Съгласно чл. 11 от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон не е предвидено друго.

Посочените в запитването разходи за данъци, винетни такси, застраховки "Гражданска отговорност" и "Автокаско" са задължителни за извършване в съответствие с изискванията на различни нормативни актове по смисъла на Закона за нормативните актове и не са включени в определението на § 1, т. 39 от ЗКПО. При условията на документална обоснованост тези счетоводни разходи ще са данъчно признати и не подлежат на облагане с данък върху разходите.

Извод: Разходите за данъци, винетни такси и застраховки "Гражданска отговорност" и "Автокаско" за лекия автомобил, като задължителни по нормативен акт и извън обхвата на § 1, т. 39 от ЗКПО, са данъчно признати при документална обоснованост и не се облагат с данък върху разходите.