НАП: Осигуряване на самоосигуряващо се лице – едноличен собственик на капитала на две ЕООД по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО

ОТНОСНО: Осигуряване на едноличен собственик на капитала на две търговски дружества (ЕООД), вписан като управител на дружествата, упражняващ единствено трудова дейност с личен труд в тях

Според изложеното във запитването, лицето е едноличен собственик на капитала на "ВК" ЕООД и "ВТ" ЕООД и е вписано като управител и на двете дружества в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. В дружествата няма нает персонал.

От създаването на новото дружество "ВТ" ЕООД лицето е декларирало, че ще се осигурява в него като самоосигуряващо се лице, което полага личен труд, с възнаграждение в размер на 460 лв. До създаването на "ВТ" ЕООД лицето се е самоосигурявало във "ВК" ЕООД, където също е полагало личен труд. Уточнено е, че данъкът върху доходите на физическите лица (ДОД) върху възнаграждението за личен труд се начислява и внася от "ВТ" ЕООД.

Въпрос: Трябва ли да продължите да внасяте осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице в първото дружество "ВК" ЕООД, което продължава да работи?

В запитването е посочено, че лицето осъществява дейност в дружествата само с личен труд, като за тази дейност се самоосигурява и не изпълнява задължения на управляващ собственик в тях, произтичащи от закона и вписването в търговския регистър с изрично сключен договор за възлагане на управление и с определено възнаграждение за полаган управленски труд. От това се приема, че за лицето е приложим редът по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), тоест редът, определен за самоосигуряващите се лица.

На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО.

Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО и се осигуряват по реда, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност - възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Следователно при започване на всяка трудова дейност, в случая като собственик на две търговски дружества (ЕООД), лицето следва да декларира това обстоятелство.

Съгласно чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.

От цитираните разпоредби се прави извод, че за извършваните дейности като самоосигуряващо се лице на две основания по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - като собственик на две търговски дружества (ЕООД) - лицето следва да внася авансово осигурителни вноски само по едното основание (само чрез едното ЕООД) по свой избор.

За получените през годината облагаеми доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО, подлежащи на деклариране с годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), лицето следва да определи окончателен размер на осигурителния си доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. Окончателният осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

На основание чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), при определяне на годишния осигурителен доход за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества, се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти.

Извод: Лицето, като едноличен собственик и самоосигуряващо се лице в две ЕООД, следва да подаде декларации за започване на дейност и в двете дружества, но авансови осигурителни вноски внася само по едно избрано от него основание (чрез едното ЕООД), а при годишното изравняване определя окончателния си осигурителен доход върху всички облагаеми доходи от личен труд, изплатени от двете дружества, без дивидентите.