5-94-00-111/24.11.2015 г.
ДДС, ЧЛ.2, Т.1
ДДДС, ЧЛ.96, АЛ.1
ЗДДФЛ, ЧЛ.36
ЗДДФЛ, ЧЛ.50
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване, относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Във връзка с гражданско дело от 2012 г. по описа на Окръжен съд ....., заведено от Д..... по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), на лицето са присъдени и изплатени суми по изпълнителен лист от м. 06.2015 г.
Поставени са следните въпроси:
- Как следва да се облагат и декларират в годишната данъчна декларация
по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015 г. присъдените и изплатени суми по изпълнителния лист?
- Следва ли да се включат в облагаемият оборот за регистрация по ЗДДС
сумите, изплатени по изпълнителния лист?
Предвид изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос: Съгласно чл. 100, ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДС), държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Данъчното третиране и съответно декларирането на присъдените Ви обезщетения по гражданското дело, заведено по този закон, е в зависимост от естеството на отделните обезщетения.
По силата на чл. 13, ал. 1, т. 10 и 13 от ЗДДФЛ са освободени от облагане обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи, както и лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела. Следователно:
- обезщетението за имуществени вреди от неполученото брутно трудово възнаграждение поради временно отстраняване от работа (40 689,32 лв.) и обезщетението за имуществени вреди от неполученото допълнително възнаграждение за разкрити случаи на митнически нарушения (3 260,33 лв.) по своето естество са обезщетения за пропуснати ползи, поради което не са освободени от облагане и, като доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ, подлежат на деклариране в Приложение № 1 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Тъй като тези съдебно установени вземания са облагаеми, присъдените лихви върху тях в размер на 966,50 лв. (894,80 + 71,70) също са облагаеми. Като доходи от други източници по смисъла на ЗДДФЛ, лихвите се декларират в Приложение № 5 на годишната данъчна по чл. 50 от ЗДДФЛ. На основание чл. 36 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход (в случая - брутният размер на лихвите), придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).Ето защо, приемайки, че направените от Вас здравни осигуровки са по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, имате право да намалите облагаемия доход от лихви (966,50 лв.), придобит през 2015 г., с размера на здравните осигуровки, внесени по този ред през 2015 г.;
- по силата на горецитираните разпоредби е освободено от облагане както обезщетението за неимуществени вреди ведно със законната лихва (12 000,00 лв.), така и всички други присъдени Ви обезщетения за имуществени вреди и разноски ведно с присъдените лихви върху тях. Изплатените Ви по изпълнителния лист необлагаеми доходи не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
По втори въпрос:
Обект на облагане с ДДС съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС е всяка възмездна
облагаема доставка на стока или услуга.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Определение на понятието "независима икономическа дейност" е дадено в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и според нея това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В чл. 3, ал. 3 от ЗДДС изрично е посочено, при кои случаи не е налице извършване на независима икономическа дейност, а именно:
1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;
2. дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.
Съгласно чл. 12 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС регламентира условията за задължителна регистрация по ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Облагаемият оборот за целите на регистрация по ЗДДС, съгласно чл. 96, ал. 2 от същия закон е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
С оглед изложеното по - горе следва да се приеме, че както обезщетението за имуществени вреди, така и обезщетението за неимуществени вреди (ведно със законната лихва), доколкото същите са присъдени във връзка с неполучено трудово възнаграждение, не следва да участват при формиране на облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС. Присъдените и изплатени въз основа на изпълнителния лист разноски също не би следвало да се включват в облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС, тъй като не попадат в предметния обхват на закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Моля, при следваща кореспонденция с дирекция ОДОП .. да посочвате електронен адрес за връзка, което ще спомогне за по-лесно осъществяване на контакт с Вас.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка: във връзка с гражданско дело от 2012 г. по описа на Окръжен съд ..., заведено от Д..... по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), на лицето са присъдени и изплатени суми по изпълнителен лист от м. 06.2015 г.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да се облагат и декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. присъдените и изплатени суми по изпълнителния лист?
Въпрос 2: Следва ли да се включат в облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС сумите, изплатени по изпълнителния лист?
По първи въпрос
Съгласно чл. 100, ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДС) държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Данъчното третиране и декларирането на присъдените обезщетения по гражданското дело, заведено по ЗОДОВ, зависи от естеството на отделните обезщетения.
По силата на чл. 13, ал. 1, т. 10 и т. 13 от ЗДДФЛ са освободени от облагане:
- обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи;
- лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане;
- присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела.
Въз основа на това се прави следното разграничение:
-
Обезщетението за имуществени вреди от неполученото брутно трудово възнаграждение поради временно отстраняване от работа в размер на 40 689,32 лв. и обезщетението за имуществени вреди от неполученото допълнително възнаграждение за разкрити случаи на митнически нарушения в размер на 3 260,33 лв. по своето естество представляват обезщетения за пропуснати ползи.
Тези обезщетения не са освободени от облагане и като доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ подлежат на деклариране в Приложение № 1 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Тъй като тези съдебно установени вземания са облагаеми, присъдените лихви върху тях в общ размер 966,50 лв. (894,80 лв. + 71,70 лв.) също са облагаеми. Като доходи от други източници по смисъла на ЗДДФЛ тези лихви се декларират в Приложение № 5 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 36 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход (в случая - брутният размер на лихвите), придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Приемайки, че направените здравноосигурителни вноски са по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, лицето има право да намали облагаемия доход от лихви в размер на 966,50 лв., придобит през 2015 г., с размера на здравните осигуровки, внесени по този ред през 2015 г.
-
По силата на цитираните разпоредби е освободено от облагане обезщетението за неимуществени вреди ведно със законната лихва в размер на 12 000,00 лв., както и всички други присъдени обезщетения за имуществени вреди и разноски, заедно с присъдените лихви върху тях.
Изплатените по изпълнителния лист необлагаеми доходи не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Извод: Обезщетенията за пропуснати ползи (40 689,32 лв. и 3 260,33 лв.) се облагат като доходи от трудови правоотношения и се декларират в Приложение № 1 към декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ; лихвите върху тях (966,50 лв.) се облагат като доходи от други източници и се декларират в Приложение № 5, като годишната данъчна основа може да се намали с внесените по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО здравни вноски; обезщетението за неимуществени вреди с лихвата (12 000,00 лв.) и останалите присъдени обезщетения за имуществени вреди и разноски с лихвите са необлагаеми и не се декларират.
По втори въпрос
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС обект на облагане с ДДС е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Определението за "независима икономическа дейност" е дадено в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В чл. 3, ал. 3 от ЗДДС изрично са посочени случаите, при които не е налице независима икономическа дейност:
- дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;
- дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.
Съгласно чл. 12 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго.
Разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС регламентира условията за задължителна регистрация по ЗДДС. Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаемият оборот за целите на регистрацията е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
- облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
- доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС;
- доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
С оглед на изложеното се приема, че както обезщетението за имуществени вреди, така и обезщетението за неимуществени вреди (ведно със законната лихва), доколкото са присъдени във връзка с неполучено трудово възнаграждение, не следва да участват при формиране на облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС.
Присъдените и изплатени въз основа на изпълнителния лист разноски също не следва да се включват в облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС, тъй като не попадат в предметния обхват на закона.
Извод: Нито обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди (заедно със законната лихва), присъдени във връзка с неполучено трудово възнаграждение, нито присъдените разноски по изпълнителния лист се включват в облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по ЗДДС.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
