Относно:Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/
В Дирекция ОДОП ..... постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-201 от 04.08.2021 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дейността на дружеството е производство на дрехи и продажба чрез електронен магазин. Фирмата купува стока от ЕС, която после се продава. Доставчик е фирма от Италия, регистрирана за целите на ДДС, която изпраща директно поръчаната стока през електронния магазин на клиенти на българската фирма, които са както от ЕС, така и от трети страни. Българското дружество получава плащането и издава фактура. Транспортът се заплаща от италианската фирма - доставчик, като впоследствие този транспорт се фактурира на клиентите на българското дружество.
Също така българското дружество продава стока на клиенти от Италия, регистрирани за целите на ДДС в Италия, но същата не се транспортира до склада на италианската фирма, а същата се изпраща на техни клиенти в ЕС и извън ЕС. Българското дружество плаща транспорта на спедиторска фирма.
В запитването са поставени следните въпроси:
1. Покупката на стока от доставчик - италианска фирма, която не пристига на територията на страната как се третира по ЗДДС, при условие, че фактурата, която се получава е с 0% ДДС?
2. Получената фактура в коя колона на дневника следва да намери отражение?
3. Какви са документите, доказващи продажбата от страна на италианската фирма?
4. Какво е данъчното третиране на продажбата към клиенти от ЕС и извън ЕС?
5. В коя колона на дневника следва да намери отражение?
6. Според промените от 01.07.2021 г. следва ли да се издава фактура?
7. Какво е данъчното третиране на доставка на стока, произведена от българското дружество, по която получател е италианска фирма, регистрирана за целите на ДДС в Италия, когато стоката се транспортира до ЕС от България?
8. В коя колона на дневника следва да намери отражение?
9. Какви документи са необходими за доказване на продажбата според промените от 01.07.2021 г.?
10. Какво е данъчното третиране на продажба на стоки извън ЕС, по която получател е италианска фирма, регистрирана за целите на ДДС в Италия?
11. В коя колона на дневника следва да намери отражение продажбата?
12. Какви документи са необходими за доказване на продажбата предвид промените от 01.07.2021 г.?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка в отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Тъй като доставчикът на българското дружество е лице, регистрирано за целите на ДДС в страната си по регистрация, за българското данъчно задължено лице ще е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС с място на изпълнение, определено по реда на чл. 62, ал. 2 от същия, а именно - мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната, при условие, че стоките се транспортират между държави членки.
При условие, че закупената стока се транспортира директно до трета страна, т.е. не е налице движение на стоката между държави членки, то е приложим чл. 32 от Директива 2006/112/ЕС /разпоредба, транспонирана в чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, която гласи: "Място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя"/ и за българското дружество не е налице ВОП, а доставка с място на изпълнение в Италия.
По втори въпрос:
При условие, че за българското дружество е налице ВОП, данъкът е изискуем от лицето, което извършва придобиването на основание чл. 84 от ЗДДС. Данъкът за вътреобщностното придобиване се начислява, като се издаде протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и същият се включва при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията за данъка върху добавената стойност по чл. 125 за този данъчен период.
Протоколът, издаден в случаите на чл. 84 от ЗДДС, се включва в дневник продажби, както следва: данъчната основа в колона 13 "Данъчна основа на ВОП" и размерът на начисления данък в колона 15 "Начислен ДДС за ВОП и доставки по к.14".
Право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за вътреобщностното придобиване възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69 от ЗДДС, при ограниченията на чл. 70 от закона, и при условията на чл. 71 от закона.
При условие, че е налице право на приспадане на данъчен кредит, протоколът по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва да намери отражение в колона 10 "ДО на получените доставки, ВОП, получени доставки по чл. 82, ал. 2 - 6 от ЗДДС, вносът, както и ДО на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с право на пълен данъчен кредит" и размерът на ДДС в колона 11 "ДДС с право на пълен данъчен кредит" в дневника за покупки.
При условие, че не е налице право на данъчен кредит, протоколът по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва да намери отражение в колона 9 "ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 - 6 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък" в дневника за покупки.
Получените фактури за доставки, които не попадат в обхвата на ВОП не следва да намерят отражение в отчетните регистри предвид чл. 124, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно изречение първо от цитираната разпоредба, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1. Данъчен документ по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС е фактурата, известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на този закон.
При условие, че българското дружество е посредник в тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС, същото следва да отрази фактурата, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в дневника за покупките в периода, през който е включил в дневника за продажби издадената от него фактура към придобиващия. В тези случаи колони от 9 до 14 не следва да се попълват. В колона "вид на документа" се посочва код "09", а в колона "ДО при придобиване на стоки от посредник в тристранна операция" се посочва данъчната основа в левове от фактурата, издадена от прехвърлителя в тристранната операция. Тази данъчна основа не участва при определянето на резултата за периода.
По трети въпрос:
В ЗДДС и ППЗДДС не се съдържат разпоредби, регламентиращи документите, които трябва да притежава получателя по доставката. Съгласно чл. 220, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕС, всяко данъчнозадължено лице осигурява издаването на фактура или от самия него, или от неговия клиент, или на негово име, или в негова полза, от трето лице доставки на стоки и услуги, които той е извършил на друго данъчнозадължено лице или на данъчно незадължено юридическо лице.
По четвърти въпрос:
По отношение на последващите доставки, извършвани от българското дружество от територията на Италия, считам, че е налице доставка, чието място на изпълнение следва да се определя по реда на чл. 17, ал. 1 или ал. 2 от материалния закон.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. Според ал. 2 на цитираната разпоредба, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя.
И в двете хипотези, мястото на изпълнение на последващите продажби на българското дружество чрез онлайн платформа от територията на Италия, ще е извън територията на страната, поради което същите няма да са облагаеми доставки с данък върху добавената стойност на територията на Република България.
Във връзка с доставките, чието място на изпълнение е извън територията на страната, в случая на запитването, е необходимо да се запознаете със законодателството на съответната държава членка - Италия.
Следва да се има предвид, че за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, на основание чл. 86, ал. 3 от закона, не се начислява данък. Основанието за неначисляване на данък в издаваните от българското данъчно задължено лице - доставчик документи е нормата на чл. 17, ал. 1 или ал. 2 от закона.
В случаите, когато българското дружество извършва продажба на стоки с получатели данъчно незадължени лица е възможно да бъде осъществена дистанционна продажба на стоки.
Дистанционната продажба на стоки е регламентирана в чл. 14 от ЗДДС. По смисъла на чл. 14, ал. 1 от закона, вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;
2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
3. стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение с изключение на:
а) нови превозни средства, или
б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
В случаите, когато българското дружество е доставчик на стоки /произведени на територията на ЕС или допуснати за свободно обръщение/, които се превозват от него или от негово име от територията на държава членка /в случая Италия/, различна от тази, в която завършва превозът на стоките до получател данъчно незадължено лице е налице вътреобщностна дистанционна продажба на стоки.
Съгласно изложената в запитването фактическа обстановка е възможно да бъде осъществена и тристранна операция.
Тристранната операция е регламентирана в чл. 15 от ЗДДС, която транспонира разпоредбата на чл. 141 от Директива 2006/112/ЕО, и това е доставката на стоки между три регистрирани за целите на данък върху добавената стойност лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
1. регистрирано лице в държава членка А /прехвърлител/ извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б /посредник/, което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В /придобиващ/;
2. стоките се транспортират директно от А до В;
3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
4. придобиващият начислява данък върху добавената стойност като получател по доставката.
В случаите, когато българското дружество е получател на доставка на стоки, извършена от дружество - доставчик, регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държава членка /в конкретният случай Италия/, и стоките се изпращат/транспортират от дружеството - доставчик от територията на тази държава членка до територията на друга държава членка, като българското дружество извършва последваща доставка на тези стоки на дружество, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в държавата членка, в която стоките пристигат, би била налице тристранна операция.
По пети въпрос:
Извършените от българското дружество доставки, с място на изпълнение на извън територията на страната следва да намерят отражение в колона № 23 "ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка" в дневника за продажби /Приложение № 10 от ППЗДДС/.
При условие, че дружеството извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки са възможни две хипотези:
В първата хипотеза, когато дружеството е регистрирано за режим в съюза, ще е приложим чл. 113, ал. 18 от ППЗДДС. Съгласно посочената разпоредба, лицата, регистрирани на основание чл. 156 и 157а от закона, не отразяват в дневника за продажбите данъчните документи и отчетите по чл. 159г от закона, издадени във връзка с извършените доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии.
Във втората хипотеза, когато дружеството не е регистрирано на основание чл. 156 и 157а от ЗДДС, а е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, същото, на основание чл. 121, ал. 2 от ППЗДДС следва да води документация и отчетност за облагаемите доставки, за освободените доставки, за доставките с място на изпълнение извън територията на страната, за вътреобщностните придобивания, за получените доставки, по които лицето е платец на данъка по глава осма от закона, и за вноса. Въз основа на изложеното и независимо от обстоятелството, че българското данъчно задължено лице извършва съответните дистанционни продажби под ДДС номера си, издаден от ДДЧ, считам, че сумите на данъчните основи на същите следва да намерят отражение в дневника за продажби в колона № 23 "ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка".
При условие, че дружеството е посредник в тристранна операция, доставката следва да се декларира в колона № 25 "ДО на доставки като посредник в тристранни операции" в дневника за продажби.
По шести въпрос:
Документирането на доставките с място на изпълнение извън територията на страната става по реда на чл. 79, ал. 3 от ППЗДДС.Съгласно посочената разпоредба, доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка:
1. на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка;
2. на стоки при условията на дистанционни продажби, за които не се прилагат специалните режими по чл. 152, ал. 2, 3 и 5 от закона, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
По седми и девети въпрос:
В чл. 7 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки. Съгласно ал. 1 от същата правна норма, ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС извършените ВОД по чл. 7 от закона са облагаеми с нулева ставка на данъка.
За да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната норма, следва да са налице следните кумулативни предпоставки:
- да е осъществена възмездна доставка на стоки;
- доставчикът да е регистриран по ЗДДС в Република България;
- получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика;
- стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.
- доставчикът е подал VIES-декларация по чл. 125, в която са съдържат точните данни за съответната доставка.
При условие, че са налице кумулативно посочените по-горе условия, за българското дружество е налице ВОД, което се облага с нулева ставка на данъка предвид разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. За да се приложи нулева ставка на данъка е необходимо да разполагате с документите визирани в чл. 53, ал. 2 от закона, а именно:
1. документи за доставката, определени с правилника за прилагане на закона, и
2. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки /ОВ, L 311/10 от 7 декември 2018 г./, наричан по-нататък "Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011", или определени с правилника за прилагане на закона.
Документите, удостоверяващи извършването на ВОД на стоки посочени в чл. 45 от ППЗДДС са:
1. документ за доставката - фактура за доставката, която съдържа идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от друга държава членка, под който номер му е извършена доставката;
2. транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
При условие, че не се снабдите с посочените по-горе документи до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът по доставката е станал изискуем, не може да се приложи нулева ставка на данъка. Тъй като доставката е с място на изпълнение на територията на страната, предвид чл. 17, ал. 2 от ЗДДС доставката е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от закона и приложимата ставка за данъка е в размер на 20 на сто.
По осми въпрос:ВОД по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС се документира чрез издаването на данъчен документ - фактура, с реквизитите по чл. 114, ал. 2 от закона, в който, на основание чл. 53, ал. 1 от същия нормативен акт се посочва нулева ставка на данъка. Данъчната основа на доставката следва да намери отражение в колона 20 "ДО на ВОД" на дневника за продажби, респективно справката - декларация, за периода, през който данъкът за същата е станал изискуем.
В случай, че доставчикът не се снабди с документите по чл. 45 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто /чл. 46, ал. 1 от ППЗДДС/. В този случай, данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона. Този протокол следва да намери отражение в дневника продажби по ЗДДС, като в колона 11 - данъчна основа на облагаемите доставки със ставка 20 %, се посочи данъчна основа на доставката, а данъкът - в колона 12 "Начислен ДДС".
По десети и дванадесети въпрос:
Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия е с място на изпълнение територията на България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка.
Съгласно чл. 28, т. 1 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика.
За доказване на доставка по чл. 28, т. 1 от ЗДДС на основание чл. 21, ал.1 от ППЗДДС, доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
2. фактура за доставката;
3. документ за превоза на тези стоки.
В случай, че доставчикът /българското дружество/ не се снабди с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, на основание чл. 39, ал. 1 от ППЗДДС се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. Данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона.
По единадесети въпрос:
Издадена фактура за износ /доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия/ се включва в дневник продажби в колона 19 "ДО на доставките със ставка 0 % по глава трета от ЗДДС".
В случай, че доставчикът, т.е. Вие, не се снабдите с документите, доказващи прилагането на нулева ставка на данъка, протоколът по чл. 117 от ЗДДС, който издавате за начисляване на ДДС следва да намери отражение в дневника продажби по ЗДДС, като в колона 11 - данъчна основа на облагаемите доставки със ставка 20 %, се посочи данъчна основа на доставката, а данъкът - в колона 12 "Начислен ДДС".
В запитването е описана следната фактическа обстановка: дружеството извършва производство на дрехи и продажба чрез електронен магазин. Закупува стока от държава членка на ЕС, която впоследствие се продава. Доставчик е италианско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Италия, което изпраща директно поръчаната през електронния магазин стока до клиентите на българското дружество, като клиентите са както от ЕС, така и от трети страни. Българското дружество получава плащането и издава фактура. Транспортът се заплаща от италианското дружество - доставчик, като впоследствие този транспорт се фактурира на клиентите на българското дружество.
Освен това българското дружество продава стока на клиенти от Италия, регистрирани за целите на ДДС в Италия, но стоката не се транспортира до склада на италианската фирма, а се изпраща до техни клиенти в ЕС и извън ЕС. Българското дружество заплаща транспорта на спедиторска фирма.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Покупката на стока от доставчик - италианска фирма, която не пристига на територията на страната как се третира по ЗДДС, при условие, че фактурата, която се получава е с 0% ДДС?
Въпрос 2: Получената фактура в коя колона на дневника следва да намери отражение?
Въпрос 3: Какви са документите, доказващи продажбата от страна на италианската фирма?
Въпрос 4: Какво е данъчното третиране на продажбата към клиенти от ЕС и извън ЕС?
Въпрос 5: В коя колона на дневника следва да намери отражение?
Въпрос 6: Според промените от 01.07.2021 г. следва ли да се издава фактура?
Въпрос 7: Какво е данъчното третиране на доставка на стока, произведена от българското дружество, по която получател е италианска фирма, регистрирана за целите на ДДС в Италия, когато стоката се транспортира до ЕС от България?
Въпрос 8: В коя колона на дневника следва да намери отражение?
Въпрос 9: Какви документи са необходими за доказване на продажбата според промените от 01.07.2021 г.?
Въпрос 10: Какво е данъчното третиране на продажба на стоки извън ЕС, по която получател е италианска фирма, регистрирана за целите на ДДС в Италия?
Въпрос 11: В коя колона на дневника следва да намери отражение продажбата?
Въпрос 12: Какви документи са необходими за доказване на продажбата предвид промените от 01.07.2021 г.?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка е изразено принципно становище, както следва.
По първи въпрос
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, когато стоката се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Тъй като доставчикът на българското дружество е лице, регистрирано за целите на ДДС в своята държава членка, за българското данъчно задължено лице е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС с място на изпълнение, определено по реда на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, а именно - мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната, при условие, че стоките се транспортират между държави членки.
Когато закупената стока се транспортира директно до трета страна, т.е. не е налице движение на стоката между държави членки, е приложим чл. 32 от Директива 2006/112/ЕС, транспониран в чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, който гласи: "Място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя". В този случай за българското дружество не е налице вътреобщностно придобиване, а доставка с място на изпълнение в Италия.
Извод: Когато стоката се транспортира между държави членки, за българското дружество е налице ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС с място на изпълнение по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС; когато стоката се изпраща директно до трета страна, не възниква ВОП, а доставка с място на изпълнение в Италия по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
По втори въпрос
Когато за българското дружество е налице вътреобщностно придобиване, данъкът е изискуем от лицето, което извършва придобиването, на основание чл. 84 от ЗДДС.
Данъкът за вътреобщностното придобиване се начислява чрез издаване на протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, и този протокол се включва при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС.
Протоколът, издаден в случаите на чл. 84 от ЗДДС, се включва в дневника за продажби, както следва:
- данъчната основа - в колона 13 "Данъчна основа на ВОП";
- размерът на начисления данък - в колона 15 "Начислен ДДС за ВОП и доставки по к.14".
Правото на приспадане на данъчен кредит за начисления ДДС за вътреобщностното придобиване възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69 от ЗДДС, при ограниченията на чл. 70 от ЗДДС и при условията на чл. 71 от ЗДДС.
Когато е налице право на приспадане на данъчен кредит, протоколът по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се отразява в дневника за покупки, както следва:
- данъчната основа - в колона 10 "ДО на получените доставки, ВОП, получени доставки по чл. 82, ал. 2 - 6 от ЗДДС, вносът, както и ДО на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с право на пълен данъчен кредит";
- размерът на ДДС - в колона 11 "ДДС с право на пълен данъчен кредит".
Когато не е налице право на данъчен кредит, протоколът по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се отразява в дневника за покупки в колона 9 "ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 - 6 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".
Получените фактури за доставки, които не попадат в обхвата на вътреобщностно придобиване, не следва да се отразяват в отчетните регистри, предвид чл. 124, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно първото изречение на тази разпоредба, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС.
По смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчен документ е фактурата, известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на закона.
Когато българското дружество е посредник в тристранна операция по смисъла на чл. 15 от ЗДДС, то следва да отрази фактурата, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в дневника за покупки за периода, през който е включило в дневника за продажби издадената от него фактура към придобиващия. В тези случаи колони от 9 до 14 не се попълват. В колона "вид на документа" се посочва код "09", а в колона "ДО при придобиване на стоки от посредник в тристранна операция" се посочва данъчната основа в левове от фактурата, издадена от прехвърлителя в тристранната операция. Тази данъчна основа не участва при определянето на резултата за периода.
Извод: При наличие на ВОП протоколът по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се отразява в дневника за продажби в колони 13 и 15, а в дневника за покупки - в колона 10 и 11 при право на данъчен кредит или в колона 9 при липса на такова право; фактури за доставки извън обхвата на ВОП не се отразяват в регистрите, а при тристранна операция фактурата от прехвърлителя се отразява с код "09" без попълване на колони 9 - 14 и без участие в резултата за периода.
По трети въпрос
В ЗДДС и ППЗДДС не са предвидени разпоредби, които да регламентират документите, които трябва да притежава получателят по доставката.
Съгласно чл. 220, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕС, всяко данъчнозадължено лице осигурява издаването на фактура - или от самото него, или от неговия клиент, или на негово име, или в негова полза от трето лице - за доставки на стоки и услуги, които то е извършило на друго данъчнозадължено лице или на данъчно незадължено юридическо лице.
Извод: Националната уредба не определя конкретни документи, които получателят трябва да притежава; приложима е общата норма на чл. 220, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕС относно задължението за издаване на фактура при доставки между данъчнозадължени лица или данъчно незадължени юридически лица.
По четвърти въпрос
Относно последващите доставки, извършвани от българското дружество от територията на Италия, се приема, че е налице доставка, чието място на изпълнение следва да се определя по реда на чл. 17, ал. 1 или ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно право върху нея.
(Текстът на становището в предоставената част прекъсва след началото на позоваването на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС.)
Извод: За последващите доставки от територията на Италия мястото на изпълнение се определя по чл. 17, ал. 1 или ал. 2 от ЗДДС в зависимост от това дали стоката се изпраща/превозва или не; в предоставения откъс е възпроизведено началото на нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС.
