Изх. № 53-04-397
16.05.2019г.
ЗДДС чл. 45, ал. 3, чл. 79, ал. 3, т. 2, чл. 79, ал. 4
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-397/05.04.2019 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
През м. юли 2005 г. "....." ЕООД е закупило помещение в сграда в гр. .. за сумата от 78 000.00 лв., от които 65 000.00 лв. данъчна основа и
13 000.00 лв. ДДС. Дружеството е ползвало данъчен кредит и след извършена проверка му е възстановен резултатът за периода по смисъла на чл. 88, ал. 3 от ЗДДС. Помещението е отдавано под наем, като доставките са облагани по реда на ЗДДС, а към момента дружеството възнамерява да го продаде. Сградата не е нова по смисъла на §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ДР на ЗДДС).
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Може ли продажбата на помещението да бъде третирана като освободена доставка по смисъла на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС?
- Следва ли да бъде коригиран размерът на ползвания данъчен кредит и как да се определи дължимия данък?
- Къде в дневника за продажбите и справката-декларация следва да бъде отразен протоколът по чл. 79, ал. 4 от ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС освободени са доставките на части от сгради, които не са нови по смисъла на закона. Видно от текста на §1, т. 5 от ДР на ЗДДС нови са сградите, които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност "груб строеж", или за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).Съгласно изложената фактическа обстановка сградата, в която се намира помещението, не отговаря на изискванията за нова сграда по смисъла на закона, поради което продажбата на помещението, съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС е предмет на освободена доставка, като по силата на ал. 7 от посочената разпоредба доставчикът може да избере да третира доставката като облагаема.
По втори въпрос:
Ако при продажбата на помещението дружеството е упражнило правото на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС и е третирало доставката като облагаема, то няма задължение да извършва еднократна корекция по реда на чл. 79 от ЗДДС. В случай, обаче, че при продажбата е приложен чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, то възниква задължение за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит при закупуването на сградата (чл. 79, ал. 2 от ЗДДС). По силата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи, лицето дължи данък в размер, определен съобразно приложимата формула. В случая следва да бъде приложена формулата, посочена в чл. 79, ал. 3, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като ДД = НДДС x 1/20 x БГ, където ДД е дължимият данък; НДДС - начислен ДДС при придобиване или изграждане на имота; БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 1 и 2, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 20-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит.
Видно от формулата за изчисляване на дължимия данък следва да бъде определена стойността на показателя БГ. При определянето на тази стойност следва да се вземат предвид:
- годината на упражняване на правото на данъчен кредит и
- годината на фактическото му ползване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване на правото на данъчен кредит.
В случай че правото на данъчен кредит е упражнено през 2005 г. и до края на
2006 г. е започнало фактическо използване на имота, 20-годишният срок обхваща годините от 2005 г. до 2024 г. включително, и ако продажбата бъде извършена през 2019 г., то до изтичането на 20-годишния срок остават 6 години, т.е. стойността на показателя БГ е "6". При това положение ДД = 13 000 х 1/20 х 6. В случай че фактическото използване на имота е започнало след 31.12.2006 г., то както бе посочено по-горе началото на 20-годишния срок започва да тече от годината на фактическото използване на имота.
По трети въпрос:
Протоколът по чл. 79, ал. 4 от ЗДДС за начисляване на дължимия данък следва да бъде отразен в колона 12 "Начислен ДДС за доставки по к. 11 и начислен данък (20 %), предвиден в закона в други случаи" на дневника за продажбите (чл. 66, ал. 9 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДР на ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
През месец юли 2005 г. "....." ЕООД е закупило помещение в сграда в гр. .. за сумата 78 000,00 лв., от които 65 000,00 лв. данъчна основа и 13 000,00 лв. ДДС. Дружеството е ползвало данъчен кредит и след извършена проверка му е възстановен резултатът за периода по смисъла на чл. 88, ал. 3 от ЗДДС. Помещението е отдавано под наем, като доставките са облагани по реда на ЗДДС, а към момента дружеството възнамерява да го продаде. Сградата не е нова по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗДДС.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Може ли продажбата на помещението да бъде третирана като освободена доставка по смисъла на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС?
Въпрос 2: Следва ли да бъде коригиран размерът на ползвания данъчен кредит и как да се определи дължимият данък?
Въпрос 3: Къде в дневника за продажбите и справката-декларация следва да бъде отразен протоколът по чл. 79, ал. 4 от ЗДДС?
По първи въпрос
Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС освободени са доставките на части от сгради, които не са нови по смисъла на закона.
Съгласно § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗДДС "нови" са сградите, които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем:
- са с етап на завършеност "груб строеж", или
- за които към тази дата не са изтекли 60 месеца, считано от датата на издаване на разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
Съгласно изложената фактическа обстановка сградата, в която се намира помещението, не отговаря на изискванията за "нова" сграда по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. Поради това продажбата на помещението попада в хипотезата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС и е освободена доставка.
На основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДС доставчикът може да избере тази доставка да бъде третирана като облагаема.
Извод: Продажбата на помещението по принцип е освободена доставка по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, но дружеството може по избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС да я третира като облагаема.
По втори въпрос
Ако при продажбата на помещението дружеството упражни правото на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС и третира доставката като облагаема, не възниква задължение за еднократна корекция по реда на чл. 79 от ЗДДС.
Ако при продажбата се приложи чл. 45, ал. 3 от ЗДДС и доставката е освободена, възниква задължение за корекция на ползвания данъчен кредит при закупуването на имота по чл. 79, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи, лицето дължи данък в размер, определен съобразно приложимата формула. В разглеждания случай се прилага формулата по чл. 79, ал. 3, т. 1, б. "а" от ЗДДС:
ДД = НДДС x 1/20 x БГ, където:
- ДД е дължимият данък;
- НДДС е начисленият ДДС при придобиване или изграждане на имота;
- БГ е броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 1 и 2, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 20-годишния срок, считано:
- от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, или
- от началото на годината на фактическото използване, ако имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит.
За определяне на показателя БГ следва да се вземат предвид:
- годината на упражняване на правото на данъчен кредит, и
- годината на фактическото използване на имота, ако използването е започнало повече от една година след годината на упражняване на правото на данъчен кредит.
Ако правото на данъчен кредит е упражнено през 2005 г. и до края на 2006 г. е започнало фактическо използване на имота, 20-годишният срок обхваща годините от 2005 г. до 2024 г. включително. Ако продажбата се извърши през 2019 г., до изтичане на 20-годишния срок остават 6 години, поради което БГ = 6. В този случай:
ДД = 13 000 x 1/20 x 6.
Ако фактическото използване на имота е започнало след 31.12.2006 г., началото на 20-годишния срок е годината на фактическото използване на имота, съгласно посоченото по-горе правило.
Извод: Корекция на ползвания данъчен кредит се дължи само ако продажбата е освободена по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, като дължимият данък се изчислява по формулата на чл. 79, ал. 3, т. 1, б. "а" от ЗДДС, при НДДС = 13 000 лв. и БГ, определен според началото и продължителността на 20-годишния срок.
По трети въпрос
Протоколът по чл. 79, ал. 4 от ЗДДС за начисляване на дължимия данък следва да се отрази в дневника за продажбите в колона 12 "Начислен ДДС за доставки по к. 11 и начислен данък (20 %), предвиден в закона в други случаи", съгласно чл. 66, ал. 9 от Правилника за прилагане на ЗДДС.
Извод: Протоколът по чл. 79, ал. 4 от ЗДДС се отразява в колона 12 на дневника за продажбите като начислен данък по реда на чл. 66, ал. 9 от ППЗДДС.
Заключителни бележки
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. Ако в производство, възложено по реда на допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различна фактическа обстановка в последващо производство.
