НАП: Данъчно облагане по ЗДДФЛ на доходи от краткосрочно отдаване под наем на недвижим имот в чужбина като стопанска дейност

Изх. №94-00-67/ 25.06.2024 г.

ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 6;

ЗДДФЛ, чл. 10, ал. 1, т. 2;

ЗДДФЛ, чл. 12;

ЗДДФЛ, чл. 14, ал. 2;

ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 7;

ЗДДФЛ, чл. 28;

ЗДДФЛ, чл. 48, ал. 2;

ЗДДФЛ, чл. 50;

ЗДДФЛ, чл. 75;

ТЗ, чл. 1, ал. 1, т. 13;

СК, чл. 24, ал. 2.

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. .../11.04.2024 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).

Изложена е следната фактическа обстановка:

Вие сте български гражданин и местно лице за данъчни цели на България. През 2020 г., заедно със съпругата си, сте закупили апартамент, находящ се в Република Гърция, п-в Халкидики. Възнамерявате да го отдавате на туристи за краткосрочен наем чрез електронните платформи AirBnB, Booking и собствен сайт. Приходите от краткосрочния наем ще получавате по собствена сметка в гръцка банка. Наясно сте с изискванията на гръцкото законодателство при предоставяне на имот на туристи за краткосрочен наем.

Поставяте следните въпроси:

1. Трябва ли този доход да се посочва вгодишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001) и в кое приложение, при положение, че същият вече е обложен в Гърция и няма ли да се получи двойно данъчно облагане?

2. Има ли същите задължения и съпругата Ви?

3. С какъв документ се доказва полученият доход и платеният данък в Гърция?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразявам следното принципно становище:

Редът за облагане на доходите на физическите лица според българското данъчно законодателство зависи от обстоятелството дали лицето се счита за местно или за чуждестранно.

Местните физически лица, предвид чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, са носители на задължението за данъци, за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина (така чл. 6 от ЗДДФЛ).

Видовете доходи по ЗДДФЛ са обособени в шест основни групи, предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от този закон:

1. доходи от трудови правоотношения;

2. доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;

3. доходи от друга стопанска дейност;

4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;

5. доходи от прехвърляне на права или имущество;

6. доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.

В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми, изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ или освободени от облагане по силата на друг закон. Според нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно.

На основание чл. 1, ал. 1, т. 13 от Търговския закон (ТЗ) търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва хотелиерски услуги, а според чл. 2, т. 3 от същия закон не се смятат за търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Предвид това, ако физическото лице извършва хотелиерски услуги, освен в случаите по чл. 2, т. 3 от ТЗ, следва да се третира като търговец по смисъла на ТЗ.

Доколкото извършваната от Вас дейност би могла да има характеристиките на "стопанска дейност като едноличен търговец", доходите от която са посочени в чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, следва да имате предвид, че:

На основание чл. 14, ал. 2 от ЗДДФЛ с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ се облагат доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и доходите от друга стопанска дейност по чл. 29а.

За извършваната стопанска дейност при формирането на облагаемия доход приложение ще намерят разпоредбите на чл. 26 от ЗДДФЛ. На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда на чл. 26, ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, т.е. за данъчни цели лицето следва да се облага като едноличен търговец, прилагайки разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), независимо че няма съответната търговска регистрация.

Годишната данъчна основа се формира по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ, а на основание чл. 48, ал. 2 от същия закон тези доходи се облагат с 15 на сто данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Доходите, подлежащи на облагане с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, задължително се декларират в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като се посочват в приложение №2 "Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ" (образец 2021) на декларацията за съответната година.

Обръщам внимание, че освен приложение №2 към ГДД, за избягване на двойното данъчно облагане ще следва да се подадат приложение №9 "Прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане за доходи декларирани в приложения №1, 2, 3, 4, 5 и 6" (образец 2091) или приложение №10 "Ползване на данъчни облекчения" (образец 2010), в зависимост от приложимия метод за избягване на двойното данъчно облагане.

Предвид разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ, местните физически лица прилагат към ГДД удостоверение за размера на внесения в чужбина данък, издадено от компетентните власти на другата държава. Изключение от това правило е регламентирано само за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия" - в тези случаи местните физически лица могат да не представят доказателства за размера на внесения данък - чл. 50, ал. 6 от ЗДДФЛ.

Във връзка с притежавания имот в чужбина следва да имате предвид, че на основание чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ местните физически лица са задължени да декларират в ГДД по чл. 50 от същия закон притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина.Информацията се посочва в част ІІ - "Информация за притежаваните към 31 декември на данъчната година място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина" на приложение №8 "Притежавани акции, дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина; дължим данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ за доходи от дивиденти, ликвидационни дялове и доходи по чл. 38, ал. 5, т. 2, ал. 8 и ал. 14 от ЗДДФЛ от източници в чужбина" (образец 2081) от ГДД.

ГДД се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода или задължението за деклариране на притежавани акции, дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина, като в същия срок се внася и дължимият по декларацията данък върху общата годишна данъчна основа (чл. 53, ал. 1 и чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ). Изключение от горното е предвидено за подаване на ГДД с попълнено приложение №2 "Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец", като по сега действащото законодателство е от 01.03. до 30.06 на годината, следваща годината на придобиване на дохода. В случай, че през съответната година Вие реализирате само посочените до тук доходи и притежавате недвижима собственост в чужбина, следва да се съобразите с различните срокове за декларирането им като това може да се случи с една декларация, подадена до 30.04.

Гореизложеното е относимо и към Вашата съпруга.

Допълнително може да имате предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), в който е регламентирано, че всеки от съпрузите може самостоятелно да извършва управление на общото имущество, което налага извода, че националното право не ограничава възможността за управление на имот в режим на СИО от единия от съпрузите.

На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай приложение следва да намери Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществотомежду Република България и Република Гърция (Обн. - ДВ, бр. 33 от 02.04.2002 г., в сила от 22.01.2002 г.) (СИДДО).

Същата е достъпна на електронната страница на НАП, в раздел "Международни дейности".

По отношение тълкуване съдържанието на спогодбите, компетентна е дирекция СИДДО при ЦУ на НАП, към която може да поставяте въпросите си при неясноти по прилагането й.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда наДанъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.