ОТНОСНО: Прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... е постъпило Ваше запитване с вх. № 20-29-18/06.04.2022 г., препратено по компетентност от ТД на НАП ....., офис .....
Излагате следната фактическа обстановка:
Вие сте гражданин на Казахстан, но през последната година и половина работите в Р България при български работодател. Ще напуснете страната и не възнамерявате да се връщате.
Задавате въпроса:
Имате ли право на възстановяване на удържания и внесен данък от заплатата Ви в България?
С оглед на действащото данъчно законодателство и описаната фактическа обстановка в писмото, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
На основание чл. 17 от ЗДДФЛ, общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.
Право на възстановяване на правомерно удържан и внесен данък имат лицата, които ползват някое от предвидените в глава IV на ЗДДФЛ данъчни облекчения.
При условие че Вашият работодател е удържал и внасял данъка върху дохода съгласно законовите изисквания, изчислил е годишна данъчна основа и е определил годишен данък и не ползвате данъчно облекчение, нямате право на възстановяване на данъци.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: лицето е гражданин на Казахстан, през последната година и половина работи в Република България при български работодател, предстои да напусне страната и не възнамерява да се връща.
Въпрос: Имате ли право на възстановяване на удържания и внесен данък от заплатата Ви в България?
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
На основание чл. 17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, чл. 30, чл. 32, чл. 34 и чл. 36 от ЗДДФЛ, намалена с предвидените в закона данъчни облекчения.
Право на възстановяване на правомерно удържан и внесен данък имат лицата, които ползват някое от предвидените в глава IV на ЗДДФЛ данъчни облекчения.
При условие, че работодателят е удържал и внасял данъка върху дохода съгласно законовите изисквания, изчислил е годишна данъчна основа, определил е годишен данък и лицето не ползва данъчно облекчение, не възниква право на възстановяване на данъци.
Извод: При законосъобразно удържан и внесен данък от работодателя и при липса на ползвани данъчни облекчения по глава IV от ЗДДФЛ, лицето няма право на възстановяване на удържания данък от заплатата в България.
Становището е изготвено въз основа на фактическата обстановка, изложена в запитването. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, лицето не може да се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Валидността на становището е обусловена от съвпадението между описаната във запитването фактическа обстановка и фактическата обстановка, която би се установила в производство по ДОПК; при различие лицето не може да черпи права от чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
