ОТНОСНО: Регистрация по Закона за данък върху добавената стойност
В Дирекция ОДОП ... постъпи писмено запитване с вх. № ..... от 20.06.2018 г., относно регистрация по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП - ...., офис .....
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество извършва стоматологични услуги и не е регистрирано по ЗДДС, тъй като извършва освободени доставки по реда на чл. 39, ал. 1 от закона. Дружеството закупува от фирма "А" безцветни алайнери, които не са зъбни протези, а заместител на стандартните метални брекети. Фирма "А" е със седалище Нидерландия /Холандия/, но е регистрирано по ЗДДС. За извършените покупки холандското дружество издава фактура с българския ДДС номер.
Зададен е следният въпрос: Покупките, извършени от българското дружество считат ли се за ВОП и при достигане сума на покупки в размер на 20 000 лв., следва ли регистрация по ЗДДС на основание чл. 99, ал. 2?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище относно прилагане на разпоредбите на ЗДДС:
В чл. 99, ал. 1 от ЗДДС се въвежда самостоятелно основание за задължителна регистрация, както за данъчно незадължено юридическо лице, така и за данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 и извършва вътреобщностно придобиване. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗДДС, за лицата, които извършват вътреобщностно придобиване на стоки, задължението за подаване на заявление за регистрация по този закон възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лева.
Чл. 17 от ЗДДС регламентира мястото на изпълнение на доставка на стока. Съгласно ал. 1 от посочената правна норма, мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. На основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока, се определя в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване /ВОП/ е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, както и при фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в друга държава членка.
За да е приложим режимът, установен за ВОП, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
- доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членкакъм датата на данъчното събитие на вътреобщностната доставка;
- предмет на вътреобщностното придобиване са стоки;
- придобиването е възмездно;
- стоките се транспортират до територията на страната от територията на друга държава членка. ВОП е налице както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя.
Предвид гореизложеното, не е налице ВОП при условие, че доставката на стока се извършва от холандския търговец, чрез идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, стоката не се превозва и собствеността върху същата се прехвърля на територията на страната. В този случай доставката е с мястото на изпълнение на територията на страната, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, т.е. от холандската фирма /регистрирана по ЗДДС в България/.
Следва да имате предвид, че в производствата по ДОПК писмени доказателства, съставени на чужд език, се представят с точен превод на български език, извършен от заклет преводач /чл. 55, ал. 1 от ДОПК/.
В запитването е посочено, че дружество, което извършва стоматологични услуги и не е регистрирано по ЗДДС поради извършване на освободени доставки по чл. 39, ал. 1 от закона, закупува от фирма "А" безцветни алайнери, които не са зъбни протези, а заместител на стандартните метални брекети. Фирма "А" е със седалище в Нидерландия (Холандия), регистрирана е по ЗДДС и за извършените покупки издава фактура с български ДДС номер.
Въпрос: Покупките, извършени от българското дружество, считат ли се за вътреобщностно придобиване (ВОП) и при достигане сума на покупки в размер на 20 000 лв., следва ли регистрация по ЗДДС на основание чл. 99, ал. 2?
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДДС се въвежда самостоятелно основание за задължителна регистрация по закона както за данъчно незадължено юридическо лице, така и за данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 и извършва вътреобщностно придобиване.
Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДДС за лицата, които извършват вътреобщностно придобиване на стоки, задължението за подаване на заявление за регистрация по закона възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лв.
Чл. 17 от ЗДДС регламентира мястото на изпълнение на доставка на стока. Съгласно чл. 17, ал. 1 мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
На основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
От тези разпоредби следва, че мястото на изпълнение при доставка на стока се определя в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване (ВОП) е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, както и при фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в друга държава членка.
За да е приложим режимът, установен за ВОП, за дадена доставка на стоки трябва кумулативно да са налице следните условия:
- доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие на вътреобщностната доставка;
- предмет на вътреобщностното придобиване са стоки;
- придобиването е възмездно;
- стоките се транспортират до територията на страната от територията на друга държава членка.
ВОП е налице както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато е от или за сметка на получателя.
Предвид гореизложеното, не е налице ВОП, ако доставката на стока се извършва от холандския търговец чрез идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, стоката не се превозва и собствеността върху нея се прехвърля на територията на страната. В този случай доставката е с място на изпълнение на територията на страната по чл. 17, ал. 1 от ЗДДС.
На основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, т.е. от холандската фирма, регистрирана по ЗДДС в България.
Посочва се, че в производствата по ДОПК писмени доказателства, съставени на чужд език, се представят с точен превод на български език, извършен от заклет преводач, съгласно чл. 55, ал. 1 от ДОПК.
Извод: В описаната хипотеза покупките от холандската фирма, извършени чрез българския й ДДС номер, при условие че стоката не се превозва и собствеността се прехвърля на територията на страната, не представляват вътреобщностно придобиване и за българското дружество не възниква задължение за регистрация по чл. 99, ал. 2 от ЗДДС; данъкът е изискуем от регистрирания по ЗДДС в България доставчик.
