3_237/01.03.2024 г.
ЗДДС, чл. 2, т. 1
ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на суми за възстановяване на разходи за платен данък
Според изложеното в писменото запитване, "В" ЕООД притежава удостоверение за регистрация и разрешение от кмета на общината за извършване на таксиметрова дейност с 8 бр. автомобили. Дейността се осъществява със собствен автомобил и такива собственост на водачите, които изпълняват дейността от името на дружеството, но за своя сметка. Приходите от дейността са изцяло за сметка на водачите и не се отчитат в дружеството. Разходите за поддръжка и експлоатация на автомобилите също са за сметка на водачите.
Посочва се, че начисляването на ДДС за извършване на дейността със собствения автомобил не е предмет на запитването, тъй като ясно, че то е задължително. Освен това, начисляването на ДДС върху приходите от организацията на съвместната таксиметрова дейност, които заплащат водачите, работещи за своя сметка от името на превозвача, също е задължително, понеже това е дейност на дружеството и не подлежи на коментар.
Предвид горното се поставя въпроса трябва ли да се начислява ДДС на данъка за таксиметрова дейност, който е вменен на дружеството и дължим към общината в размер на ..... лв. за 2024 г.?
В тази връзка се пояснява, че данъкът е дължим за всеки автомобил и понеже приходите и разходите от автомобила са за сметка на водача, който в случая е и собственик на автомобила се счита, че е нормално и сумата за данъка да се плати от собственика на автомобила /в случая водача/. Въпросът е като се събере тази сума от водача трябва ли да се начислява ДДС и как, и ако не трябва, то на какво основание да не се начислява?
При така изложена фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 г., изм. и доп. ДВ, бр.108 от 30.12.2023 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 99 от 28.11.2023 г.) е изразено следното становище:
Разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС определя като обект на облагане с данък върху добавената стойност всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Предвид цитираната разпоредба, наличието на доставка на стока или услуга е необходимо условие, за да се приложи механизма на данък върху добавената стойност, респективно закона, който го урежда - ЗДДС.
Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер, с изключение на парите в обръщение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство (чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС).
Доставка на стока, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. В ал. 2 и ал. 3 от същата правна норма са посочени случаите, които са приравнени на доставка на стока.
На основание чл. 8 от ЗДДС, услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Доставка на услуга е всяко извършване на услуга съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от закона, като в ал. 2 и ал. 3 от същата разпоредба са посочени случаите, които са приравнени на доставка на услуга.
От изложеното за целите на облагането по ЗДДС се налага извода, че за да е налице облагаема доставка, за която се дължи данък от регистрираното лице, съответно задължение за издаване на фактура в определените за това срокове, следва това лице да е доставчик на стока или услуга, която да е извършена възмездно.
Съгласно чл. 61у, ал. 1 и 2 от ЗМДТ, данъчно задължените лица, посочени в раздел VІІІ "Данък върху таксиметров превоз на пътници", се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.
В разпоредбата на чл. 61у, ал. 3 от ЗМДТ е определено кои са лицата, данъчно задължени за данъка върху таксиметров превоз на пътници - това са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози. Данъкът върху таксиметров превоз на пътници се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници (чл. 61ф, ал. 2 от ЗМДТ).
Предвид гореизложената нормативна уредба може да се обобщи, че данъчно задължените лица за данъка върху таксиметров превоз на пътници са превозвачите търговци, които притежават удостоверение за регистрация, издадено от ИААА и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на общината, на чиято територия ще се извършва превозът, а не водачите на таксиметровите автомобили, осъществяващи дейност от името на регистрирания превозвач. Освен това регистрираните превозвачи са задължените лица, които подават данъчна декларация по чл. 61х от ЗМДТ за определяне на размера на дължимия данък в общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Видно от изложеното в писменото запитване, данъкът върху таксиметровия превоз на пътници се заплаща от дружеството - превозвач, като тази сума се събира от водачите на таксиметровите автомобили.
В тази връзка, както по своето естество, така и на основание посочените по-горе разпоредби от ЗДДС, платените от водачите суми за данък, дължим от дружеството, не следва да се третират като доставка, извършена от "В" ЕООД, която да е обект на облагане с данък върху добавената стойност по смисъла на чл. 2, т. 1 от закона, доколкото не представляват възнаграждение за извършена доставка, а възстановяване на разходи за платен данък.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, дружеството не може да се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В "В" ЕООД притежава удостоверение за регистрация и разрешение от кмета на общината за извършване на таксиметрова дейност с 8 автомобила. Дейността се осъществява със собствен автомобил на дружеството и с автомобили, собственост на водачите, които извършват таксиметров превоз от името на дружеството, но за своя сметка. Приходите от дейността са изцяло за сметка на водачите и не се отчитат в дружеството, а разходите за поддръжка и експлоатация на автомобилите също са за сметка на водачите.
Посочено е, че начисляването на ДДС за извършване на дейността със собствения автомобил на дружеството не е предмет на запитването, тъй като е ясно, че е задължително. Също така начисляването на ДДС върху приходите от организацията на съвместната таксиметрова дейност, които заплащат водачите, работещи за своя сметка от името на превозвача, също е задължително и не подлежи на коментар, тъй като това е дейност на дружеството.
Въпрос: Трябва ли да се начислява ДДС на данъка за таксиметрова дейност, който е вменен на дружеството и е дължим към общината в размер на ..... лв. за 2024 г.?
Уточнява се, че данъкът е дължим за всеки автомобил и тъй като приходите и разходите от автомобила са за сметка на водача, който е и собственик на автомобила, се счита за нормално сумата за данъка да се плати от собственика на автомобила (в случая водача). Поставя се въпросът: когато тази сума се събере от водача, трябва ли да се начислява ДДС и как, и ако не трябва - на какво основание да не се начислява?
Правен анализ по ЗДДС
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.
От тази разпоредба следва, че наличието на доставка на стока или услуга е необходимо условие за прилагане на механизма на ДДС и на ЗДДС като закон, който го урежда.
По смисъла на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС стока е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер, с изключение на парите в обръщение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. В ал. 2 и ал. 3 на чл. 6 са посочени случаите, които са приравнени на доставка на стока.
На основание чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като в ал. 2 и ал. 3 на чл. 9 са посочени случаите, които са приравнени на доставка на услуга.
От изложеното следва, че за целите на облагането по ЗДДС, за да е налице облагаема доставка, за която се дължи данък от регистрираното лице и съответно задължение за издаване на фактура в определените срокове, е необходимо това лице да е доставчик на стока или услуга, която е извършена възмездно.
Извод: За да възникне задължение за начисляване на ДДС, трябва да има възмездна доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗДДС, извършена от регистрираното лице.
Правен анализ по ЗМДТ относно данъка върху таксиметров превоз
Съгласно чл. 61у, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ данъчно задължените лица, посочени в раздел VIII "Данък върху таксиметров превоз на пътници", се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.
В чл. 61у, ал. 3 от ЗМДТ е определено, че данъчно задължени за данъка върху таксиметров превоз на пътници са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози.
Съгласно чл. 61ф, ал. 2 от ЗМДТ данъкът върху таксиметров превоз на пътници се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
От тази нормативна уредба се обобщава, че данъчно задължените лица за данъка върху таксиметров превоз на пътници са превозвачите търговци, които притежават удостоверение за регистрация, издадено от ИААА, и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на общината, на чиято територия ще се извършва превозът, а не водачите на таксиметровите автомобили, които осъществяват дейност от името на регистрирания превозвач.
Освен това регистрираните превозвачи са задължените лица, които подават данъчна декларация по чл. 61х от ЗМДТ за определяне на размера на дължимия данък в общината, за територията на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Извод: Данъкът върху таксиметров превоз на пътници по ЗМДТ е дължим от превозвача - търговец, притежаващ съответните удостоверение и разрешение, а не от водачите на автомобилите.
Приложение към конкретната фактическа обстановка
От изложеното в запитването е видно, че данъкът върху таксиметровия превоз на пътници се заплаща от дружеството - превозвач, а сумата за този данък се събира от водачите на таксиметровите автомобили.
С оглед на естеството на плащането и на посочените разпоредби на ЗДДС, платените от водачите суми за данък, който е дължим от дружеството, не следва да се третират като доставка, извършена от "В" ЕООД, която да е обект на облагане с ДДС по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗДДС, доколкото тези суми не представляват възнаграждение за извършена доставка, а възстановяване на разходи за платен данък.
Извод: Сумите, които водачите заплащат на "В" ЕООД за възстановяване на платения от дружеството данък върху таксиметров превоз на пътници, не представляват възмездна доставка на стока или услуга и не са обект на облагане с ДДС по чл. 2, т. 1 от ЗДДС, поради което не се начислява ДДС върху тези суми.
Заключителни бележки
Становището е принципно и е изготвено въз основа на фактическата обстановка, изложена в запитването. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, дружеството не може да се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Приложимостта на становището е обусловена от съвпадението на действителната фактическа обстановка с описаната в запитването; при различна фактическа обстановка не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
