Изх. № 94-Н-443
Дата: 04. 07. 2023 год.
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 1 (а);
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 1 (б);
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, пар. 1;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, пар. 3, буква "а";
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 5, т. 1;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 5, т. 2;
ЗДДФЛ, чл. 3;
ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 7.
ОТНОСНО:Прилагане на данъчното и осигурително законодателство при отдаване краткосрочно под наем на апартамент в България от български гражданин, който живее и работи в държава - членка на Европейския съюз
Във Ваше писмо, заведено с вх. №94-Н-443 от 01.06.2023 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:
Гражданин сте на България с постоянен адрес в страната. От над 30 години живеете и работите в страна от Европейския съюз (ЕС), на която също сте гражданин. Там сте социално осигурен и плащате данъци като местно физическо лице. В момента там сте самоосигуряващ се като едноличен търговец. Там прекарвате почти цялото време от годината. Посещавате България краткосрочно главно с цел почивка и туризъм за не повече от 30 дни в годината. Понастоящем не очаквате промяна в горепосочените обстоятелства.
В България притежавате апартамент, който възнамерявате да отдавате краткосрочно под наем посредством платформи като Booking и Airbnb.
Запознат сте със становището на НАП с Изх. №М-24-38-77#1/30.04.2020 г. относно данъчното третиране по Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ) и в това отношение имате само поставените по-долу въпроси:
- Каква е процедурата за признаване на статут на чуждестранно физическо лице по ЗДДФЛ?
- При положение, че се осигурявате в друга страна от ЕС, трябва ли да се регистрирате в регистър БУЛСТАТ, трябва ли да декларирате в НАП започване на дейност като самоосигуряващо се лице и трябва ли да плащате осигурителни вноски?
- Евентуално какви документи от страната в ЕС трябва да представите и на какъв език, за да избегнете плащане на осигурителни вноски в две държави членки?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
По въпросите, касаещи прилагането на осигурителното законодателство:
По отношение на лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, лицата без гражданство и бежанците, които пребивават в държава членка и осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) №883/2004).
В конкретния случай, в България Вие ще осъществявате дейност по отдаване под краткосрочен наем на апартамент посредством платформи като Booking и Airbnb.
В тази връзка е необходимо да имате предвид, че лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. А разпоредбите на кодекса по отношение на самоосигуряващите се лица са доразвити в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
При така изложената фактическа обстановка Вие ще попаднете в някоя от изброените по-долу хипотези и ще се считате за самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и НООСЛБГРЧМЛ.
1. Сред обектите, които подлежат на регистрация и категоризация по Закона за туризма (ЗТ), са стаите за гости и апартаментите за гости (места на настаняване клас "В" съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ). Категоризираните туристически обекти се вписват в Националния туристически регистър (НТР), създаден на основание чл. 166, ал. 1 от ЗТ. В него, освен местата за настаняване, на вписване подлежат и лицата, които извършват дейност в тях. Физическо лице, което предоставя под наем категоризиран по описания ред апартамент за гости, на основание чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ се счита за упражняващо свободна професия и/или занаятчийска дейност, тъй като подлежи на предварителна регистрация, определена с нормативен акт.
2. Физически лица, които не са еднолични търговци и извършват дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък при условията и по реда на Закон за местни данъци и такси (ЗМДТ), са самоосигуряващи се лица, упражняващи свободна професия по регистрация на основание чл. 1, ал. 5, т. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Дейността по предоставяне на места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани с една или две звезди, е посочена в т. 1, Приложение № 4 към глава 2-ра, раздел VI на ЗМДТ.
3. Сред изброените в чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лица са и тези, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ - това са физически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), но не са регистрирани като еднолични търговци. В конкретния случай - физически лица, които извършват хотелиерски услуги (съгласно чл. 1, ал. 1, т. 13 от ТЗ).
Лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията (съгласно чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ).
Обръщам Ви внимание, че на основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице има задължение да подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
По отношение на дължимостта на осигурителни вноски е необходимо да имате предвид следното:
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.
Съгласно чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004).
Съгласно изложените факти - Вие ще осъществявате трудова дейност като едноличен търговец в държава членка, в която живеете и от територията на същата държава членка ще извършвате и дейността по отдаване краткосрочно под наем на Ваш апартамент в България посредством платформи като Booking и Airbnb. Положението Ви ще попадне в хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 и за всички осъществявани от Вас дейности ще бъде приложимо законодателството на държава членка, в която осъществявате трудовите си дейности.
В случай на необходимост от документ, който удостоверява приложимото спрямо Вас законодателство (т.е. държавата членка, в която се дължат вноските за социална сигурност и от която може да се придобие право на съответните обезщетения), това е Удостоверение А1.
В хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 Удостоверение А1 се издава по искане на лицето, отправено до компетентната институция на държавата членка, в която то осъществява дейността си.
Удостоверение А1 е стандартен формуляр, абсолютно идентичен като структура, независимо от езика, на който е издаден и се приема и разглежда от институциите на държавите членки без да е необходим превод.
По въпроса, касаещ прилагането на ЗДДФЛ:
Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон. На това основание местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
- Лице е български гражданин с постоянен адрес в България.
- От над 30 години живее и работи в държава - членка на ЕС, на която също е гражданин.
- В тази държава е социално осигурено и плаща данъци като местно физическо лице.
- Понастоящем там е самоосигуряващо се лице като едноличен търговец.
- Прекарва почти цялото време от годината в тази държава, а България посещава краткосрочно, главно за почивка и туризъм, за не повече от 30 дни годишно.
- Не се очаква промяна в тези обстоятелства.
- В България притежава апартамент, който възнамерява да отдава краткосрочно под наем чрез платформи като Booking и Airbnb.
- Лицето е запознато със становище на НАП с изх. № М-24-38-77#1/30.04.2020 г. относно данъчното третиране по ЗДДС и ЗДДФЛ и поставя само следните въпроси:
Въпрос 1: "Каква е процедурата за признаване на статут на чуждестранно физическо лице по ЗДДФЛ?"
Въпрос 2: "При положение, че се осигурявате в друга страна от ЕС, трябва ли да се регистрирате в регистър БУЛСТАТ, трябва ли да декларирате в НАП започване на дейност като самоосигуряващо се лице и трябва ли да плащате осигурителни вноски?"
Въпрос 3: "Евентуално какви документи от страната в ЕС трябва да представите и на какъв език, за да избегнете плащане на осигурителни вноски в две държави членки?"
I. По въпросите, касаещи прилагането на осигурителното законодателство
По отношение на граждани на държави - членки на ЕС, лицата без гражданство и бежанците, които пребивават в държава членка и осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат:
- Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност;
- Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.
За целите на прилагането на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно чл. 1, букви (а) и (б) от регламента, "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение.
В конкретния случай в България ще се осъществява дейност по отдаване под краткосрочен наем на апартамент чрез платформи като Booking и Airbnb.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Разпоредбите относно самоосигуряващите се лица са доразвити в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
При изложената фактическа обстановка лицето ще попадне в някоя от следните хипотези и ще се счита за самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и НООСЛБГРЧМЛ:
1. Отдаване на категоризиран апартамент за гости
Сред обектите, подлежащи на регистрация и категоризация по Закона за туризма (ЗТ), са стаите за гости и апартаментите за гости - места за настаняване клас "В" съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ.
Категоризираните туристически обекти се вписват в Националния туристически регистър (НТР), създаден на основание чл. 166, ал. 1 от ЗТ. В НТР, освен местата за настаняване, се вписват и лицата, които извършват дейност в тях.
Физическо лице, което предоставя под наем категоризиран по този ред апартамент за гости, на основание чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ се счита за упражняващо свободна професия и/или занаятчийска дейност, тъй като подлежи на предварителна регистрация, определена с нормативен акт.
Извод: При отдаване под наем на категоризиран апартамент за гости лицето се счита за упражняващо свободна професия и е самоосигуряващо се лице по КСО и НООСЛБГРЧМЛ.
2. Дейност, подлежаща на облагане с патентен данък
Физически лица, които не са еднолични търговци и извършват дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък при условията и по реда на Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ), са самоосигуряващи се лица, упражняващи свободна професия по регистрация на основание чл. 1, ал. 5, т. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Дейността по предоставяне на места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани с една или две звезди, е посочена в т. 1, приложение № 4 към глава втора, раздел VI на ЗМДТ.
Извод: Ако дейността по краткосрочно настаняване попада в обхвата на патентния данък по ЗМДТ (до 20 стаи, 1 или 2 звезди), лицето е самоосигуряващо се, упражняващо свободна професия по регистрация по чл. 1, ал. 5, т. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
3. Лице - търговец по смисъла на ТЗ, необявен като ЕТ
Сред лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са и тези, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) - това са физически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), но не са регистрирани като еднолични търговци.
В конкретния случай това са физически лица, които извършват хотелиерски услуги съгласно чл. 1, ал. 1, т. 13 от ТЗ.
Извод: Ако дейността по краткосрочно настаняване се квалифицира като хотелиерска дейност по чл. 1, ал. 1, т. 13 от ТЗ и доходите се облагат по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, лицето е самоосигуряващо се по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Регистрация в регистър БУЛСТАТ и подаване на декларация ОКд-5
Лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ.
На основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице е длъжно да подаде декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (образец ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.
Извод: При наличие на основание лицето да се счита за самоосигуряващо се (по някоя от описаните хипотези), то подлежи на вписване в регистър БУЛСТАТ като упражняващо свободна професия и има задължение да подава декларация ОКд-5 в 7-дневен срок от започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на дейността.
Определяне на приложимото осигурително законодателство и дължимост на осигурителни вноски
Приложимото законодателство в областта на социалната сигурност се определя съгласно разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Съгласно чл. 11, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си, съгласно чл. 11, пар. 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Съгласно изложените факти лицето ще осъществява трудова дейност като едноличен търговец в държава членка, в която живее, и от територията на същата държава членка ще извършва и дейността по краткосрочно отдаване под наем на апартамент в България чрез платформи като Booking и Airbnb.
При това положение лицето попада в хипотезата на чл. 11, пар. 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004 и за всички осъществявани от него дейности ще бъде приложимо законодателството на държавата членка, в която осъществява трудовите си дейности.
Извод: Осигурителните вноски за всички дейности, включително за краткосрочното отдаване под наем на апартамента в България, са дължими по законодателството на държавата членка, в която лицето упражнява трудовата си дейност като едноличен търговец, а не по българското осигурително законодателство.
Удостоверение А1
При необходимост от документ, удостоверяващ приложимото спрямо лицето законодателство (т.е. държавата членка, в която се дължат вноските за социална сигурност и от която може да се придобие право на съответните обезщетения), това е Удостоверение А1.
В хипотезата на чл. 11, пар. 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004 Удостоверение А1 се издава по искане на лицето, отправено до компетентната институция на държавата членка, в която то осъществява дейността си.
Удостоверение А1 е стандартен формуляр, абсолютно идентичен като структура, независимо от езика, на който е издаден, и се приема и разглежда от институциите на държавите членки.
Извод: За да се удостовери, че лицето подлежи на осигуряване само в една държава членка и да се избегне двойно осигуряване, следва да се снабди с Удостоверение А1 от компетентната институция на държавата членка, в която упражнява дейността си; формулярът се признава от българските институции независимо от езика, на който е издаден.
