НАП: Определяне на приложимото осигурително законодателство и задълженията за осигурителни вноски при трудова дейност в България и друга държава членка на ЕС

Изх.№53-04-324/28.06.2024 г . ЗДДФЛ,чл. 8, ал. 2;

ЗДДФЛ, чл. 24;

ЗДДФЛ, чл. 25;

ЗДДФЛ, чл. 73а, ал. 5;

ЗДДФЛ, чл. 50;

ЗДДФЛ, чл. 58, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 75;

Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11;

Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 13;

Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11;

Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 14;

Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 16;

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"....... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-324/17.05.2024 г., във връзка с прилагането разпоредбите наРегламент(ЕО) №883/2004за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004),Регламент(ЕО) №987/2009 за установяване на процедура за прилагането наРегламент(ЕО) №883/2004(Регламент (ЕО) №987/2009) иЗакона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Между ................... и .............. е сключен трудов договор на 01.11.2023 г., съгласно който лицето изпълнява длъжността "Помощник-треньор" на мъжкия национален отбор по футбол. ............. постоянно пребивава със семейството си в Германия, там се намира центърът на жизнените му интереси и е социално и здравно осигурен. Приложен е удостоверителен документ за членството му към германска здравноосигурителна каса.

В телефонен разговор е уточнено, че ......... полага труд в България няколко пъти годишно при тренировките на националният футболен отбор. За целите на Регламент (ЕО) №883/2004 дейността на лицето в Германия се третира като дейност на "заето лице".

Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:

Дължими ли са осигурителни вноски и данък за лицето по българското законодателство?

Предвид изложената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:

По прилагане на осигурителното законодателство:

По отношение на лицата, граждани на държави - членки на Европейски съюз (ЕС) (в т.ч. Конфедерация Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004.

Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 - 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

За да попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и евентуално да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство според правилата, въведени с Дял II от регламента, гражданите на държава членка, бежанците и лицата без гражданство, които пребивават в държава членка, следва да отговарят кумулативно на следните изисквания:

- са (или са били) подчинени на законодателството на една или повече държави членки;

- при наличие спрямо тях на трансгранична ситуация.

В конкретния случай е налице трансгранична ситуация, предопределена от факта, че лицето - европейски гражданин, извършва трудова дейност едновременно на територията на две държави членки.

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №883/2004. Според този принцип лицата, за които той е приложим, са подчинени на законодателството на само една държава членка (аргумент чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004).

Основното следствие от определянето на приложимото законодателство според правилата на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване и от която се ползват съответните права, включени в материалния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004.

Основното правило при определянето на приложимото право е, че лицата саподчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("1ех 1осi 1аbоris"). На основание чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава.

В Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Доколкото от предоставената в запитването информация има данни за това, че лицето осъществява трудови дейности на територията на най-малко две държави членки - България и Германия, следва да имате предвид разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, където са въведени специални правила при обичайно извършване на дейност от заети лица в две или повече държави членки, като приложимото спрямо тях законодателство в сферата на социалната сигурност се определя въз основа на чл. 13(1) от Регламент (ЕО) №883/2004.

За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две или повече държави членки, е необходимо да се дефинира дали са заети или самостоятелно заети за труда, полаган на територията на съответните държави.

В конкретния случай физическото лице полага труд по трудово правоотношение в сдружението. В тази връзка следва да се има предвид, че по отношение на България работниците и служителите, упражняващи трудова дейност по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, попадат към категорията "заети лица".

Във всички случаи, когато едно лице упражнява трудова дейност в две или повече държави членки то е длъжно да уведоми за това обстоятелство компетентната институция на държавата членка, в която пребивава (основание чл. 16(1) от Регламент (ЕО) №987/2009. Тази институция незабавно определя законодателството, приложимо спрямо лицето, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004 и чл. 14 от Регламент (ЕО) №987/2009. Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 е дадена в чл. 1(й) от него: "Пребиваване" е мястото, където лицата обичайно пребивават. Критериите за установяване на пребиваването са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009.

При условие че лицето пребивава в Германия, то следва да уведоми германската компетентна институция по приложимо право за положението си. Тази институция незабавно ще определи законодателство, приложимо спрямо него и ще уведоми институциите на всички други държави, в които се извършва дейност (основание чл. 16(2) от Регламент №987/2009).

Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент №883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки. За целите на законодателството, което е определено като приложимо, лицата, обичайно осъществяващи дейност на територията на две или повече държави членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 13(5) от Регламент (ЕО) №883/2004).

Компетентната институция на държавата членка, чието законодателство става приложимо по силата на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 е тази, която предоставя информация на лицето и, когато е уместно, неговият работодател/осигурител относно задълженията, установени от това законодателство. Тя осигурява необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от законодателството формалности (основание чл. 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) №987/2009).

На основание чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009 приложимото законодателство се удостоверява чрез издаване на формуляр (Удостоверение А1) от институцията на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II Регламент (ЕО) №883/2004. Формулярът удостоверява, че съответното лице е подчинено на законодателството на определена държава членка и съответно е освободено от прилагане на законодателствата на други държави-членки на ЕС.

В случай, че бъде определено като приложимо законодателството на Германия, задължителните осигурителни вноски, включително и от дейността в България, са дължими в Германия съгласно нейното законодателство. Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицето и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство. Съответно ще отпадне задължението за прилагане на националното законодателство на България в областта на социалната сигурност, включително и подаване на данни, свързани с осигуряването на лицето по реда на Наредба №Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба №Н-13/17.12.2019 г.).

В конкретния случай, доколкото визираното в запитването лице попада в хипотезата на чл. 13(1), точка "а" от Регламент (ЕО) 883/2004, удостоверения А1 следва да бъде издадено при поискване от компетентната институция на съответната държавата членка, на чиято територия пребивава и извършва значителна част от дейността си, и съгласно чието законодателство се дължат осигурителни вноски. Копие от същия следва да бъде представен на осигурителя ........................

Следва да имате предвид, че на основание текста на чл. 21 от Регламент (ЕО) №987/2009 работодател, чието седалище или място на стопанска дейност се намира извън компетентната държава членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това лице, по-специално задължението за плащане на социално-осигурителните вноски, предвидени в това законодателство, така, както ако седалището или мястото му на дейност се намираха в компетентната държава членка.

В хипотезата на осигурител, който следва да внася задължителните осигурителни вноски за лице в друга държава съгласно нейното законодателство, българското дружество следва да се информира относно задълженията си в конкретния случай.

Важно е да се отбележи, че работодателите, установени на територията на Република България, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по законодателството на друга държава членка, могат да се договорят с лицето, за което е определено въпросното законодателство, то да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държавата членка (основание чл. 21(2) от Регламент №987/2009). Следва да имате предвид, че тази договореност не освобождава работодателя от отговорност, в случай че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.

По прилагане на ЗДДФЛ:

Редът за облагане на доходи, получени през данъчната година зависи от обстоятелството дали получателите на дохода са чуждестранни физически лица (ЧФЛ) или местни физически лица (МФЛ) по смисъла на ЗДДФЛ. Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година по критериите, заложени в чл. 4 от ЗДДФЛ. ЧФЛ са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ (чл. 5 от с. з.). Според чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ ЧФЛ - за придобити доходи от източници в Република България.

Правилата за класифицирането на доходите, като такива от източници в България са регламентирани с разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ и ако даден доход на ЧФЛ не попада в обхвата на тази разпоредба, то той няма да бъде от източник в страната и съответно няма да подлежи на облагане в България. Съгласно чл. 8, ал. 2 от същия закон, доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.

От описаната в запитването фактическа обстановка е ясно, че лицето е чуждестранно за целите на данъчното му облагане в България, но доколкото то ще извършва треньорска дейност и на територията на България, ще е данъчно задължено само за доходи от източници в България. В тази връзка може да поискате от лицето да представи документ, удостоверяващ статута му на местно лице, издаден от компетентната администрация на държавата, на която е местно - Германия.

Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. По силата на чл. 25 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Авансовият данък за доходите от трудови правоотношения, на основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа. По силата на чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и ЗЗО или за задължително осигуряване в чужбина.

За целите на автоматичния обмен задължение на работодателите, на основание на чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ, е да изготвят справка по образец за изплатените през годината облагаеми доходи по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на ЕС. Информацията се предоставя само по електронен път в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, по ред, начин и във формат, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в "Държавен вестник".

В обобщение на горното, следва да имате предвид, че при изплатен доход по трудови правоотношения на ЧФЛ от съществено значение е мястото на полагане на труда. Задължение за облагане от сдружението възниква само за част от труда, който ще се полага на територията на България, в конкретният случай това ще е труда при срещите на националният отбор по футбол (тренировките), които ще се провеждат на територията на България.

На основание чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ за внесен по реда на този закон данък от ЧФЛ се издава удостоверение по образец по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на НАП, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 50 или по чл. 55 от ЗДДФЛ.

С оглед пълнота на изложеното следва да се вземе под внимание и разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, съгласно която, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между Република България и правителството на Федерална Република Германия е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО), която е такъв международен акт. Същата е достъпна на електронната страница на НАП, в раздел "Международни дейности".

Компетентността по изготвянето на отговори по тълкуване и прилагане на спогодбите е на дирекция "Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане" при ЦУ на НАП и в случай че възникнат въпроси по прилагането на спогодбите, следва да отправите запитване към тази дирекция.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда наДанъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.