НАП: Изисквания по ЗДДС и Наредба № Н-18 при куриерска дейност и онлайн платформа за поръчка и доставка на стоки

ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане, чрез фискални устройства (ФУ), на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - ......... постъпи Ваше запитване с вх. № 20-30-6/02.02.2024 г., препратено по компетентност от ТД на НАП, офис .........., относно прилагане разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Дружеството се определя като доставчик на стоки (куриер). Доставките ще се осъществяват при заявка от Ваш електронен сайт. Дружеството ще сключи договори с ресторанти, хранителни магазини и др., които ще използват сайта, за да предлагат своите стоки на клиентите си. Вие ще осъществявате доставката на поръчаното от клиента в съответния ресторант или магазин посредством електронния сайт. Посочвате, че нямате касов апарат, а ще предоставяте на всички, сключили с Вас договор, устройство, чрез което ще могат да проследят поръчките по генериран уникален код на поръчка. Плащането от крайните клиенти ще се осъществява с карта или с наложен платеж. Когато плащането е с карта, парите ще постъпват във Ваша микросметка, ведно с таксата за доставка, за която ресторантът или магазинът не издават касова бележка. Когато плащането е с наложен платеж, куриерът, който ще осъществи доставката, ще получи парите, ведно с таксата за доставка от клиента и ще ги отчете в микросметката на дружеството Ви. От тази микросметка в края на всяка седмица набраните средства ще постъпват по разплащателна сметка на дружеството, от където ще преминават към ресторантите и магазините, които са осъществили продажби, посредством електронния сайт. При превода уговорената с договора комисионна и такса за доставка ще остават като приход за дружеството.

Поставени са следните въпроси:

1. Може ли да осъществявате дейността си без касов апарат, а само с устройство за регистриране на поръчката и издаване на уникален код на поръчката?
2. Как следва да отчитате приходите от услугите по доставка на стоки?
3. Посочената дейност изисква ли задължителна регистрация по ЗДДС, без да е достигнат оборот от 100 000 лв.?
4. Трябва ли да се регистрирате като електронен магазин?
5. Задължени ли сте да подавате одиторски файл за доставките през електронен магазин?
6. За документирането на получените приходи от такси и комисионни достатъчно ли е издаването на фактури?

Предвид изложеното в писмото и обстоятелството, че не се съдържа информация относно характеристиките и функционалностите на уеб-сайта (онлайн платформа), чрез които ще се извършват продажбите на стоки, становището относно Наредба № Н-18/2006 г. е принципно.

По първи и втори въпрос:

Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба № Н-18/2006 г.

Дефиниции на изброените начини на плащане са дадени в Допълнителните разпоредби на ЗПУПС и ЗПУ.

По смисъла на §1, т. 12 от ЗПУ "наложен платеж" е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това, в зависимост от договореностите им, я превежда по банкова сметка или я изплаща в брой на подателя. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, в случая, е без значение, тъй като определящ при съобразяване с изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка е начинът, по който се заплаща за стоката от получателя ѝ - в брой или с банкова дебитна/кредитна карта.

В запитването посочвате, че плащането от крайните клиенти ще се осъществява с карта или с наложен платеж, което задължава търговеца да издаде фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.

По трети въпрос:

Регистрацията по ЗДДС е задължителна при достигане на облагаем оборот от 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Документи се подават в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнат този оборот (чл. 96, ал.1 първо изречение от ЗДДС).

Когато този оборот е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът (чл. 96, ал. 1, второ изречение от ЗДДС).

Право да се регистрира по ЗДДС има всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация (чл. 100, ал. 1 от ЗДДС).

По четвърти въпрос:

В § 1, т. 87 от допълнителни разпоредби (ДР) на ЗДДС се съдържа определение за електронен магазин. "Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Съгласно чл. 45 от ЗЗП, договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.

Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение № 33 от Наредбата.

От съществено значение дали електронен магазин следва да се регистрира в НАП е начинът на организиране на дейността, начините, чрез които клиентите/потребителите заплащат за стоката и дали е налице задължение за издаване на фискален бон за извършената продажба.

В конкретния случай, за всяко лице, което извършва продажба на стоки/услуги чрез софтуер, отговарящ на определението за електронен магазин (независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет) и приема плащания, за които се изисква издаване на фискален бон, е налице задължение за подаване на Приложение № 33 (преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин).

По пети въпрос:

Считано от 1 февруари 2020 г. е създадена алтернативна възможност, която при определени условия допуска вместо фискален/системен бон да се издаде друг документ за продажба. По силата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби, вместо с фискален или системен бон, чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:

1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с от Наредбата; и

2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.

В този случай е необходимо лицето, изпълняващо условията и желаещо да приложи посочената алтернативна възможност за отчитане на продажбите чрез електронен магазин, да се запознае подробно с разпоредбите в членове 52о - 52у от Наредба № Н-18/2006 г.

Съгласно чл. 52т, ал. 2 от наредбата лицето, използващо алтернативната възможност по чл. 3, ал. 17 от наредбата, е длъжно за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл, съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

Само за лицата, избрали да прилагат алтернативната възможност по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г., е налице задължение за подаване на стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38 от Наредбата.

По шести въпрос:

Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона.

За доставките, за които издаването на фактура не е задължително и съответно не е издадена такава (чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС), следва да се издаде отчет за извършените продажби (чл. 119, ал. 1 от ЗДДС). Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период (чл. 119, ал. 2 от ЗДДС).

Видно от изложеното по-горе, дружеството следва да отчита осъществените продажби със съответните документи.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.