НАП: Данъчно третиране на онлайн услуги за достъп до книги и плащания чрез PayPal и виртуални портфейли

ОТНОСНО: Прилагане на данъчното законодателство

В Дирекция ОДОП ... постъпи Ваше запитване с вх. № ............/26.07.2016 г., препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП .............., офис ..............

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Фирмата притежава уебсайт, на който писателите качват книгите си, както завършени, така и литературни чернови.

Фирмата сключва договори с писателите за предоставяне на услуги за достъп до книгите им: онлайн четене директно на сайта и сваляне на файлове с текстове.

Фирмата предлага на читателите услуга за платен онлайн достъп до текстовете на писателите (съгласно публичната оферта) под формата на онлайн четене или сваляне на файлове с текстове на книги.

Въпрос 1

Може ли фирмата да урежда взаимоотношенията с писателите с договор за предоставяне на услуги за достъп до техните текстове или е необходим авторски договор (и съответно изплащане на авторски роялти?). Повтаряме: става дума както за достъп до четене на текстове онлайн директно на сайта, така и за достъп до сваляне на електронни файлове с текстовете на писателите.

Въпрос 2

В случай че писателят е гражданин на Европейския съюз начислява ли се върху цената на услугата ДДС? Освен това купувачи на услугата (читатели) могат да бъдат както жители на ЕС, така и извън него. При това както писателите, така и читателите винаги са физически, а не юридически лица. Достатъчно ли е да се определи националността на купувача, чрез неговия IР адрес? (фирмата не разполага с възможността да изискват от всеки купувач паспортни данни) и ако купувач се определя като гражданин на европейския съюз, завишава ли се цената на книгата с ДДС?

Към сайта на фирмата е свързана платежна система РауРаl. Чрез РауРаl читателите заплащат услугата за достъп до книгите. Постъпилите пари се набират в сметката на фирмата в системата РауРаl. Веднъж месечно фирмата извършва плащания към писателите съгласно договорите с тях. Плащанията се извършват също чрез системата РауРаl.

Периодично останалите в сметката на фирмата в системата РауРаl пари (доход на фирмата) се превеждат от РауРаl в банковата сметка на фирмата в България.

РауРаl уведоми фирмата, че в края на данъчния период ще изпрати на данъчните органи на България съобщение за паричните преводи, които през годината са извършени по сметката на фирмата вътре в РауРаl.

Въпрос 3

а) Какъв е правният статус на сметката (Портфейла) на фирмата в РауРаl?

б) Парите, получени по сметка на фирмата в РауРаl, считат ли се за приход на фирмата или тези пари стават приход на фирмата само след постъпване по сметка на фирмата в банката? По този начин, данъкът върху печалбата се изчислява въз основа на паричните средства, които се намират в сметката на фирмата в РауРаl или данъкът върху печалбата се удържа само от средствата, които са постъпили по сметката на фирмата в банката? (Иначе: пари по сметка в РауРаl - е основа за изчисляване на данъкът върху печалбата или не?)

в) В случай на положителен отговор на първия въпрос (че парите в РауРаl са приход], ще се счита ли заплащането на писателите от сметката на фирмата в РауРаl зи разход на фирмата? Ще се приспадат ли тези плащания от печалбата на фирмата?

Задължена ли е фирмата в някакъв конкретен срок да превежда пари от сметката си в своята банкова сметка?

г) Трябва ли по някакъв начин да се отразяват за българските данъчни органи изплащанията към писателите вътре в системата РауРаl (Това са винаги изплащания на физически лица, от които е невъзможно да се получят фактури. Изплащанията никога не се превеждат по банковите сметки на авторите, само в техните Портфейли в системата РауРаl).

д) Необходима ли е някаква отчетност относно плащанията на фирмата към писателите вътре в РауРаl. Това могат да бъдат стандартни файлове с информация за плащанията, изтеглени от системата РауРаl като таблици?

Сайтът планира да пусне нова опция: виртуален Портфейл на потребителя (вътрешен паричен баланс на потребителя на сайта по-нататък "Портфейл"). Потребителят ще има възможност да набира в Портфейла парични средства, и понататък да се разплащат с тях за различни услуги на сайта.

Сайтът предоставя или възнамерява да предоставя следните платени услуги на потребителите си:

1) Услугата за достъп до текстовете на книги (това вече работи, но сега се заплаща директно чрез онлайн плащания с банкови карти или РауРа1).

2) Вътрешни услуги на сайта. Например - закупуване на ВИП акаунт с разширени опции, закупуване на реклама. Услуги по поддържане Портфейла на сайта.

3) Закупуване на различни платени награди за книги (наградата повишава рейтинга ни книгата, на сайта).

4) Извеждане на средства от Портфейла на потребителя.

Извеждането се извършва по заявка на потребителя. Това означава, че фирмата, притежаваща сайта, ще преведе паричните средства от виртуалния Портфейл на потребителя в някакъв негов външен портфейл, например в РауРа1.

Тази заявка може да се придружава от идентификация на потребителя (например сканирано копие на паспорта).

Резюме

Услугите на сайта могат да се заплащат от потребителя както директно (с онлайн превод на парите по сметка на сайта от банкова карта или РауРа1), или чрез виртуалния Портфейл. В този случаи потребителя първоначално превежда парите в своя Портфейл, а след това по някое време заплаща от този Портфейл различни услуги на сайта и подарява "награди" на други потребители. Обаче потребителят може и да подаде заявка за извеждане на парите от Портфейла.

Предполага се, че достъпът до четенето на книгите (това, което работи на сайта и сега/ може да се купува както с пряко заплащане /като сега/, така и от баланса на Портфейла. А всички останали услуги на сайта, награди и друго, ще може да се извършват само от Портфейлите.

Въпрос 4

По какъв начин, юридически и счетоводно, фирмата може да приема парите във виртуалните Портфейли на потребителите? /Това няма да е предплата на конкретна услуга, тъй като предварително е неизвестно, какви услуги по-нататък ше ползва потребителят/. Какви документи са необходими за оформянето на тази операция? Възможно ли е оформянето ѝ чрез публична оферта, която потребителят приема по време на регистрацията на сайта?

Въпрос 5

Как юридически се оформя попълването от сайта на Портфейла на потребителя? Попълването от сайта може да се извършва за сметка на получаване на награда от този потребител от друг потребител, или за сметка на някакъв бонус от страна на сайта. Вероятно, това директно се свързва с предишната точка юридическа и счетоводна трактовка на самата същност на Портфейла.

Въпрос 6

Как юридически и счетоводно да се оформи извеждането от потребителя на пари от своя Портфейл кьм външен портфейл /например на своя баланс в РауРа1/? Какви документи са необходими за оформянето па подобна операция?

Може ли тази операция се извършва според общата публична оферта, която потребителят приема в сайта, без отделно документално оформяне на всеки паричен превод на външна сметка на потребителя?

Въпрос 7

В каква форма паричните средства могат да съхраняват в Портфейла на потребителя вътре в сайта? Има ли възможност да се оформят паричните средства в Портфейла като виртуални монети /или други символични единици/. В този случай може ли да се оформи извеждането на парите в Портфейла като закупуване от потребителя на определеното количество тези символични единици? Но тогава как да се оформи извеждането на парите?

При така изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:

Функциите и правомощията на Националната агенция за приходите /НАП/ са определени в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона посочва, че агенцията обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията.

Във връзка с изпълнение на функциите и задачите на НАП на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 и т. 13 от ЗНАП Изпълнителният директор на НАП, организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин и дава становища за промени в данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.

Правата на задължените лица са посочени в чл. 17 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По смисъла на т. 2 и т. 5 от същия член, задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им, да им бъде предоставена информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.

Предвид посоченото по-горе НАП има компетентност да разяснява и издава становища по въпроси свързани с прилагането на данъчното и осигурителното законодателство.

В запитването Ви само част от поставените въпроси са свързани с прилагането на данъчното законодателство. Същото съдържа въпроси, отговорите на които представляват счетоводно-правна консултация, която е извън компетентността на НАП.

Въпросите свързани с движението на парични средства през платежна система PayPal, не са относими към нормите на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.

Предвид гореизложеното поради липса на компетентност НАП не може да се ангажира с отговор на голяма част от поставените въпроси.

За целите на данъчното и осигурителното законодателство няма регламентирано определение на понятието "електронна търговия". В теорията и практиката съществуват множество определения на понятието "електронна търговия". В най-широк смисъл електронната търговия представлява извършване на търговски операции /сделки/ посредством Интернет, без физическо присъствие на продавача и купувача в определено физическо пространство. Електронната търговия не е нищо по-различно от обикновената търговия, има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както и традиционната.

Първи въпрос:

Как следва да се сключват договорите за уреждане на взаимоотношения с писатели има характер на правна консултация и не е от компететността на НАП, поради което не може да бъде изразено становище. Следва да имате предвид, че наличието на договори подпомага доказването на облигационните отношения с контрагентите и основанието за осъществяване на стопанските операции. Трябва да се съобразите с изискванията на приложимото законодателство за формата на валидност, в която следва да бъдат сключени договорите.

Втори въпрос:

При извършена проверка в информационният масив на НАП се установи, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 28.05.2015г. на основание чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Не се установяват основания за ползване на визираните в горецитирания член права за дружеството по този въпрос, като задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК.

Независимо от горепосоченото следва да имате предвид, че извършваните от Вас услуги представляват услуги извършвани по електронен път.

С ЗИД на ЗДДС /обн. ДВ бр. 105/2014 г./ считано от 01.01.2015 г. е въведена нова Глава осемнадесета в ЗДДС, с която са регламентирани специални режими за облагане на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица. Промените са във връзка с въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива 2008/8/ЕО на Съвета за изменение на основната Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС и касаят промяна на мястото на изпълнение на доставки на услуги с получатели данъчно незадължени лица. Съгласно новата редакция на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката на посочените услуги, по които получател е данъчно незадължено лице е там, където е установено това лице, или има постоянен адрес или обичайно пребиваване. В тази връзка за доставчиците възникват нови задължения за облагане на посочените доставки според мястото им на изпълнение, както и задължения за регистрация за целите на ДДС в различни държави членки във връзка с това облагане.

За посочените доставки възниква задължение за регистрация в съответната държава членка, ако дружеството не е регистрирано за прилагане на режим в Съюза в страната или на територията на друга държава членка. В глава осемнадесета от ЗДДС се съдържат разпоредби регламентиращи регистрацията на лицата прилагащи този специален режим.

Постъпването на парични средства и тяхното разходване следва да бъде документирано съобразно сключените договори и изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/ в сила от 01.01.2016г. и общите счетоводни принципи за признаване на разходи и приходи като текущо начисляване /чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч/ и документална обоснованост /чл. 3, ал. 3 от ЗСч/.

Всяко едно взаимотношение с писател /доставчик/ и читател /клиент/, доколкото могат да бъдат определени като такива на база предоставената информация, следва да са документирани с първични счетоводни документи по смисъла на чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от ЗСч. Спазването на принципа на документалната обоснованост е основно изискване за данъчното признаване на разходите, тъй като съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.

Ако паричните преводи, които през годината са извършени по сметката на предприятието в PayPal следва да бъдат преценени и признати, то това е необходимо да се извърши в съответсвие със Счетоводен стандарт 18 Приходи в зависимост от предоставените услуги, които съответно трябва да бъдат документирани с първични счетоводни документи.

Трети въпрос:

Буква "а" - въпросът не е от компетентността на НАП.

Буква "б" - относно признаването на приходите следва да имате предвид разпоредбите на СС 18 Приходи и Национални счетоводни стандарти - Общи разпоредби в сила от 01.01.2016г. /изм. ДВ. бр.3 от 12 Януари 2016г./

С корпоративен данък се облага данъчния финансов резултат, а не приходите на дружеството. Съгласно чл. 18 от ЗКПО данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон, като положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба, а отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба. Определение за счетоводен финансов резултат е дадено в § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗКПО и е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата. На основание чл. 22 от закона данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, със:

1. данъчните постоянни разлики;

2. данъчните временни разлики;

3. други суми в случаите, предвидени в този закон.

Буква "в" - изплащането на суми на писателите е счетоводен разход, който е признат за данъчни цели при условие, че е документално обоснован с първичен счетоводен документ. Относно формирането на счетоводните разходи следва да вземете под внимание Национални счетоводни стандарти - Общи разпоредби в частта за признаване на разходите в счетоводните отчети.

Относно задължението за превеждане на паричните средства от сметката в PayPal в своята банкова сметка НАП няма компетентност да изрази становище.

Буква "г" - Предвид така описаната неизчерпателна фактическа обстановка и относимата нормативна уредба изразявам следното принципно становище:

Редът за облагане доходите на физическите лица е регламентиран в Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и до голяма степен зависи от обстоятелството дали за данъчната година лицето е местно или чуждестранно физическо лице за България.

Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от следните критерии:

1. има постоянен адрес в България, или

2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение; или

3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или

4. центърът на жизнените интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнените интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ.

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица само за придобити доходи от източници в Република България /чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ/. Доходите от източници в Република България са описани в чл. 8 от ЗДДФЛ, като в ал. 2 от посочената разпоредба е посочено, че доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.

Предвид гореизложеното, предоставената информация в запитването обаче не е достатъчна, тъй като липсва информация за съдържанието на договорите, сключени с авторите - местни или чуждестранни физически лица на България, поради което е необходимо да имате предвид следното:

Съгласно чл. 29 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанската дейност на местните физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон се определя, като придобитият доход се намалява с нормативно определени разходи за дейността. Законодателят е фиксирал различен размер на разходите, изхождайки от спецификите на съответната дейност. Преценката за вида на дохода има определящо значение при формирането на облагаемия доход по чл. 29 от ЗДДФЛ. Ако физическо лице упражнява свободна професия и е придобило доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, предвид специфичния характер на придобития доход, разходите за дейността с които се намалява придобитият доход са указани в разпоредбата на чл. 29, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ и са в размер на 40 на сто.

Във връзка с дефинирането на понятието "авторски и лицензионни възнаграждения", законът препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (§ 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ). По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

В общия случай съгласно нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ е предприятие, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца при изплащането му. Изключение от това правило е предвидено в ал. 5 на чл. 43 от ЗДДФЛ, според която ал. 4 не се прилага в случаите, в които лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. В ал. 6 на чл. 43 изрично е указано, че когато лицето, придобиващо дохода е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.

Когато самоосигуряващо се лице придобие доход от стопанска дейност по чл. 29 (в конкретния случай е приложима втората хипотеза на т. 3 от ал. 1 на този член - за получени възнаграждения по извънтрудови правоотношения), то дължи авансов данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които като самоосигуряващо се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през които е придобит облагаемият доход (чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ). Размерът на дължимия данък се изчислява, като получената разликата се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

Предвид гореизложеното, платецът на дохода, на който получател е самоосигуряващо се лице, не следва да удържа и внася авансово данък, както и да издава служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ. Самоосигуряващото се лице е задълженото лице, което следва авансово да внесе данъка в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. В същия срок лицето следва да подаде и декларация за дължими данъци по чл. 55, ал.1 от закона (образец 4001). Декларацията се подава в ТД на НАП по постоянния адрес на самоосигуряващо се лице, като дължимият авансов данък се внася в държавния бюджет по сметка на същата ТД на НАП (чл. 57 и чл. 68, ал.1 от ЗДДФЛ). Лицето следва да декларира пред платеца с декларация в свободен текст, че е самоосигуряващо се лице, като за удостоверяване на изплатения му доход съгласно чл. 9, ал. 2 от с. з. следва да издаде на платеца документ, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).

Годишно тези доходи подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Ако възнагражденията се изплащат на чуждестранни физически лица - автори или на лица придобили авторски права, считам че са налице авторски възнаграждения по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ. В този случай ще е приложима разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 8, ал. 6, т. 7 от закона. Доходите на чуждестранните физически лица ще са облагаеми с окончателен данък, който следва да се удържа, декларира и внася по реда и в срок, определени с разпоредбите на чл. 55, чл. 56, чл. 65 и чл. 66 от ЗДДФЛ.

По отношение на данъчното облагане на доходите на физически лица също така следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Р България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Предприятието - платец на дохода е задължено да включи в справката по чл. 73, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ данни за размера на изплатеното възнаграждение и да идентифицира получателя на дохода с име, ЕГН, служебен номер от НАП или ЛНЧ, както и с код за самоосигуряващо се лице, като за последния в колоната - "размер на удържания данък" посочи, че такъв не е удържан и впише съответно "0".

Буква "д" - всяко движение на парични средства следва да бъде документирано по начин, който съответства на организацията на работа на предприятието, индивидуалната счетоводна политика, форма на счетоводно отчитане, възприетата в дружеството счетоводна организация за видовете документи, тяхното създаване или получаване до момента на унищожаването или предаването им съгласно ЗСч. Съгласно чл. 1 и чл. 16 от ЗСч ръководителят на предприятието има права и задължения, част от които са да организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на този закон, да утвърждава формата на счетоводството и други.

Как и по какъв начин ще бъде организиран сайтът е решение на предприятието и не е от компетентостта на НАП. Всяко едно действие, извършена услуга, получена книга, извършено плащане и т.н. във връзка с дейността следва да бъде документирано със съответните първични счетоводни и други видове документи.

Четвърти, пети, шести и седми въпроси:

Въпросите, които са поставени имат характер на юридически и счетоводни консултации, които не са от компетентността на НАП.

За отговор по компетентност на въпроси, които касаят прилагането на ЗСч и счетоводните стандарти може да отправите запитване до дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите.