Изх. № М-26-К-992
Дата: 05.07.2021 год.
ЗДДС, чл. 14;
ЗДДС, чл. 14а, ал. 5, т. 3;
ЗДДС, чл. 20, ал. 1;
ЗДДС, чл. 20б;
ЗДДС, чл. 156, ал. 1;
ЗДДС, чл. 159.
ОТНОСНО:регистрация за прилагане на специален режим в Съюза на основание чл. 156, ал. 1 отЗакона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № М-26-К-992/26.05.2021 г. е заведено Ваше запитване, в което във връзка с изменения и допълнения в ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. (ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г.), касаещи специалните режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, по Глава осемнадесета от ЗДДС, е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, установено по седалище и адрес на управление на територията на страната и регистрирано по ЗДДС лице, продава онлайн стоки чрез платформата на Аmazon. Стоките се произвеждат в страната, след което се транспортират до склад на Amazon в Германия. Във връзка със складирането на стоките на територията на Германия дружеството има идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност, издаден от същата. За движението на стоки от теорията на страната до територията на Германия дружеството документира вътреобщностна доставка. За всички последващи доставки с място на изпълнение на територията на Германия се начислява данък върху добавената стойност съгласно германското законодателство. Клиенти на дружеството са предимно данъчно незадължени лица, установени в Германия. Стоките към клиентите се изпращат от склада в Германия до крайния клиент. Възможни са единични поръчки и продажби до други държави членки, различни от Република България и Германия, например Австрия, като стоката се изпраща от склада на Amazon в Германия. Оборотът на дружеството в Германия надвишава 10 000 евро. Оборотът от продажби в други държави членки е от порядъка на няколкостотин евро.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте по същество следните въпроси:
1. Считат ли се продажбите на територията на Германия за вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, доколкото преди складирането на стоките те се изпращат или транспортират от територията на страната?
2. Оборотът от доставките на територията на Германия включва ли се в прага от 10 000 евро съгласно чл. 20б от ЗДДС?
3. Оборотът от доставките на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на Германия до територията на други държави членки, различни от страната и Германия, към данъчно незадължени лица, установени в тези държави членки, включва ли се в прага от 10 000 евро съгласно чл. 20б от ЗДДС?
4. Подлежи ли дружеството на задължителна регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, различна от България и Германия, при доставки на стоки, изпратени от склада на Amazon в Германия до територията на други държави членки, например Австрия, към данъчно незадължени лица, ако оборотът от доставките в тези държави членки не надвишава 10 000 евро за календарна година?
5. В случай че е необходима регистрацияза целите на данъка върху добавената стойност в държавите членки, различни от България и Германия, и дружеството желае да избегне това, в коя държава следва да направи регистрацията си за режим в Съюза - България, където е установено по седалище и адрес на управление или Германия, откъдето се изпращат стоките?
6. В случай на доброволна регистрация за режим в Съюза в България, продажбите на стоки, тръгващи от Германия до физически лица в Германия, следва ли да се отчитат, прилагайки режима, или отчитането им става чрез идентификационния номер за целите на данъка върху добавената стойност, издаден от Германия?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
По първи въпрос:
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в ДВ., бр. 104 от 08.12.2020 г. (ЗИД на ЗДДС), в ЗДДС са направени изменения и допълнения, които влизат в сила от 01.07.2021 г., като са въведени разпоредби на Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (Директива 2017/2455) и Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (Директива 2019/1995). Същите касаят вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и прилагането на специалните режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
С направените промени дистанционните продажби на стоки са дефинирани по нов начин в чл. 14 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;
2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
3. стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение с изключение на:
а) нови превозни средства, или
б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Видно от текста на разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е налице, когато стоката, предмет на доставката, се изпраща или транспортира от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя. В този смисъл, доколкото в случая, изложен в запитването, изпращането или транспортирането на стоките, предмет на доставките, започва и завършва на територията на една и съща държава членка - Германия, то тези доставки не могат да бъдат определени като вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. Обстоятелството че стоките преди да пристигнат в склада на дружеството в Германия се изпращат или транспортират от територията на страната е неотносимо, тъй като същите не се изпращат или транспортират директно до крайния клиент - данъчно незадължено лице. В тези случаи дружеството следва да отчете вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, съответно да отчете в Германия вътреобщностно придобиване по законовият текст от германското законодателство, аналогичен на чл. 21 от Директива 2006/112/ЕС на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО).
Съгласно чл. 14а, ал. 5, т. 3 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., доставки, които се улесняват от електронен интерфейс, са доставките на вътрешни дистанционни продажби на стоки - доставките на стоки по чл. 14, ал. 1, т. 3, когато изпращането или транспортирането започва и завършва на територията на една и съща държава членка, в която получателят - данъчно незадължено лице, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз. Видно от същата налице е доставка на вътрешна дистанционна продажба на стоки, само когато доставката се улеснява от електронен интерфейс и се извършва от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз. В случая, изложен в запитването, доколкото доставчикът (дружеството) е лице, което е установено на територията на Европейския съюз, независимо дали доставките се улесняват или не от електронен интерфейс, извършваните от дружеството доставки не са вътрешни дистанционни продажби на стоки.
По втори въпрос:
С чл. 20б от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., е предвиден праг за определяне мястото на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба мястото на изпълнение на тези доставки е в държавата членка, в която е установен доставчикът, когато едновременно са налице следните условия:
1. доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;
2. далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1, или стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата по т. 1 до друга държава членка;
3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.
Доколкото, видно от изложеното по първи въпрос, в случая, изложен в запитването, доставките на стоки, извършвани от дружеството, при които изпращането или транспортирането на стоките започва и завършва на територията на една и съща държава членка - Германия, не са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, то за същите предвиденият с чл. 20б от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг не е приложим.
По трети, четвърти и пети въпрос:
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. Видно от цитираната норма мястото на изпълнение на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките.
Видно от текста на разпоредбата на чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за да е приложим прагът от 10 000 евро, стоките при вътреобщностните дистанционни продажби на стоки следва да бъдат изпращани или транспортирани само от територията на държавата членка, в която доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, до територията на друга държава членка. В този смисъл, ако извършваните от дружеството доставки са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., доколкото в случая изложен в запитването, стоките, на които изпращането и транспортирането завършва в друга държава членка, се изпращат или транспортират от склада в Германия, а не от България, където дружеството е установено по седалище и адрес на управление, за същите предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг не е приложим. Предвид това, в този случай след 01.07.2021 г. за дружеството във връзка с извършваните от същото вътреобщностни дистанционни продажби на стоки би възникнало задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в съответната държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките, съответно в която е и мястото на изпълнение на тези доставки. В тази връзка дружеството трябва да се запознае със законодателството на съответната държава членка, в която възниква задължението му за регистрация.
За дружеството е налице възможност на основание чл. 369б, пар. 1, б. "а" от Директива 2019/1995 да се регистрира за специален режим в Съюза, като в този случай за дружеството няма да е налице задължение за регистрация в държавите членки, в които е мястото на изпълнение на извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. На основание чл. 369в от Директива (ЕС) 2017/2455данъчно задълженото лице декларира пред държавата членка по идентификация кога започва и преустановява своите облагаеми дейности, обхванати от този специален режим, или когато променя тези дейности по такъв начин, че вече не отговаря на условията, необходими за ползването на специалния режим. То съобщава тази информация по електронен път. Съгласно чл. 369а, пар. 1, ал. 2 от Директива 2019/1995 за целите на специален режим в Съюза държава членка по идентификация означава държавата членка, на чиято територия данъчно задълженото лице е установило своята стопанска дейност или, ако не е установило своята стопанска дейност в Общността, където има постоянен обект. Тези разпоредби са транспонирани в ЗДДС с чл. 152, ал. 4 и 7, т. 2, б. "а" и чл. 156, ал. 1.
Предвид горното, тъй като в случая, изложен в запитването, дружеството е установено по седалище и адрес на управление в страната, на основание чл. 152, ал. 7, т. 2, б. "а" от ЗДДС за целите на прилагането на специален режим в Съюза от дружеството държавата членка по идентификация е Република България. На основание чл. 156, ал. 1 от ЗДДС и § 63, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗДДС (обн. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), в случай че дружеството от 01.07.2021 г. ще извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и при условие, че за него не е в сила ограничение за регистрация поради системно неспазване на задълженията по режимите, е налице право да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза в страната. В този смисъл не е възможно дружеството да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза в Германия.
По шести въпрос:
В случай че дружеството избере да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза, е приложима разпоредбата на чл. 369б, пар. 2 от Директива 2019/1995, съгласно която този режим се прилага по отношение на всички стоки или услуги, доставяни в Общността от съответното данъчно задължено лице. Т.е., ако дружеството се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза по чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., същото следва да декларира всички извършвани от него доставки, които попадат в обхвата на режима, в справка-декларацията за прилагането на режим в Съюза по чл. 159, ал. 4 от същия закон, в сила от 01.07.2021 г. Съгласно чл. 159, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., регистрирано на основание 156 от същия закон лице подава справка-декларация за прилагане на специален режим по образец, определен в правилника за прилагане на закона, за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода е извършвало доставки. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага. Съгласно ал. 7, 8 и 9 на чл. 159 от ЗДДС в справка-декларацията по ал. 4 като информация се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на съответния режим и отделно за всяка държава членка по потребление се посочват приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки, общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава членка по потребление и общият размер на дължимия данък върху добавената стойност за съответния данъчен период, за:
1. доставки на услуги;
2. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки;
3. вътрешни дистанционни продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 3.
Когато стоките се изпращат или транспортират от територията на други държави членки, справка-декларацията освен горепосочената информация за тези доставки включва и идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност или национален данъчен номер, издаден на лицето от държавата членка, от която стоките се изпращат или транспортират. Регистрирано лице на основание чл. 156 от ЗДДС, което има един или повече постоянни обекти на територията на други държави членки, посочва също идентификационните номера за целите на данъка върху добавената стойност или национални данъчни номера, издадени от държавите членки, където се намира всеки от обектите, и информацията по ал. 7 за извършени от тези постоянни обекти през съответния данъчен период доставки на услуги, за които данъкът върху добавената стойност по приложимите ставки е станал изискуем, и са с място на изпълнение на територията на държава членка по потребление, в която лицето няма постоянен обект.
По отношение на извършваните от дружеството доставки на стоки, на които изпращането или транспортирането започва и завършва на територията на една и съща държава членка - Германия, предвид изложеното по-горе по първи въпрос, доколкото тези доставки не могат да бъдат определени като вътреобщностни дистанционни продажби на стоки или като вътрешни дистанционни продажби на стоки, същите не следва да се отчитат/посочват в справка-декларацията за прилагането на специален режим в Съюза по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. Тъй като тези доставки на основание чл. 32 от Директива 2006/112/ЕОса с място на изпълнение на територията на Германия и за тях е приложимо германското законодателство, то същите следва да се отчитат от дружеството чрез неговия идентификационния номер за целите на данъка върху добавената стойност, издаден му в Германия, по реда, установен в това законодателство.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 124, ал. 2, изр. първо от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. В този смисъл дружеството е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, свързани с извършваните от него доставки с място на изпълнение на територията на Германия, и в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени, съответно в справка-декларацията за данъка върху добавената стойност по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ ДИМОВ/
В Централно управление на НАП е постъпило запитване във връзка с измененията и допълненията в ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. (ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г.), касаещи специалните режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии по глава осемнадесета от ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружество, установено по седалище и адрес на управление на територията на страната и регистрирано по ЗДДС, продава онлайн стоки чрез платформата на Amazon. Стоките се произвеждат в страната и се транспортират до склад на Amazon в Германия. Във връзка със складирането на стоките на територията на Германия дружеството има идентификационен номер за целите на ДДС, издаден от Германия. За движението на стоките от територията на страната до територията на Германия дружеството документира вътреобщностна доставка. За всички последващи доставки с място на изпълнение на територията на Германия се начислява ДДС съгласно германското законодателство. Клиенти на дружеството са предимно данъчно незадължени лица, установени в Германия. Стоките се изпращат от склада в Германия до крайния клиент. Възможни са единични поръчки и продажби до други държави членки, различни от Република България и Германия, например Австрия, като стоката се изпраща от склада на Amazon в Германия. Оборотът на дружеството в Германия надвишава 10 000 евро. Оборотът от продажби в други държави членки е от порядъка на няколкостотин евро.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Считат ли се продажбите на територията на Германия за вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, доколкото преди складирането на стоките те се изпращат или транспортират от територията на страната?
Въпрос 2: Оборотът от доставките на територията на Германия включва ли се в прага от 10 000 евро съгласно чл. 20б от ЗДДС?
Въпрос 3: Оборотът от доставките на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на Германия до територията на други държави членки, различни от страната и Германия, към данъчно незадължени лица, установени в тези държави членки, включва ли се в прага от 10 000 евро съгласно чл. 20б от ЗДДС?
Въпрос 4: Подлежи ли дружеството на задължителна регистрация за целите на ДДС в държава членка, различна от България и Германия, при доставки на стоки, изпратени от склада на Amazon в Германия до територията на други държави членки, например Австрия, към данъчно незадължени лица, ако оборотът от доставките в тези държави членки не надвишава 10 000 евро за календарна година?
Въпрос 5: В случай че е необходима регистрация за целите на ДДС в държавите членки, различни от България и Германия, и дружеството желае да избегне това, в коя държава следва да направи регистрацията си за режим в Съюза - България, където е установено по седалище и адрес на управление, или Германия, откъдето се изпращат стоките?
Въпрос 6: В случай на доброволна регистрация за режим в Съюза в България, продажбите на стоки, тръгващи от Германия до физически лица в Германия, следва ли да се отчитат, прилагайки режима, или отчитането им става чрез идентификационния номер за целите на ДДС, издаден от Германия?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, с оглед изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, е изразено следното становище:
По първи въпрос
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС, обнародван в ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г., в сила от 01.07.2021 г., са въведени разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с ДДС, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки, и на Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки. Тези промени засягат вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и прилагането на специалните режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
С направените промени дистанционните продажби на стоки са дефинирани по нов начин в чл. 14 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставка на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
- чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките, от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;
- чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
- чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗДДС - стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение, с изключение на:
- нови превозни средства;
- стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика;
- стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
От текста на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., следва, че вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е налице, когато стоката, предмет на доставката, се изпраща или транспортира от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя.
В разглеждания случай изпращането или транспортирането на стоките, предмет на доставките към крайните клиенти, започва и завършва на територията на една и съща държава членка - Германия. Поради това тези доставки не могат да бъдат определени като вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. Обстоятелството, че стоките преди да пристигнат в склада на дружеството в Германия се изпращат или транспортират от територията на страната, е неотносимо, тъй като стоките не се изпращат или транспортират директно до крайния клиент - данъчно незадължено лице.
В тези случаи дружеството следва да отчете вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, съответно да отчете в Германия вътреобщностно придобиване по законовия текст от германското законодателство, аналогичен на чл. 21 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС.
Съгласно чл. 14а, ал. 5, т. 3 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., доставки, които се улесняват от електронен интерфейс, са доставките на вътрешни дистанционни продажби на стоки - доставките на стоки по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, когато изпращането или транспортирането започва и завършва на територията на една и съща държава членка и доставчикът е данъчно незадължено лице, което не е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка.
В разглеждания случай дружеството е регистрирано за целите на ДДС в Германия, поради което не са налице условията за прилагане на чл. 14а, ал. 5, т. 3 от ЗДДС по отношение на доставките на стоки, изпращани от склада в Германия до данъчно незадължени лица в Германия.
Извод: Продажбите на територията на Германия, при които стоките се изпращат от склада в Германия до данъчно незадължени лица в Германия, не се считат за вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, а представляват доставки с място на изпълнение в Германия, предхождани от вътреобщностна доставка от България до Германия и съответно вътреобщностно придобиване в Германия.
