Изх. №20-00-614
03.10.2023 г.
ЗДДФЛ - чл. 13, ал. 1, т. 26
ЗДДФЛ - чл. 50а,
ЗДДФЛ - чл. 52, ал. 1, т. 3
Съгласно изложената в запитването фактическа обстановка, Вие сте с двойно гражданство - българско и иранско. Предстои Ви да извършите продажба на собствен недвижим имот в Иран, като сумата от продажбата на имота ще бъде преведена по банковата Ви сметка в България.
Във връзка с изложеното, поставяте следния въпрос:
След продажбата на недвижимия имот дължите ли данък в България и как следва да декларирате/обявите продажбата на недвижимия имот в Иран?
Поради необходимост от допълнителна информация относно изясняване на конкретни факти и обстоятелства във връзка с поставените въпроси, в проведени телефонни разговори се уточни, че от тридесет години живеете със семейството си в България и сте местно лице за целите на ЗДДФЛ. Имотът който предстои да продадете ще е придобит по наследство (в момента тече процедура по наследяване в Иран).
Съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, изразявам следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранни физически лица, като облагането зависи от източника на придобиването на тези доходи, както и от обстоятелството дали физическото лице се счита за местно или за чуждестранно лице за Република България.
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в страната.
На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството,е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ). Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. За целта обект на изследване са местонахождението на семейството и собствеността на лицето, мястото, от което това лице осъществява своята трудова, професионална или стопанска дейност, както и мястото, от което то управлява собствеността си. Следва да се вземат предвид семейните и обществените връзки на лицето, неговите ангажименти, политическите, културните или други дейности, мястото на неговия бизнес, мястото, от което управлява своето имущество и т.н. Необходимо е обстоятелствата да бъдат изследвани в тяхната цялост, като особено внимание следва да се обърне на съображенията, свързани с личното поведение на лицето.
Оценката дали дадено физическо лице се квалифицира като "чуждестранно" се прави по метода на изключването, т.е. като чуждестранни се квалифицират физическите лица, които не могат да бъдат дефинирани като "местни" на базата на критериите, определени от закона. Следователно, ако дадено физическо лице не покрива нито един от посочените критерии за местно лице, на основание чл. 5 от закона за целите на подоходното облагане то се приема за чуждестранно. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ (чл. 5 от ЗДДФЛ).
Видно от изложената фактическа обстановка както и направеното от Вас уточнение, независимо че сте с двойно гражданство, Вие сте местно лице за данъчни цели на ЗДДФЛ, поради което сте носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които санеоблагаеми по силата на закон.
Съгласно нормата на чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ, доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет, както и имущество, реституирано по реда на нормативен акт, са необлагаеми.
Според разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ необлагаемите доходи, каквито са и посочените в чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ, не се декларират в годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от същия закон.Съгласно чл. 50а от ЗДДФЛ местните физически лица могат да декларират в ГДД по чл. 50придобитите през годинатадоходи по чл. 13, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт. Видно от посочените разпоредби, декларирането на доходите от продажбата на въпросния имот не е задължително, но при желание от Ваша страна имате възможност да го направите, като за целта посочите размера му с код 1021 в Приложение №13 "Необлагаеми доходи от имущество, получено по наследство, завет, дарение или с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт" (образец 2013) на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001).
Предвид горното, в случай че през данъчната 2023 г. получите само доходи, които не подлежат на деклариране съгласно чл. 52 от ЗДДФЛ, Вие не сте задължен, но можете да подадете ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за необлагаемите доходи от продажбата на недвижимия имоти, придобит по наследство.
Във връзка с горното следва да имате предвид също, че всяко местно физическо лице на основание чл. 50, ал. 1, т. 4 от с. з. е длъжно ежегодно да обявява пред НАП притежаваните от него в чужбина недвижима собственост, акции, дялови участия и получените доходи от дивиденти и ликвидационни дялове. Обявяването става чрез попълване на Приложение №8 "Притежавани акции, дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина" (образец 2081), което е неразделна част от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001). В част ІІ от Приложение №8 се попълва информация за притежаваните към 31 декември на данъчната година място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина.Приложението се подава в срок до 30-ти април заедно с ГДД.
В допълнение, на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В случая между България и Иран има сключена Спогодба между правителството на Република България и правителството на Ислямска Република Иран за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и на протокола към нея (ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ народно събрание на 30 септември 2004 г. - дв, бр. 89 от 2004 г. в сила за Република България от 29 юни 2006 г.) - СИДДО с Иран.
Съгласно изложената фактическа обстановка, лицето е с двойно гражданство - българско и иранско. Предстои продажба на собствен недвижим имот в Иран, като сумата от продажбата ще бъде преведена по банкова сметка в България. В проведени телефонни разговори е уточнено, че лицето живее със семейството си в България от тридесет години и е местно лице за целите на ЗДДФЛ. Имотът, който предстои да бъде продаден, ще бъде придобит по наследство, като в момента тече процедура по наследяване в Иран.
Въпрос: След продажбата на недвижимия имот дължи ли се данък в България и как следва да се декларира/обяви продажбата на недвижимия имот в Иран?
Съгласно чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранните физически лица, като облагането зависи от източника на дохода и от това дали лицето е местно или чуждестранно за Република България. Определянето на едно физическо лице като местно или чуждестранно е от първостепенно значение за данъчните му задължения, тъй като по чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица дължат данъци за доходи от източници в България и в чужбина, а чуждестранните - само за доходи от източници в страната.
На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- 1. което има постоянен адрес в България, или
- 2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- 3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- 4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ, за целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При определянето им могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Необходимо е обстоятелствата да се изследват в тяхната цялост, като особено внимание се обръща на съображенията, свързани с личното поведение на лицето. Следва да се вземат предвид семейните и обществените връзки, ангажиментите, политическите, културните или други дейности, мястото на бизнеса, мястото, от което се управлява имуществото и др.
Оценката дали едно физическо лице е "чуждестранно" се прави по метода на изключването - за чуждестранни се приемат лицата, които не могат да бъдат определени като "местни" по критериите на закона. Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ.
С оглед на изложената фактическа обстановка и направеното уточнение, независимо от двойното гражданство, лицето е местно за данъчни цели по ЗДДФЛ и следователно е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина.
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет, както и имущество, реституирано по реда на нормативен акт, са необлагаеми.
Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ необлагаемите доходи, включително тези по чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ, не се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от закона.
Съгласно чл. 50а от ЗДДФЛ местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината доходи по чл. 13, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
От посочените разпоредби следва, че декларирането на доходите от продажбата на разглеждания имот не е задължително, но при желание лицето може да ги декларира, като посочи размера им с код 1021 в Приложение №13 "Необлагаеми доходи от имущество, получено по наследство, завет, дарение или с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт" (образец 2013) към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001).
Предвид горното, ако през данъчната 2023 г. лицето получи само доходи, които не подлежат на деклариране по чл. 52 от ЗДДФЛ, то не е задължено да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, но може да я подаде за необлагаемите доходи от продажбата на недвижимия имот, придобит по наследство.
Извод: Доходът от продажбата на недвижимия имот в Иран, придобит по наследство, е необлагаем по чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ и не подлежи на задължително деклариране, но може да бъде деклариран по желание в Приложение №13 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ всяко местно физическо лице е длъжно ежегодно да обявява пред НАП притежаваните от него в чужбина недвижима собственост, акции, дялови участия и получените доходи от дивиденти и ликвидационни дялове. Обявяването се извършва чрез попълване на Приложение №8 "Притежавани акции, дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина" (образец 2081), което е неразделна част от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001). В част II на Приложение №8 се попълва информация за притежаваните към 31 декември на данъчната година място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина. Приложението се подава в срок до 30 април заедно с годишната данъчна декларация.
Извод: Докато лицето притежава недвижимия имот в Иран, то е длъжно ежегодно да го обявява в Приложение №8 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ; след продажбата имотът вече няма да се посочва към 31 декември на съответната година.
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от тези на закона, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между България и Иран е сключена Спогодба между правителството на Република България и правителството на Ислямска Република Иран за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и на протокола към нея (ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 30 септември 2004 г. - ДВ, бр. 89 от 2004 г., в сила за Република България от 29 юни 2006 г.) - СИДДО с Иран.
Извод: При наличие на разпоредби в СИДДО между България и Иран, които се различават от ЗДДФЛ, прилага се спогодбата, но в разглеждания случай доходът от продажбата на наследствения имот е необлагаем по вътрешното право и не поражда данъчно задължение в България.
