НАП: Определяне на приложимото осигурително законодателство при онлайн обучение за възложител от държава членка на ЕС

ОТНОСНО:Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 20-28-148/13.07.2022 г., препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП ...., в което е изложена следната фактическа обстановка:

Вие сте самоосигуряващо се физическо лице - свободна професия - дизайнер/художник на свободна практика, лектор по граждански договор. Извършвате почасово онлайн обучение в сферата на образованието с дизайнерски учебни теми от България по договор с училища (университети) от Германия. Посочвате, че данъчното облагане ще се осъществява само в България. Възнаграждението по договора ще се осъществи през 2022 г. чрез банков превод по валутна сметка в българска банка, като месечният му размер ще бъде по-малък от минималната работна заплата за страната към момента. Очакваният годишен доход е под 50 000 лв. Прилагате документи, касаещи удостоверяване на упражняваната от Вас свободна професия.

Желаете да получите съдействие и помощ относно това какви действия следва да предприемете, за да продължите дейността си с направената регистрация на услугата.

С оглед изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба изразявам следното становище:

По прилагане на осигурителното законодателство:

Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е изведено в чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В КСО и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото.

В запитването сте посочил, че упражнявате трудова дейност на територията на България по договор, сключен с възложител, който е установен на територията на Германия (държава членка), поради което следва да имате предвид следното:

Като държава членка на Европейския съюз България прилага европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите членки (Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент № 883/2004) и Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент № 987/2009).

Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави членки на ЕС.

Националната агенция за приходите е компетентна да определя и удостоверява приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004.

Регламент № 883/2004 се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица (основание чл. 2(1) от Регламент № 883/2004).

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004). В конкретния случай, въпреки че не пресичате граници на държави членки, е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че възложителят Ви е установен на територията на държава членка, различна от държавата, в която се полага трудът.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).

В случай че полагате труд единствено на територията на България, Вие сте подчинен на българското законодателство (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004). Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.

В зависимост от това дали притежавате качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, превеждането на задължителните осигурителни вноски по българското законодателство се извършва по следния ред:

I. За периодите, през които не притежавате качеството на самоосигуряващо се лице (свободна професия) по смисъла на КСО:

Възложителите превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка (основание чл. 21(1) от Регламент № 987/2009). С други думи, задължителните осигурителни вноски върху доходите от полагания от Вас труд без трудово правоотношение се внасят от възложителя, който е Ваш осигурител по смисъла КСО, респективно осигуряващ по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, полагащите труд без трудово правоотношение, които не са осигурени на друго основание през месеца, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, ако получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността. В случай че лицето е осигурено на друго основание през месеца, подлежи на задължително осигуряване за горепосочените рискове, независимо от размера на полученото възнаграждение (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).

Родените след 31 декември 1959 г., които са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на осигурителния доход, посочен в чл. 9, ал. 6 и 7 от КСО (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).

За работещите без трудово правоотношение, които не са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, 2 и 2а от ЗЗО, здравноосигурителни вноски се внасят от възложителя, ако лицето е получило възнаграждение, равно или надвишаващо минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на ал. 5 на чл. 40 от ЗЗО (чл. 40, ал. 1, т. 3, б. "а" от закона). За работещите без трудово правоотношение, които са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 и 2а от ЗЗО, осигурителни вноски се внасят от възложителя, независимо от размера на полученото възнаграждение, след намаляването му с разходите за дейността (чл. 40, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗЗО).

С оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход, при превеждане на задължителните осигурителни вноски, при необходимост, следва да се има предвид поредността на доходите, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО, съответно в чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО.

Възложителите, установени на територията на друга държава, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК. Тези осигурители могат да се договорят с лице, за което е определено за приложимо българското осигурително законодателство, да изпълнява от свое име задълженията на възложителя по плащането на вноски и подаване на данни във връзка с осигуряването (основание чл. 21(2) от Регламент № 987/2009). Осигурителят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето. Въпреки това, тази договореност не освобождава осигурителя от отговорност, в случай че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.

II. За периодите, през които притежавате качеството на самоосигуряващо се лице (свободна професия) по смисъла на КСО:

Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Според чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;

2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

Задължението за осигуряване за лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Във връзка с възникването на задължение за осигуряване на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, следва да се прави разлика между лицата по т. 1 и тези по т. 3 на чл. 1, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ.

Първите (по т. 1) подлежат на предварителна регистрация, предвидена в нормативен акт, която регистрация е основание за вписването им в регистър БУЛСТАТ, съответно за определянето им като лица упражняващи свободна професия. Тук на практика предварителната регистрация пред тези органи и организации е условието за осъществяване на съответната свободна професия и за признаване качеството им на самоосигуряващи се лица. За тези лица е допустима хипотезата, при която могат да започнат да упражняват трудова дейност и да имат качество на самоосигуряващи се лица преди регистрацията по БУЛСТАТ.

За лицата от другата група (по т. 3) е характерно това, че те придобиват качество на лица, упражняващи свободна професия, едва след като се регистрират с код по БУЛСТАТ в Агенцията по вписванията. Ако лицето не се регистрира и работи без трудово правоотношение, осигуряването му се провежда от възложителя (както е описано в т. I). На практика регистрирането на тези лица по БУЛСТАТ е предпоставка, за да придобият качеството самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.

Предвид гореизложеното, едва след като придобиете качеството на самоосигуряващо се лице (в конкретния случай, след регистрацията Ви с код по БУЛСТАТ), относно осигуряването Ви за работата без трудово правоотношение, следва да имате предвид, че се прилагат разпоредбите на чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО, според които осигурителните вноски са за сметка на самоосигуряващите се лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Според реално получените доходи от трудова дейност, самоосигуряващите се лица определят окончателен размер на месечния си осигурителен доход и годишен осигурителен доход за периодите на упражняване на трудова дейност в това им качество в рамките на календарната година. Окончателните осигурителни вноски самоосигуряващите се лица дължат върху годишния осигурителен доход, който се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

При определяне на годишния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, се взема предвид облагаемият доход, получен от упражняването на съответната трудова дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).

На основание чл. 11, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващите се лица, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО независимо от дейността, за която са регистрирани (основание чл. 11, ал. 2 от същата наредба). Здравноосигурителни вноски върху тези възнаграждения също не се удържат и внасят от възложителя, а от самоосигуряващото се лице по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО (основание чл. 40, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО).

В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на ДОПК.

По прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина - чл. 6 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България са от източник в Република България.

Във връзка с придобиването на доходите, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:

1. плащането - при плащане в брой;

2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;

3. получаването на престацията - за непаричен доход.

Доколкото в конкретния случай трудът ще се полага на територията на България, реализираните от Вас доходи са от източник в страната и подлежат на данъчно облагане в България.

Видът на дохода има определящо значение при формирането на облагаемата данъчна основа.

Лицата, упражняващи свободна професия, са тези, определени по смисъла на т. 29 от пар. 1 на Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ - експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

1. осъществяват за своя сметка професионална дейност;

2. не са регистрирани като еднолични търговци;

3. са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.

На първо място е необходимо лицето да осъществява за своя сметка професионална дейност, като в цитираната разпоредба е направено примерно неизчерпателно изброяване на някои конкретни професии.

На основание чл. 29, ал.1, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на лицата, упражняващи свободна професия (с изключение на доходи от упражняване на свободна професия като адвокат ) се определя, като придобитият доход се намали с 25% разходи за дейността.

Нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода - ал. 5 на чл. 43 от същия закон.

На основание чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ, декларацията по чл. 55, ал. 1 от същия закон се подава от самото физическо лице, получател на дохода в случаите, в които лицето е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, предприятие или самоосигуряващо се лице, тъй като в този случай, съгласно чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от него. В тези случаи, декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода - 30.04, 31.07, 31.10, като за четвърто тримесечие не се внася данък и не се подава декларация. Самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО подават декларацията по чл. 55, ал. 1 само по електронен път.

Следователно, след като Вие извършвате дейност като свободна професия, ще дължите авансов данък за придобитите през 2022 г. доходи от стопанската дейност, посочена в чл. 29 от ЗДДФЛ, като същият трябва да се внесе от Вас до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. В същия срок следва да подадете декларация по образец, съгласно чл. 55 от ЗДДФЛ за дължимия авансов данък.

В чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е посочено, че местните физически лица подават годишна данъчна декларация (ГДД) по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. ГДД се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като от самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО тя се подава само по електронен път.

С оглед на изложеното, Вие имате задължение да подадете ГДД в срок от 10 януари до 30 април 2023 г. за придобитите през 2022 г. доходи като самоосигуряващо се лице, като попълните Приложение № 3, с код 306 за тези доходи.

В заключение Ви информирам, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба. Между България и Германия е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), която е такъв международен акт. Същата е достъпна на електронната страница на НАП, в раздел "Международни дейности".

По прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС):

Съгласно изложената фактическа обстановка, в качеството си на физическо лице, упражняващо свободна професия, извършвате независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 от ЗДДС - предоставяте услуги като лектор в сферата на образованието (онлайн обучение), поради което Вие се явявате данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС. В запитването също така сте посочили, че получатели на услугата по онлайн обучение са училища/университети в Германия.

В тази връзка, за да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.

Общото правило за определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуга се съдържа в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС и е в зависимост от обстоятелството дали получателят на същата е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Съгласно посочените разпоредби това е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност - когато получател е данъчно незадължено лице (ДНЗЛ) (чл. 21, ал. 1), съответно мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност - когато получател е данъчно задължено лице (ДЗЛ) (чл. 21, ал. 2).

Законът съдържа специална разпоредба (чл. 21, ал. 4, т. 4, б. "а" от ЗДДС), която урежда мястото на изпълнение при услуги и съпътстващите ги услуги, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия (включително панаири и изложби), включително дейността по организирането им, когато услугите са предоставени на данъчно незадължено лице. Съгласно цитираната разпоредба, мястото на изпълнение в тези случаи е мястото, където фактически се извършва услугата.

В ЗДДС и в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя дали той е ДЗЛ или ДНЗЛ. Такива доказателства относно определянето на статута на получателя се съдържат в чл. 18, § 1 - 3 от Регламент № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В Раздел 4 "Място на доставка на услуга", подраздел 1 "Статут на получателя" са разгледани доказателствата, с които доставчикът следва да разполага или трябва да получи от получателя на услугата, за да определи дали същият е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.

Съгласно чл. 18, § 1 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:

а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;

б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

Предвид гореизложеното, ако получателите по услугата са данъчно задължени лица в друга държава членка (Германия) по смисъла на чл. 18 от Регламента, Вие попадате в хипотезата на чл. 21, ал. 2 от закона и мястото на изпълнение на предоставяните услуги е извън територията на страната.

Следва да имате предвид, че чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС предвижда задължение за специална регистрация, различна от общата регистрация по закона (т.е. независимо от облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1), за всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.

В този случай за лицата по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък (чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС). Регистрацията е само за целите на деклариране на доставките на услуги по чл. 21, ал. 2, поради което в ал. 5 на чл. 97а е предвидено, че за регистрирано по този ред лице, за което възникват основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или регистрация по избор по чл. 100, следва да се регистрира по съответния ред и в законоустановените срокове.

В случай че получателите на услугата са данъчно незадължени лица по смисъла на регламента и предвид изложеното във фактическата обстановка, че извършваните услуги са с образователен характер, считам, че същите ще попаднат в специалната хипотеза на чл. 21, ал. 4, т. 4, б. "а" от ЗДДС, посочена по-горе. В този случай мястото на изпълнение при доставка на услуга ще бъде мястото, където фактически се извършва услугата, т.е. на територията на страната. Тези доставки ще участват при формиране на облагаемия оборот за целите на задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС.

Обръщам Ви внимание, че когато запитването се подава по електронен път, при спазване на разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от ДОПК, писмото следва да се подпише от субекта или от негов представител с квалифициран електронен подпис.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.