Изх. № 20-00-43
20.03. 2023г.
ЗДДС - чл. 126а
ЗКПО - чл. 34, ал. 1, чл. 37
Управляваното от Вас дружество е доставяло стоки и услуги на свой контрагент - българско търговско дружество в продължение на шест години. През м. май 2022 г. контрагентът е преустановил плащанията по получените доставки и е подал молба за обявяване в несъстоятелност. В образуваното производство дружеството се е присъединило в качеството си на кредитор с вземания в размер на 1 034 447.89 лв.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
- Какъв е редът за възстановяване на ДДС по фактурите, вземанията по които са несъбираеми?
- Каква е процедурата при посочения казус за коригиране на финансовия резултат на дружеството за 2021 г. и 2022 г. и за възстановяване на надплатения/начислен данък?
По така изложената фактическа обстановка, зададените въпроси и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По прилагането на ЗДДС.
От 01.01.2023 г. основанията и редът за намаляване на данъчната основа и размера на начисления данък по облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната, по която вземането е несъбираемо, са регламентирани в разпоредбите на Глава тринадесета "а", чл. 126а - чл. 126в от ЗДДС. Видно от разпоредбите на чл. 126а на първо място следва вземането да е несъбираемо по смисъла на закона. Такива са вземанията, по отношение на които е настъпило някое от обстоятелствата, изчерпателно изброени в чл. 126а, ал. 2 от ЗДДС. В случай че такава хипотеза е налице, следва да са удовлетворени изискванията на чл. 126а, ал. 1 от ЗДДС, след установяването на което данъчната основа и начисленият данък се намаляват по реда, установен в чл. 126б от закона, чрез издаване на кредитно известие или протокол, в зависимост от статута на получателя към датата на доставката, и отразяването на издадения документ в дневника за продажби и справката-декларация за съответния данъчен период. В тези случаи следва да се имат предвид сроковете, установени чл. 126б, ал. 2, ал. 8 и ал. 9 от ЗДДС, задължението за уведомяване на НАП по чл. 126, ал. 8 и ограниченията по чл. 126в от закона.
В запитването липсва достатъчно информация относно вземанията на дружеството и фактите, релевантни за определянето им като несъбираеми. Посочена е общата сума на вземанията към контрагента, без да са конкретизирани отделните вземания по техните характерни признаци като основание, размер, падеж и др., което е от съществено значение както за преценката за несъбираемост на всяко от вземанията, така и за необходимостта от спазване на евентуални специфични изисквания на закона по отношение на някои от тях. Като примери в това отношение могат да бъдат посочени изискванията за изтекла погасителна давност, за уведомяване на НАП и други. Ето защо по-конкретно становище по така зададените въпроси не може да бъде изразено.
По прилагането на ЗКПО.
В представената в запитването фактическа обстановка липсват достатъчно данни - не са посочени данни относно вземанията с оглед преценка на момента, от който те са станали изискуеми, липсва информация за извършвани обезценки на тези вземания. Поради това становището има принципен характер в съответствие с действащата нормативна уредба към настоящия момент.
Преценката относно отписването на едно вземане следва да се извърши при спазване на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч), приложимите счетоводни стандарти, сключени договори и други съществуващи във връзка със сделката факти, обстоятелства и документи.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от същия закон.
По смисъла на чл. 37 от ЗКПО непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 от с.з. се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от обстоятелствата, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗКПО.
Когато преди настъпване на обстоятелство по ал. 1, вземането бъде изпълнено, включително, но не само, чрез плащане, събиране и прихващане, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на изпълнението, по аргумент на чл. 37, ал. 2 от ЗКПО.
Във връзка с изложеното счетоводен разход при обезценка или отписване на вземане като несъбираемо ще бъде признат за данъчни цели едва при настъпване на конкретни обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО предвижда обратно проявление на данъчна временна разлика, възникнала по реда на чл. 34 от с.з., най-рано в годината, в която е настъпило обстоятелството изтичане на три години за вземания с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземания с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо. Това означава, че за да се приложи чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, от съществено значение е на първо място да се установи наличие на вземане, както и момента, в който същото е станало изискуемо.
Когато вземането е отписано поради наличие на обективни причини и доказателства за това, че е несъбираемо, отчетеният счетоводен разход следва да бъде признат за данъчни цели при условие, че в годината на отписването или в предходна година е настъпило обстоятелство по чл. 37 от ЗКПО. Наличието на вземане предполага съществуване на договорни отношения между страните, освен ако не произтича от непозволено увреждане.
Предвид представената информация в запитването, при отчитане на счетоводни разходи през текущия период/година (напр. 2022 г.) от отписване на вземания, възникнали през предходни години като несъбираеми, същите ще бъдат данъчно признати, ако от датата на възникване на изискуемостта, съгласно отбелязано на първичния счетоводен документ или друг договорен документ, са изминали три или пет години в зависимост от давностния срок или е налице някоя от останалите хипотези, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗКПО.
Когато длъжник е в производство по несъстоятелност и същото е прекратено с утвърден оздравителен план по реда на Търговския закон и се предвижда непълно удовлетворяване, разходът ще е признат за данъчни цели в размер само на намалението на вземането (чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗКПО).
За останалата част от непризнатия разход се прилага възникване на някое от другите обстоятелства, предвидени чл. 37 от ЗКПО, с оглед обратно проявление на временната разлика по чл. 34 от с.з.
Управляваното от Вас дружество е доставяло стоки и услуги на свой контрагент - българско търговско дружество - в продължение на шест години. През месец май 2022 г. контрагентът е преустановил плащанията по получените доставки и е подал молба за обявяване в несъстоятелност. В образуваното производство дружеството Ви се е присъединило като кредитор с вземания в размер на 1 034 447.89 лв.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Какъв е редът за възстановяване на ДДС по фактурите, вземанията по които са несъбираеми?
Въпрос 2: Каква е процедурата при посочения казус за коригиране на финансовия резултат на дружеството за 2021 г. и 2022 г. и за възстановяване на надплатения/начислен данък?
По прилагането на ЗДДС
От 01.01.2023 г. основанията и редът за намаляване на данъчната основа и размера на начисления данък по облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната, по която вземането е несъбираемо, са регламентирани в глава тринадесета "а", чл. 126а - чл. 126в от ЗДДС.
Съгласно чл. 126а, на първо място вземането трябва да е несъбираемо по смисъла на закона. Несъбираеми са вземанията, по отношение на които е настъпило някое от обстоятелствата, изчерпателно изброени в чл. 126а, ал. 2 от ЗДДС.
При наличие на такава хипотеза следва да са изпълнени изискванията на чл. 126а, ал. 1 от ЗДДС. След установяването им данъчната основа и начисленият данък се намаляват по реда на чл. 126б от закона - чрез издаване на кредитно известие или протокол в зависимост от статута на получателя към датата на доставката и отразяване на издадения документ в дневника за продажби и справката-декларация за съответния данъчен период.
В тези случаи следва да се съобразят сроковете по чл. 126б, ал. 2, ал. 8 и ал. 9 от ЗДДС, задължението за уведомяване на НАП по чл. 126, ал. 8 и ограниченията по чл. 126в от закона.
В запитването липсва достатъчно информация относно вземанията на дружеството и фактите, релевантни за определянето им като несъбираеми. Посочена е само общата сума на вземанията към контрагента, без конкретизиране на отделните вземания по техните характерни признаци - основание, размер, падеж и др. Тази информация е съществена както за преценката за несъбираемост на всяко вземане, така и за необходимостта от спазване на евентуални специфични изисквания на закона по отношение на някои от тях, като например изисквания за изтекла погасителна давност, за уведомяване на НАП и други.
Поради това по-конкретно становище по зададените въпроси относно прилагането на ЗДДС не може да бъде изразено.
Извод: Възможността за намаляване на данъчната основа и ДДС по несъбираеми вземания се подчинява на чл. 126а - чл. 126в от ЗДДС, но поради липса на конкретни данни за отделните вземания НАП не може да даде конкретен отговор за реда на възстановяване на ДДС във Вашия случай.
По прилагането на ЗКПО
В представената фактическа обстановка липсват достатъчно данни - не са посочени данни относно вземанията с оглед преценка на момента, от който те са станали изискуеми, както и информация за извършвани обезценки на тези вземания. Поради това становището е принципно и съобразено с действащата нормативна уредба към момента.
Преценката относно отписването на едно вземане следва да се извърши при спазване на изискванията на Закона за счетоводството, приложимите счетоводни стандарти, сключените договори и други факти, обстоятелства и документи, свързани със сделката.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, ако в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО.
По смисъла на чл. 37 от ЗКПО непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от обстоятелствата, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗКПО.
Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗКПО, когато преди настъпване на обстоятелство по ал. 1 вземането бъде изпълнено, включително, но не само, чрез плащане, събиране и прихващане, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на изпълнението.
В тази връзка счетоводен разход при обезценка или отписване на вземане като несъбираемо ще бъде признат за данъчни цели едва при настъпване на конкретни обстоятелства по чл. 37 от ЗКПО.
Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО предвижда обратно проявление на данъчна временна разлика, възникнала по реда на чл. 34, най-рано в годината, в която е настъпило обстоятелството изтичане на три години за вземания с тригодишен давностен срок или на пет години за вземания с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо.
За прилагането на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е от съществено значение да се установи наличието на вземане и моментът, в който то е станало изискуемо.
Когато вземането е отписано поради наличие на обективни причини и доказателства, че е несъбираемо, отчетеният счетоводен разход се признава за данъчни цели при условие, че в годината на отписването или в предходна година е настъпило обстоятелство по чл. 37 от ЗКПО.
Наличието на вземане предполага съществуване на договорни отношения между страните, освен ако вземането не произтича от непозволено увреждане.
С оглед представената информация, при отчитане на счетоводни разходи през текущия период/година (например 2022 г.) от отписване на вземания, възникнали през предходни години като несъбираеми, тези разходи ще бъдат данъчно признати, ако от датата на възникване на изискуемостта, съгласно отбелязаното на първичния счетоводен документ или друг договорен документ, са изминали три или пет години в зависимост от давностния срок, или е налице някоя от останалите хипотези по чл. 37, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗКПО.
Когато длъжникът е в производство по несъстоятелност и същото е прекратено с утвърден оздравителен план по реда на Търговския закон и се предвижда непълно удовлетворяване, разходът ще бъде признат за данъчни цели в размер само на намалението на вземането - чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗКПО. За останалата част от непризнатия разход се прилага възникване на някое от другите обстоятелства, предвидени в чл. 37 от ЗКПО, с оглед обратно проявление на временната разлика по чл. 34.
Извод: Разходите от обезценка и отписване на вземания се признават за данъчни цели по реда на чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО при настъпване на предвидените в чл. 37, ал. 1, т. 1 - т. 6 обстоятелства, но поради липса на конкретни данни за отделните вземания НАП дава само принципно становище и не определя конкретна процедура за корекция на финансовия резултат за 2021 г. и 2022 г. и за възстановяване на надплатения/начислен данък във Вашия казус.
