|
Изх. № 20-00-107 22.03.2024 г. |
ЗДДФЛ - чл. 50, ал. 3 ЗДДФЛ - чл. 29 |
Съгласно изложеното в писменото запитване, "XXX" ООД е унгарско дружество, регистрирано като чуждестранен осигурител в България със служебен номер от НАП, защото има сключени граждански и трудови договори с физически лица, български граждани, които работят или извършват услуга за дружеството на територията на Р България.
Основната дейност на "XXX" ООД е предоставяне на застрахователни и аналогични/сходни услуги от разстояние.
Дружеството няма място на стопанска дейност в Р България, няма регистриран клон, дъщерно дружество или друг вид представителство.
Във връзка с изложеното поставяте следния въпрос:
Задължено ли е дружеството да удържа данък по ЗДДФЛ за лицата по трудови правоотношения и граждански договор?
Предвид изложеното, съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, изразявам следното принципно становище:
В съответствие с разпоредбите на чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. На основание чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
В случая доколкото трудът се полага на територията на Република България, реализираните доходи са от източник в страната и съответно подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ.
Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ. Този вид доходи се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, като се има предвид че по силата на §1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ, "трудови правоотношения" са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната.
Авансовият данък за доходите от трудови правоотношения на основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ в общия случай се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа. "Работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите(ЗНИ), което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице (§1, т. 27, б. "а" от ДР на ЗДДФЛ).
Предвид гореизложеното, при положение, че унгарското дружество няма място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, то не може да се определи като работодател по смисъла на ЗДДФЛ и съответно няма задължението да определя и удържа авансово данък за доходите по §1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ.
В тези случаи ангажиментът за определяне и внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило съответните доходи.
На основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по §1, т. 26, буква "е" от ДР на същия закон, са задължени да подават Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (ГДД) (образец 2001). Тези доходи подлежат на деклариране в приложение №1 - Доходи от трудови правоотношения (образец 2011).
Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по извънтрудови правоотношения се определят по реда на Раздел III от глава пета на ЗДДФЛ.
В тази връзка при извънтрудовите правоотношения между чуждестранното юридическо лице и местно физическо лице, следва да имате предвид, че облагаемият доход се формира по реда на чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто.
За този вид доходи платецътима задължение за удържане и внасяне на авансовия данък, при условие че той е "предприятие" или е самоосигуряващо се лице. Дефиниция на понятието "предприятие" е дадена в §1, т. 33 от ДР на ЗДДФЛ, която препраща към Закона за счетоводството (ЗСч.), предприятие е и търговското представителство по ЗНИ и осигурителната каса, създадена на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
В случай, че платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка (какъвто е конкретният случай), авансовият данък се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ). В случая физическото лице, придобило дохода подава декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от Закон за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО) за дължими данъци (образец 4001). Съгласно чл. 56 и чл. 57 от ЗДДФЛ декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци в териториалната дирекция на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци.
Годишно тези доходи подлежат на деклариране в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, приложение №3 - Доходи от друга стопанска дейност (образец 2031).
Данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа от всички източници на доход се умножи по данъчна ставка 10 на сто. От определения данък се приспада данъкът, авансово удържан и/или внесен през данъчната година (чл. 48, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ).
Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В допълнение и с цел внасяне на повече яснота Ви информирам, че полученият служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК е във връзка с това, че унгарското дружество е осигурител/осигуряващ по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО и §1, т. 15 от ДР на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и следва да удържа и внася дължимите осигурителни вноски съгласно българското осигурително законодателство.
Съгласно изложеното в запитването, "XXX" ООД е унгарско дружество, регистрирано като чуждестранен осигурител в България със служебен номер от НАП, поради сключени граждански и трудови договори с физически лица - български граждани, които работят или извършват услуга за дружеството на територията на Република България. Основната дейност на "XXX" ООД е предоставяне на застрахователни и аналогични/сходни услуги от разстояние. Дружеството няма място на стопанска дейност в Република България, няма регистриран клон, дъщерно дружество или друг вид представителство.
Въпрос: Задължено ли е дружеството да удържа данък по ЗДДФЛ за лицата по трудови правоотношения и граждански договор?
В съответствие с чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - за придобити доходи от източници в Република България.
На основание чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са доходи от източник в Република България. В разглеждания случай, доколкото трудът се полага на територията на Република България, реализираните доходи са от източник в страната и подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ.
Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на раздел I от глава пета на ЗДДФЛ. Тези доходи се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, като по силата на § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ "трудови правоотношения" са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната.
Авансовият данък за доходите от трудови правоотношения по чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ по принцип се определя от работодателя месечно, на базата на месечната данъчна основа. Съгласно § 1, т. 27, буква "а" от ДР на ЗДДФЛ "работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
Предвид това, при положение че унгарското дружество няма място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, то не може да се определи като работодател по смисъла на ЗДДФЛ и съответно няма задължение да определя и удържа авансово данък за доходите по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ. В тези случаи ангажиментът за определяне и внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило съответните доходи.
На основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ, са задължени да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001). Тези доходи се декларират в приложение № 1 "Доходи от трудови правоотношения" (образец 2011).
Извод: Унгарското дружество, тъй като няма място на стопанска дейност или определена база в България, не е работодател по смисъла на ЗДДФЛ и не е задължено да удържа и внася авансов данък за доходите по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ; задължението за определяне, внасяне и деклариране на данъка е на физическите лица.
Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по извънтрудови правоотношения се определят по реда на раздел III от глава пета на ЗДДФЛ. При извънтрудови правоотношения между чуждестранното юридическо лице и местно физическо лице облагаемият доход се формира по чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто.
За този вид доходи платецът има задължение за удържане и внасяне на авансовия данък, при условие че е "предприятие" или самоосигуряващо се лице. Съгласно § 1, т. 33 от ДР на ЗДДФЛ, който препраща към Закона за счетоводството, "предприятие" е и търговското представителство по Закона за насърчаване на инвестициите и осигурителната каса, създадена на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване.
В случай че платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, какъвто е конкретният случай, авансовият данък се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода - чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ. В този случай физическото лице подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци (образец 4001).
Съгласно чл. 56 и чл. 57 от ЗДДФЛ декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци в териториалната дирекция на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци. Годишно тези доходи се декларират в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, приложение № 3 "Доходи от друга стопанска дейност" (образец 2031).
Данъкът върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа от всички източници на доход се умножи по данъчна ставка 10 на сто, а от определения данък се приспада данъкът, авансово удържан и/или внесен през данъчната година - чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ. Декларацията се подава от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Извод: За доходите по извънтрудови правоотношения с чуждестранното дружество, което не е предприятие по смисъла на ЗДДФЛ в България, авансовият данък не се удържа от платеца, а се определя, декларира и внася от физическото лице по реда на чл. 29, т. 3, чл. 67, чл. 55, чл. 56, чл. 57 и чл. 48 от ЗДДФЛ, като годишно се декларира в приложение № 3 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Допълнително се посочва, че полученият служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК е във връзка с това, че унгарското дружество е осигурител/осигуряващ по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО и § 1, т. 15 от ДР на Закона за здравното осигуряване и следва да удържа и внася дължимите осигурителни вноски съгласно българското осигурително законодателство.
Извод: Служебният номер, издаден от НАП на унгарското дружество, е свързан единствено със статута му на осигурител по българското осигурително законодателство и с произтичащите задължения за удържане и внасяне на осигурителни вноски, а не с данъчни задължения по ЗДДФЛ за удържане на данък върху доходите.
