3_540/18.04.2023 г.
ЗДДФЛ, чл. 22в, ал. 3
ОТНОСНО: Ползване на данъчно облекчение за деца за 2022 г. по реда на чл.22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Според изложеното в запитването и допълнително уточнение в телефонен разговор, физическо лице е приемен родител през 2022 г. и полагала грижи за две деца в риск.
Първото дете е гледано временно от .....2022 г. съгласно заповеди на Агенция за социално подпомагане гр. С до постановяване на съдебното решение, като съгласно съдебно решение № ......2022 г. детето е настанено за срок от две години считано от .....2022 г. На ...10.2022 г. детето е предадено на родител с приемо-предавателен протокол за предаване на ...10.2022 г., но все още няма решение на съда.
Второто дете е настанено на .....2022 г. съгласно заповед на Агенция за социално подпомагане гр. Д и съдебно решение № ... от ...01.2023 г. за срок от една година, като същото към 31.12.2022 г. е било при физическото лице. Лицето счита, че в заповедите за настаняване следва да се игнорира думата "временно настаняване", защото това означава, че заповедта е временна до решението на съда, който указва срока на настаняването.
В тази връзка желае да бъде разяснено прилагането на чл. 22в от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение за деца за 2022 г. и дали има право на това облекчение.
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 95 от 24.11.2006 г., посл. доп. ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г.) e изразено следното становище:
На основание чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчното облекчение за деца може да се ползва от местно физическо лице или от чуждестранно физическо лице, което е установено за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), което към 31 декември на данъчната година е:
1. родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:
а) детето не е настанено извън семейството, и
б) не е учредено попечителство или настойничество, или
2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или
3. член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.
Видно от цитираната разпоредба е, че качеството на лицето (родител, настойник или попечител, член на семействата на роднини или близки или приемен родител) се установява към 31 декември на данъчната година. Освен това по отношение на приемните родители, прилагането на облекчението е възможно само в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство. Данъчният закон не съдържа специална дефиниция на понятието "дългосрочно настаняване", поради което, в съответствие със Закона за нормативните актове и Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, следва да се има предвид съдържанието на това понятие според Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях (Наредбата).
С Наредбата се уреждат условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредбата настаняването в приемни семейства може да бъде "краткосрочно", "дългосрочно", "спешно" или "заместваща приемна грижа". Видът на настаняването се определя в зависимост от потребностите на детето, целта на неговото настаняване и плана за действие на детето, изработен от дирекция "Социално подпомагане". Краткосрочно настаняване се предприема за срок до една година с цел подкрепа на биологичното семейство и връщане на детето в него (изр. първо от чл. 3, ал. 3 на Наредбата).
Съгласно чл. 3, ал. 4 от Наредбата, дългосрочно настаняване се предприема за срок над една година за деца:
1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
2. чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за тях;
3. чиито родители се намират в трайна невъзможност да ги отглеждат;
4. чието връщане в биологичното семейство в срока по ал. 3 е невъзможно;
5. чието осиновяване е невъзможно.
Разпоредбата на чл. 22в, ал. 3, т. 4 от ЗДДФЛ регламентира, че данъчното облекчение за деца може да се ползва от лице, което е приемен родител към 31 декември на данъчната година и само когато настаняването на детето за отглеждане в приемното семейство е дългосрочно. Липсва правна възможност и основание данъчното облекчение да се ползва, приемна грижа, както и когато през течение на годината лицето е било приемен родител, включително в случаите на дългосрочно настаняване, но към 31 декември на годината няма такова качество за конкретното дете.
С оглед изложеното в запитването, първото дете е предадено на родител с приемо-предавателен протокол за предаване на ...10.2022 г. Следователно към 31 декември 2022 г. физическото лице няма качество на приемен родител и не може да се ползва предвиденото облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ. Второто дете е настанено за една година, съгласно цитираните заповеди и решение на съда, поради което също не може да се ползва предвиденото облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ, тъй като не е налице дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето, съгласно чл. 22в, ал. 3, т. 4 от ЗДДФЛ.
Следва да се има предвид, че разширително тълкуване на цитираната данъчна разпоредба е недопустимо, по аргумент на чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно който данъчните облекчения и утежнения се установяват само със закон.
Физическо лице е приемен родител през 2022 г. и полага грижи за две деца в риск.
Първото дете е гледано временно от .....2022 г. съгласно заповеди на Агенция за социално подпомагане гр. С до постановяване на съдебно решение. Съгласно съдебно решение № ......2022 г. детето е настанено за срок от две години, считано от .....2022 г. На ...10.2022 г. детето е предадено на родител с приемо-предавателен протокол за предаване на ...10.2022 г., като към момента на запитването все още няма решение на съда относно прекратяване на настаняването.
Второто дете е настанено на .....2022 г. съгласно заповед на Агенция за социално подпомагане гр. Д и съдебно решение № ... от ...01.2023 г. за срок от една година, като към 31.12.2022 г. детето е било при физическото лице.
Лицето счита, че в заповедите за настаняване следва да се игнорира думата "временно настаняване", тъй като това означава, че заповедта е временна до решението на съда, който определя срока на настаняването. В тази връзка се иска разяснение относно прилагането на чл. 22в от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение за деца за 2022 г. и дали лицето има право на това облекчение.
Въпрос: Има ли право физическото лице - приемен родител, при описаните факти, да ползва данъчно облекчение за деца за 2022 г. по реда на чл. 22в от ЗДДФЛ?
На основание чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчното облекчение за деца може да се ползва от местно физическо лице или от чуждестранно физическо лице, установено за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което към 31 декември на данъчната година е:
- 1. родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:
- а) детето не е настанено извън семейството, и
- б) не е учредено попечителство или настойничество, или
- 2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или
- 3. член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
- 4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.
От тази разпоредба следва, че качеството на лицето (родител, настойник или попечител, член на семействата на роднини или близки или приемен родител) се установява към 31 декември на данъчната година. За приемните родители прилагането на облекчението е възможно само в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство.
Данъчният закон не съдържа специална дефиниция на понятието "дългосрочно настаняване". Поради това, съгласно Закона за нормативните актове и Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, следва да се ползва съдържанието на това понятие според Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях.
С Наредбата се уреждат условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредбата настаняването в приемни семейства може да бъде "краткосрочно", "дългосрочно", "спешно" или "заместваща приемна грижа". Видът на настаняването се определя в зависимост от потребностите на детето, целта на неговото настаняване и плана за действие на детето, изработен от дирекция "Социално подпомагане".
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата краткосрочно настаняване се предприема за срок до една година с цел подкрепа на биологичното семейство и връщане на детето в него.
Съгласно чл. 3, ал. 4 от Наредбата дългосрочно настаняване се предприема за срок над една година за деца:
- 1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
- 2. чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за тях;
- 3. чиито родители се намират в трайна невъзможност да ги отглеждат;
- 4. чието връщане в биологичното семейство в срока по ал. 3 е невъзможно;
- 5. чието осиновяване е невъзможно.
Разпоредбата на чл. 22в, ал. 3, т. 4 от ЗДДФЛ предвижда, че данъчното облекчение за деца може да се ползва от лице, което е приемен родител към 31 декември на данъчната година и само когато настаняването на детето за отглеждане в приемното семейство е дългосрочно.
Липсва правна възможност и основание данъчното облекчение да се ползва при спешна или заместваща приемна грижа, както и когато през течение на годината лицето е било приемен родител, включително в случаите на дългосрочно настаняване, но към 31 декември на годината няма такова качество за конкретното дете.
С оглед изложеното в запитването, първото дете е предадено на родител с приемо-предавателен протокол за предаване на ...10.2022 г. Следователно към 31 декември 2022 г. физическото лице няма качество на приемен родител за това дете и не може да ползва предвиденото облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ.
Извод: За първото дете лицето не може да ползва данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ за 2022 г., тъй като към 31.12.2022 г. не е приемен родител на това дете.
Второто дете е настанено за една година съгласно заповедите и съдебното решение, поради което не е налице дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето и чл. 3, ал. 4 от Наредбата.
Поради това и за второто дете не може да се ползва предвиденото облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ, тъй като не е изпълнено изискването за дългосрочно настаняване по чл. 22в, ал. 3, т. 4 от ЗДДФЛ.
Извод: За второто дете лицето не може да ползва данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ за 2022 г., тъй като настаняването е за срок от една година и не представлява дългосрочно настаняване.
Следва да се има предвид, че разширително тълкуване на цитираната данъчна разпоредба е недопустимо, по аргумент на чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно който данъчните облекчения и утежнения се установяват само със закон.
Извод: При описаната фактическа обстановка лицето няма право да ползва данъчно облекчение за деца за 2022 г. по чл. 22в от ЗДДФЛ за нито едно от двете деца, като разширително тълкуване на нормата е недопустимо.
