Изх. №53-04-72
29.03. 2016 г.
чл. 21, ал. 4, т.1 от ЗДДС, чл. 96, ал. 1 от ЗДДС
чл. 15 от ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"Д" - немско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Германия и представлявано от "И" ООД за целите на ЗДДС, извършва към свои клиенти доставка на гориво и допълнителни услуги, посредством предоставяне на сервизна карта. За целта "Д" има сключен договор с българско дружество, регистрирано по ЗДДС, по силата на който закупува горива и услуги от него и ги продава на своите клиенти.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да се начислява данък върху добавената стойност при префактуриране на пътни такси, събирани от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) от българското дружество към "Д" и от последното към неговите клиенти?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Услуга по смисъла на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички възмездни облагаеми доставки на услуги, съгласно чл. 2 от ЗДДС, когато са извършени от данъчно задължено лице и са с място на изпълнение на територията на страната, и не са с предмет на освободени доставки.
Данъчно задължено лице, по смисъла на чл. 3, ал. 1от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗДДС не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на изброените доставки в чл.5, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот.
Съдът на Европейските общности е изразил становище с Решения № С 358 / 97 и С 359 / 97, че пътните такси подлежат на облагане там, където се ползва съответната пътна инфраструктура.
Съгласно Решение на съда на Европейските Общности от 12.09.2000 г. по Дело С-359/97, пътната инфраструктура се предоставя срещу заплащане на пътна такса, като използването на пътната инфраструктура зависи от плащането на пътна такса, като размера й зависи от категорията на използваното превозно средство и от изминатото разстояние и следователно съществува пряка и необходима връзка между предоставената услуга и полученото възмездие.
Поради обстоятелството, че пътната инфраструктура представлява недвижим имот, в случая е налице доставка, свързана с недвижим имот.
Следователно мястото на изпълнение на доставките на пътни такси е на територията на държавата - членка, където е установена съответната пътна инфраструктура, при ползването на която, са платени пътни такси.
Данъчната основа при доставка на територията на страната се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Съгласно ал. 3, т. 1 от същата законова разпоредба данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката.
В разпоредбата на чл. 15 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС)е регламентирано, че данъчната основа по чл. 26 и 27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните условия:
1. платени са от името и за сметка на доставчика;
2. поискани са от доставчика.
Предвид изложеното, при префактурирането на пътните такси от българското дружество, в качеството му на данъчно задължено лице към "Д" е налице облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и дружеството следва да начислява данък върху добавената стойност.
По отношение на префактурирането на същата доставка от "Д" към трети лица отново е налице облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и "Д" следва да спазва разпоредбите на ЗДДС относно формиране на оборот за задължителна регистрация по закона, на основание чл. 96, ал. 1 от с.з.
Следва да се има предвид, че при събирането на таксата от АПИ, същата действа в качеството си на данъчно незадължено лице, по смисъла на чл. 5, ал. 3 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"Д" - немско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Германия и представлявано от "И" ООД за целите на ЗДДС, извършва към свои клиенти доставка на гориво и допълнителни услуги посредством предоставяне на сервизна карта. За целта "Д" има сключен договор с българско дружество, регистрирано по ЗДДС, по силата на който закупува горива и услуги от него и ги продава на своите клиенти.
Въпрос:
Следва ли да се начислява данък върху добавената стойност при префактуриране на пътни такси, събирани от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), от българското дружество към "Д" и от последното към неговите клиенти?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба е изложено следното становище:
Услуга по смисъла на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички възмездни облагаеми доставки на услуги, съгласно чл. 2 от ЗДДС, когато са извършени от данъчно задължено лице, с място на изпълнение на територията на страната и не са с предмет освободени доставки.
Данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗДДС не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на изброените доставки в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот.
Съдът на Европейските общности, с решения № С-358/97 и С-359/97, приема, че пътните такси подлежат на облагане там, където се ползва съответната пътна инфраструктура. Съгласно решение на Съда на Европейските общности от 12.09.2000 г. по дело С-359/97 пътната инфраструктура се предоставя срещу заплащане на пътна такса, като използването на пътната инфраструктура зависи от плащането на пътна такса, размерът на която зависи от категорията на използваното превозно средство и от изминатото разстояние. Следователно съществува пряка и необходима връзка между предоставената услуга и полученото възмездие. Поради това, че пътната инфраструктура представлява недвижим имот, е налице доставка, свързана с недвижим имот.
Оттук следва, че мястото на изпълнение на доставките на пътни такси е на територията на държавата - членка, където е установена съответната пътна инфраструктура, при ползването на която са платени пътните такси.
Данъчната основа при доставка на територията на страната се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Съгласно ал. 3, т. 1 от същата законова разпоредба данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, включително акциз, когато такива са дължими за доставката.
В чл. 15 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност е предвидено, че данъчната основа по чл. 26 и 27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните условия:
- платени са от името и за сметка на доставчика;
- поискани са от доставчика.
Предвид изложеното се приема, че при префактурирането на пътните такси от българското дружество, в качеството му на данъчно задължено лице, към "Д" е налице облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и дружеството следва да начислява данък върху добавената стойност.
Извод: Българското дружество следва да начислява ДДС при префактуриране на пътните такси към "Д", тъй като е налице облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната.
По отношение на префактурирането на същата доставка от "Д" към трети лица отново е налице облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната, съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, и "Д" следва да спазва разпоредбите на ЗДДС относно формиране на оборот за задължителна регистрация по закона на основание чл. 96, ал. 1 от същия закон.
Извод: При префактуриране на пътните такси от "Д" към неговите клиенти е налице облагаема доставка с място на изпълнение в страната и "Д" следва да прилага правилата на ЗДДС за формиране на оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че при събирането на таксата от АПИ същата действа в качеството си на данъчно незадължено лице по смисъла на чл. 5, ал. 3 от ЗДДС.
Извод: АПИ не е данъчно задължено лице по ЗДДС при събирането на пътните такси, тъй като действа като орган на държавна власт по чл. 5, ал. 3 от ЗДДС.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
