ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 92-00-1 от 22.06.2023 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Ваш служител, който няма шест месеца осигурителен стаж, представя болничен лист за временна неработоспособност. Подаден е в системата на Националния осигурителен институт (НОИ) като болничен без право на парично обезщетение за сметка на държавното обществено осигуряване. За първите три дни от временната неработоспособност е изплатено възнаграждение по чл. 40, ал. 5 от КСО за сметка на работодателя, а за останалите е начислена и заплатена само здравноосигурителна вноска за сметка на работодателя. Подадена е декларация образец № 1, в която съгласно изискването за попълване, дните са посочени в т. 16.4.
Въпросът, който поставяте е:
Дължи ли работодателят здравноосигурителни вноски за периода на неработоспособността, след първите три дни, за лице, което няма шест месеца осигурителен стаж?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство, изразявам следното становище:
На основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст (чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ), отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ и отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по реда на чл. 164в от КТ се внасят върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската - 4,8 на сто, като се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. За възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителните вноски се дължат по реда на т. 1 на чл. 40, ал. 1 от закона.
За задължително осигурените лица в Националната здравноосигурителна каса, с изключение на лицата до 18-годишна възраст и лицата по чл. 40, ал. 5, от възникване на задължението им за здравно осигуряване се подават ежемесечно данни в Националната агенция за приходите по ред, определен с наредба на министъра на финансите (чл. 39, ал. 1 от ЗЗО).
От изложеното е видно, че разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО определя дохода, сроковете и начина на внасяне на здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, без да това да е обвързано с правото им на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване.
Следователно, за лицето, което няма шест месеца осигурителен стаж (няма право на парично обезщетение от фонд "Общо заболяване и майчинство" на държавното обществено осигуряване), като работодател/осигурител дължите за Ваша сметка здравноосигурителни вноски за периода на временната неработоспособност, след първите три дни, в размер на 4,8 на сто върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и следва да подадете данни за здравното му осигуряване.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Ваш служител, който няма шест месеца осигурителен стаж, представя болничен лист за временна неработоспособност. Болничният лист е подаден в системата на Националния осигурителен институт като болничен без право на парично обезщетение за сметка на държавното обществено осигуряване. За първите три дни от временната неработоспособност е изплатено възнаграждение по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за сметка на работодателя, а за останалите дни е начислена и заплатена само здравноосигурителна вноска за сметка на работодателя. Подадена е декларация образец № 1, в която, съгласно изискването за попълване, дните са посочени в т. 16.4.
Въпрос: Дължи ли работодателят здравноосигурителни вноски за периода на неработоспособността, след първите три дни, за лице, което няма шест месеца осигурителен стаж?
На основание чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ), в отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ и в отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по реда на чл. 164в от КТ се внасят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската - 4,8 на сто, като се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
За възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителните вноски се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗО за задължително осигурените лица в Националната здравноосигурителна каса, с изключение на лицата до 18-годишна възраст и лицата по чл. 40, ал. 5, от възникване на задължението им за здравно осигуряване се подават ежемесечно данни в Националната агенция за приходите по ред, определен с наредба на министъра на финансите.
От изложеното следва, че разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО определя дохода, сроковете и начина на внасяне на здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, без това да е обвързано с правото им на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване.
Извод: За лицето, което няма шест месеца осигурителен стаж и няма право на парично обезщетение от фонд "Общо заболяване и майчинство" на държавното обществено осигуряване, като работодател/осигурител дължите за ваша сметка здравноосигурителни вноски за периода на временната неработоспособност след първите три дни, в размер на 4,8 на сто върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, и следва да подадете данни за здравното му осигуряване.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
