ОТНОСНО: дължим ДДС по чл.79 от ЗДДС
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-28-5/ 15.08.2017г., препратено за отговор по компетентност от дирекция ОДОП София.
Изложена е следната фактическа обстановка: Лицето е лизингополучател по Договор за финансов лизинг от 10.04.2017г. Поради кражба е подписано Споразумение за прекратяване на договора.
Във връзка с кражбата на лизинговия обект и удържана 100 % от стойността на ДДС сума без да се приспадне вече внесеното ДДС е поставен въпрос относно законовата практика по отношение на подобни казуси.
Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Доколкото в случая явно има спор между двете страни по договор във връзка с уреждане на финансови отношения и се касае за частноправни отношения, НАП не може да изразява становище.
Относно практиката за начисляване на данък съгласно чл.79 от ЗДДС, следва да се има предвид следното:
По смисъла на чл.79, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Предвид горния текст, при кражба на актив, регистрираното лице, което е приспаднало данъчен кредит при придобиването на актива, следва да извърши корекция на този данъчен кредит.
Приложения договор, именуван като финансов лизинг представлява договор за ползване на актив, като при изтичане на срока на договора желанието на лизингополучателя за изкупуване на обекта на лизинга се упражнява с писмено изявление.
Съгласно чл.228 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена, а с договора за лизинг, който е уреден в чл.342, ал.1 от Търговския закон /ТЗ/, лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
Най-общо лизинговите договори се делят на два вида:
- оперативен лизинг, при който лизинговата вещ се предоставя за ползване за определен срок срещу възнаграждение, след което същата се връща на лизингодателя и
- финансов лизинг, който съдържа клауза за прехвърляне на собствеността върху лизинговата вещ в рамките на периода по лизинговия договор или след изтичането му.
По силата на чл.342, ал.3 от ТЗ, лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичането на срока му, като до този момент стоката се счита собственост на лизингодателя.
В тази връзка, на основание разпоредбата на чл.79, ал.3 от ЗДДС, за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по формули, посочени в тази норма.
Видно от изложеното в писмото и приложените документи, е налице липса - кражба на актива /автомобил/. В конкретния случай, при тотална щета на актив, собствеността върху който не е прехвърлена на лизингополучателя, корекция по реда на чл.79, ал.3, т.2, буква "а" от ЗДДС за приспаднатия при закупуването на актива данъчен кредит следва да извърши лизингодателя.
В случая не е налице хипотезата на чл.78, ал.6 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ЗДДС, корекциите по чл. 79, ал. 1, чл. 79а и 79б в случаите на действащ договор за лизинг, за който е приложен чл. 6, ал. 2, т. 3, се извършват от лизингополучателя. Както се изяснява, собственик на актива е лизингодателя и е негово задължението за извършването на корекция по чл.79, ал.1 и ал.3 от ЗДДС.
Начисленият данък за лизинговите вноски не подлежи на корекция от страна на лизингополучателя поради факта, че те представляват данъчна основа на доставка на услуги - наем.
Както е посочено и по-горе, уреждането на финансовите отношения между страните по договора е извън компетентността на НАП.
Изложена е следната фактическа обстановка: Лицето е лизингополучател по договор за финансов лизинг от 10.04.2017 г. Поради кражба на лизинговия обект е подписано споразумение за прекратяване на договора. Във връзка с кражбата на лизинговия обект е удържана 100 % от стойността на ДДС сума, без да се приспадне вече внесеното ДДС, поради което е поставен въпрос относно законовата практика по отношение на подобни казуси.
Доколкото в случая има спор между двете страни по договора относно уреждане на финансовите отношения и се касае за частноправни отношения, приходната администрация не може да изразява становище по този спор.
Извод: НАП не се произнася по спора между страните по договора, тъй като това са частноправни отношения извън нейната компетентност.
Относно практиката за начисляване на данък съгласно чл. 79 от ЗДДС се посочва следното:
По смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Предвид този текст, при кражба на актив регистрираното лице, което е приспаднало данъчен кредит при придобиването на актива, следва да извърши корекция на този данъчен кредит.
Приложеният договор, наименуван "финансов лизинг", представлява договор за ползване на актив, като при изтичане на срока на договора желанието на лизингополучателя за изкупуване на обекта на лизинга се упражнява с писмено изявление.
Съгласно чл. 228 от Закона за задълженията и договорите с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Съгласно чл. 342, ал. 1 от Търговския закон, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
Най-общо лизинговите договори се делят на два вида:
- оперативен лизинг, при който лизинговата вещ се предоставя за ползване за определен срок срещу възнаграждение, след което се връща на лизингодателя;
- финансов лизинг, който съдържа клауза за прехвърляне на собствеността върху лизинговата вещ в рамките на периода по лизинговия договор или след изтичането му.
По силата на чл. 342, ал. 3 от Търговския закон лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичането на срока му, като до този момент стоката се счита собственост на лизингодателя.
В тази връзка, на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по формулите, посочени в тази норма.
От изложеното в писмото и приложените документи е видно, че е налице липса - кражба на актива (автомобил). В конкретния случай, при тотална щета на актив, чиято собственост не е прехвърлена на лизингополучателя, корекция по реда на чл. 79, ал. 3, т. 2, буква "а" от ЗДДС за приспаднатия при закупуването на актива данъчен кредит следва да извърши лизингодателят.
В случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 6 от ЗДДС. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ЗДДС корекциите по чл. 79, ал. 1, чл. 79а и чл. 79б в случаите на действащ договор за лизинг, за който е приложен чл. 6, ал. 2, т. 3, се извършват от лизингополучателя.
Както се изяснява, собственик на актива е лизингодателят и негово е задължението за извършване на корекция по чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС. Начисленият данък за лизинговите вноски не подлежи на корекция от страна на лизингополучателя, тъй като тези вноски представляват данъчна основа на доставка на услуги - наем.
Както е посочено по-горе, уреждането на финансовите отношения между страните по договора е извън компетентността на НАП.
Извод: При кражба и тотална щета на лизингов актив, чиято собственост не е прехвърлена на лизингополучателя, корекция на приспаднатия данъчен кредит по чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС се извършва от лизингодателя; лизингополучателят не коригира ДДС по лизинговите вноски, а финансовите отношения между страните по договора не се разглеждат от НАП.
