2_410/13.05.2016г.
ЗДДС, чл.66, ал.2
ППЗДДС, чл.40, ал.1, т.2
В Дирекция ОДОП е постъпило писмено запитване, в което са поставени следните въпроси:
- Има ли право на данъчен кредит дружеството за използваното гориво в основната дейност на фирмата?
- Какви са необходимите документи, с които да се докаже правото на данъчен кредит?
Във връзка с поставените от дружеството въпроси, въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС и ППЗДДС, изразявам следното становище:
При определяне мястото на изпълнение на доставката на гориво следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
В конкретният случай мястото на изпълнение на доставката на гориво е на територията на съответната държава членка, където горивото се намира при прехвърляне на собствеността.
В ЗДДС и ППЗДДС не се съдържа текст, регламентиращ префактуриране на стоки и услуги.
Относно данъчното третиране по ЗДДС на префактуриране на разходи с начислен ДДС, в случаите при които префактурирането не е по повод задължения, свързани с основна доставка e издадено указание на ЦУ на НАП, с изх. №20-00-42/21.02.2014 г.
Предвид указанието, при префактурирането е недопустимо да бъдат променени основните характеристики на доставката, а именно: данъчна ставка, данъчно събитие, данъчна основа (съобразно дела в разходите), място на изпълнение.
Префактурирането е допустимо само и единствено, доколкото отстранява липсата на фактура, издадена на името на действителния потребител на доставяната стока или услуга, като тази липса се дължи на особени стопански или правни отношения, с оглед да се осигури на действителния потребител на стоката или услугата право на данъчен кредит. Относно фактурите, с които се извършва префактуриране на разходи са валидни общите правила за документиране, деклариране и отчитане на данъка.
Предвид гореизложеното, при префактуриране не е допустимо да се променя данъчната основа и данъчната ставка по издадената фактура, с оглед на което считам, че в конкретният случай правото на данъчен кредит по ЗДДС не може да бъде упражнено.
В запитване до дирекция ОДОП са поставени следните въпроси:
Въпрос: "Има ли право на данъчен кредит дружеството за използваното гориво в основната дейност на фирмата?"
Въпрос: "Какви са необходимите документи, с които да се докаже правото на данъчен кредит?"
Във връзка с поставените въпроси, въз основа на относимата нормативна уредба по ЗДДС и ППЗДДС, се излага следното становище.
При определяне мястото на изпълнение на доставката на гориво се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, според която мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС.
В конкретния случай мястото на изпълнение на доставката на гориво е на територията на съответната държава членка, в която горивото се намира при прехвърляне на собствеността.
В ЗДДС и ППЗДДС няма изрична уредба, която да регламентира префактуриране на стоки и услуги.
Относно данъчното третиране по ЗДДС на префактуриране на разходи с начислен ДДС, в случаите, при които префактурирането не е по повод задължения, свързани с основна доставка, е издадено указание на ЦУ на НАП с изх. № 20-00-42/21.02.2014 г.
Съгласно това указание при префактуриране е недопустимо да се променят основните характеристики на доставката, а именно:
- данъчна ставка,
- данъчно събитие,
- данъчна основа (съобразно дела в разходите),
- място на изпълнение.
Префактурирането е допустимо само доколкото отстранява липсата на фактура, издадена на името на действителния потребител на доставяната стока или услуга, когато тази липса се дължи на особени стопански или правни отношения, с цел да се осигури на действителния потребител право на данъчен кредит.
За фактурите, с които се извършва префактуриране на разходи, се прилагат общите правила за документиране, деклариране и отчитане на данъка.
Предвид изложеното, при префактуриране не е допустимо да се променят данъчната основа и данъчната ставка по издадената фактура.
Извод: В конкретния случай правото на данъчен кредит по ЗДДС не може да бъде упражнено.
