НАП: Облагане с данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци на новопостроени сгради по чл. 14 и чл. 15 ЗМДТ

ЗМДТ, чл. 14; ЗМДТ, чл. 15

Поставени са следните въпроси по прилагането на чл. 14 и чл. 15 ЗМДТ:

Въпрос 1: В случай че към момента на подаване на декларацията двегодишният срок от завършване на сградата в груб строеж, съответно едногодишният срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията, е изтекъл и сградата подлежи на облагане, ако за нея бъде подадена декларация по чл. 14, ал. 1 (или ал. 4 и ал. 5) ЗМДТ вместо декларация по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ, следва ли да бъде обработена?

Въпрос 2: Във връзка с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ облагат ли се имотите, декларирани по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ, с такса за битови отпадъци? Ако се облагат, може ли за тях да се подават декларации за освобождаване от такса по чл. 71 ЗМДТ?

Въпрос 3: Тъй като в утвърдения образец на декларация по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ не фигурира приложение 2 за отчетна стойност, необходимо ли е да се предоставят данни за отчетната стойност на недвижимите имоти, собственост на юридически лица?

Въпрос 4: Трябва ли да се предоставя информация за отчетната стойност за апартаменти във ваканционни комплекси? В случай че трябва да се предоставя информация и да се начислява такса за битови отпадъци, какъв промил следва да се приложи - за жилищни или нежилищни имоти на апартаменти във ваканционни комплекси?

Въпрос 5: След започване на облагането ще се образуват ли отделни партиди на всички собственици на обекти от декларацията по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ и това автоматично ли ще става? Ако всички собственици остават в една обща партида, как следва да се процедира при искане за издаване на данъчна оценка от един от собствениците по партидата, в случай че за някои обекти има неплатени задължения?

Въпрос 6: Как следва да се извърши облагането на физически и юридически лица в една обща партида, след като, когато се въведе отчетна стойност като основа за облагане на юридическо лице, програмният продукт начислява задължения само на един от собствениците по партидата?

Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, се изразява следното становище:

1. Относно подаването на декларация от собственика вместо от възложителя (чл. 14 ЗМДТ)

За новопостроените сгради, които подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ, в ЗМДТ е установено задължение за подаване на декларация от възложителя на строежа след завършването им на етап "груб строеж". Това е декларацията, на основата на която се извършва данъчното облагане.

За собствениците на такива сгради не съществува задължение за деклариране, като това е изрично предвидено в чл. 14, ал. 1 ЗМДТ. Разпоредбата е приета с цел намаляване на административната тежест за данъчнозадължените лица.

Поради това, при подаване на декларация от собственик на новопостроена сграда (или обект в такава сграда), декларация не следва да се приема и обработва, тъй като няма законово основание за това.

Извод: Декларация по чл. 14, ал. 1 (или ал. 4 и ал. 5) ЗМДТ, подадена от собственик за новопостроена сграда, за която по закон декларира възложителят, не следва да се приема и обработва, независимо че сроковете по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ са изтекли и сградата подлежи на облагане.

2. Относно такса за битови отпадъци за сгради по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ

За сградите по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, за които са изпълнени законовите условия и са придобили качеството на обекти, облагаеми с данък, такса за битови отпадъци не се дължи.

Разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ създава специално правило относно облагаемите с данък обекти като изключение от общото правило на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗМДТ за новопостроени сгради данък се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени.

Тъй като чл. 15, ал. 5 ЗМДТ е специална норма и се отнася до облагаеми с данък обекти, тя следва да се тълкува и прилага стриктно, като действието й се отнася единствено до данъка върху недвижимите имоти.

Освен тълкувателните съображения, съществуват и други мотиви в подкрепа на становището, че такса за сградите по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ не се дължи. Таксата за битови отпадъци е възнаграждение за предоставена от общината услуга. В разглеждания случай става дума за сгради, подлежащи на приемане по реда на ЗУТ, които не се ползват и не могат да се ползват от собствениците им, тъй като нямат разрешение за ползване. Поради това услуга не се престира.

Изразеното становище се отнася до всички услуги по чл. 62 ЗМДТ, включително до таксата за поддържане на териториите за обществено ползване.

Аналогично становище е изразено и от Министерство на финансите с писмо с изх. № М-24-38-54#2 от 09.06.2020 г.

Казаното по-горе не се отнася за сгради по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, които се ползват, независимо че нямат разрешение за ползване или експлоатация.

Извод: Имотите, декларирани по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ и придобили качеството на облагаеми с данък по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, не се облагат с такса за битови отпадъци и за тях не се дължат такси по чл. 62 ЗМДТ, докато не се ползват; ако се ползват без разрешение, такса се дължи.

3. Относно отчетната стойност при декларация по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ

В утвърдения образец на декларация по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ не се съдържат данни за отчетната стойност на декларираните сгради (или обекти в сгради), тъй като отчетната стойност се подава от възложителя на строежа след завършването му на етап "груб строеж". На този етап сградата не е облагаема с данък.

След завършването и въвеждането на сградата в експлоатация/ползване или след изтичане на двугодишния или едногодишния срок по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, собственикът - юридическо лице (възложителят на строежа или друго лице) следва да предостави данни за отчетната стойност на сградата, в съответствие с чл. 14, ал. 6 ЗМДТ.

Извод: При подаване на декларация по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ не се изисква посочване на отчетна стойност; данните за отчетната стойност на имоти на юридически лица се предоставят от собственика - предприятие, след като сградата стане облагаема с данък, съгласно чл. 14, ал. 6 ЗМДТ.

4. Отчетна стойност и вид на облагане за апартаменти във ваканционни комплекси

Информация за отчетната стойност се предоставя само за нежилищни имоти, принадлежащи на предприятия, съгласно чл. 14, ал. 6 ЗМДТ.

Предназначението на сграда или обекти в нея се определя от заверените инвестиционни проекти и друга строителна документация.

В случаите, в които апартаменти са разположени в апартаментни туристически комплекси, вилни и туристически селища, които са категоризирани като туристически обекти по смисъла на Закона за туризма (ЗТ), те се облагат като нежилищни обекти.

Местата за настаняване по смисъла на ЗТ, които се състоят или съдържат апартаменти, студия и др., не могат да бъдат определени като "жилищни сгради" по смисъла на т. 29 от § 5 от ДР на ЗУТ, тъй като не са предназначени за постоянно обитаване и за задоволяване на жилищни нужди.

В този смисъл е изразено становище от изпълнителния директор на НАП с писмо № 92-00-934 от 08.12.2014 г.

Извод: За апартаменти във ваканционни (апартаментни туристически) комплекси, вилни и туристически селища, категоризирани като туристически обекти по ЗТ, се предоставя информация за отчетната стойност, когато са нежилищни имоти на предприятия, и те се облагат като нежилищни имоти (с промила за нежилищни).

5. Партиди и данъчни оценки при декларация по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ

Декларацията по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ предоставя възможност за деклариране на една сграда в режим на етажна собственост като отделни обекти на отделни редове. Образува се една партида.

След последните актуализации на програмния продукт, при необходимост от издаване на удостоверение за данъчна оценка за един от обектите в сграда, декларирана по реда на чл. 14, ал. 2 ЗМДТ, продуктът генерира задълженията само на собствениците на този обект.

Извод: При деклариране по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ се образува една обща партида за сградата, но при издаване на данъчна оценка програмният продукт вече начислява и отчита задълженията само за конкретния обект и неговите собственици, независимо от неплатени задължения за други обекти по партидата.

6. Облагане на физически и юридически лица в обща партида и въвеждане на отчетна стойност

Въпрос 6 е от компетентността на дружеството, разработващо програмния продукт. Продуктът е в процес на разработка и ще предоставя възможност отчетна стойност да се въвежда за всеки обект с нежилищно предназначение в сграда по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ.

Извод: Решаването на проблема с облагането на физически и юридически лица в една обща партида при въвеждане на отчетна стойност е въпрос на програмна реализация; предвижда се програмният продукт да позволява въвеждане на отчетна стойност за всеки отделен нежилищен обект в сграда по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ.