Изх. № 53-00-182
11.01.2017 г.
ЗДДС - чл.9, ал.2, т.1
чл.21, ал.2
чл.82, ал.1 и ал.2, т.3
чл.117, ал.1, т.1
чл.86, ал.3
ППЗДДС - чл.54, ал.2
чл.79, ал.2, т.3
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-182/29.07.2016 г. относно приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
"К" ЕООД възнамерява да закупи търговска марка за производство на олио. Собственикът на "К" ЕООД има регистрирано дружество в Кралство и неговата цел е да закупи търговската марка за олио с цел износ на олио за тази страна.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Следва ли да бъде начислен данък за закупуването на търговската марка за производство на олио ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл.9, ал.2, т.1 от ЗДДС, за доставка на услуга се смята и продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество.
Самото регистриране на собствена търговска марка, която да бъде поставяна върху опаковките на стоките по никакъв начин не променя данъчното третиране за целите на ДДС на доставките, свързани с продажбата на тези стоки. Доколкото може да се направи извода, че самата търговска марка е обект на продажба, то ще е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.2, т.1 от ЗДДС.
В случай, че "К" ЕООД е получател по доставка, имаща за предмет услуга по смисъла на чл.9, ал.2, т.1 от ЗДДС, услугата, по която дружеството е получател, е с място на изпълнение на територията на страната, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. В нея е разписано, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Ако доставчикът на услугата е лице, което е установено в България, то на основание разпоредбата на чл.82, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.54, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)доставчикът следва да начислява ДДС, прилагайки данъчна ставка от 20 на сто.
Като допълнение следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, видно от която когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от закона.
В контекста на гореизложеното, за "К" ЕООД ще възникне основание за начисляване на данък съгласно разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС. Дружеството е лице платец на данъка и в тази връзка за същото възниква задължение за начисляване на данъка, чрез издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС указва, че протокол се издава задължително в случаите по чл.82, ал.2, 3, 4 и 5 и чл. 84 от регистрираното лице - получател по доставката.
В самият протокол, който дружеството следва да издаде, като основание за начисляване на данък следва да се посочите разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС. На основание чл.124, ал.2 от ЗДДС, същият следва да бъде отразен в дневника за продажбите през данъчния период, в който е издаден.
В случай, че получателят на услугата е лице, неустановено в България /дружество, регистрирано в Кралство/, а доставчикът е установен в България, то на основание разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на услугата ще мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност /в случая Кралство/ и на основание от закона не се начислява български косвен данък. В издадената фактура, като основание за неначисляване на данък се вписва разпоредбата на чл.21, ал.2 от закона, както и текста "обратно начисляване" /чл.114, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.79, ал.2, т.3 от ППЗДДС/.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: "К" ЕООД възнамерява да закупи търговска марка за производство на олио. Собственикът на "К" ЕООД има регистрирано дружество в Кралство и целта е закупуване на търговската марка за олио с оглед износ на олио за тази страна.
Въпрос: Следва ли да бъде начислен данък за закупуването на търговската марка за производство на олио?
Съгласно чл.9, ал.2, т.1 от ЗДДС, за доставка на услуга се смята и продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество. Самото регистриране на собствена търговска марка, която да се поставя върху опаковките на стоките, не променя данъчното третиране за целите на ДДС на доставките, свързани с продажбата на тези стоки. Доколкото може да се направи извод, че самата търговска марка е обект на продажба, налице е доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.2, т.1 от ЗДДС.
Извод: Продажбата/прехвърлянето на търговската марка представлява доставка на услуга по чл.9, ал.2, т.1 от ЗДДС.
Когато "К" ЕООД е получател по доставка, имаща за предмет услуга по смисъла на чл.9, ал.2, т.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на услугата е на територията на страната по чл.21, ал.2 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, намиращ се на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност на получателя, мястото на изпълнение е мястото на този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Извод: При получател "К" ЕООД, установено в България, мястото на изпълнение на услугата по прехвърляне на търговската марка е на територията на страната по чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Ако доставчикът на услугата е лице, установено в България, на основание чл.82, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.54, ал.2 от ППЗДДС, доставчикът следва да начислява ДДС, прилагайки данъчна ставка 20 на сто.
Извод: Когато доставчикът на услугата по прехвърляне на търговската марка е установен в България, той начислява 20% ДДС по чл.82, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.54, ал.2 от ППЗДДС.
Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от ЗДДС. В този контекст за "К" ЕООД възниква основание за начисляване на данък по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС. Дружеството е лице - платец на данъка и за него възниква задължение да начисли данъка чрез издаване на протокол по чл.117 от ЗДДС.
Съгласно чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, протокол се издава задължително в случаите по чл.82, ал.2, 3, 4 и 5 и чл.84 от ЗДДС от регистрираното лице - получател по доставката. В протокола, който дружеството следва да издаде, като основание за начисляване на данъка се посочва разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС. На основание чл.124, ал.2 от ЗДДС, този протокол се отразява в дневника за продажбите през данъчния период, в който е издаден.
Извод: Когато доставчикът на услугата по прехвърляне на търговската марка не е установен в България, "К" ЕООД, като регистриран получател, самоначислява ДДС по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС чрез протокол по чл.117 от ЗДДС, който се отразява в дневника за продажбите по чл.124, ал.2 от ЗДДС.
В случай че получателят на услугата е лице, неустановено в България (дружество, регистрирано в Кралство), а доставчикът е установен в България, на основание чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение на услугата е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, в случая - Кралство. На това основание не се начислява български косвен данък. В издадената фактура като основание за неначисляване на данък се вписва разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, както и текстът "обратно начисляване" по чл.114, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.79, ал.2, т.3 от ППЗДДС.
Извод: Когато получателят на услугата по прехвърляне на търговската марка е дружество, установено в Кралство, а доставчикът е установен в България, мястото на изпълнение е в Кралство по чл.21, ал.2 от ЗДДС и не се начислява български ДДС; във фактурата се посочва чл.21, ал.2 от ЗДДС и текст "обратно начисляване" по чл.114, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.79, ал.2, т.3 от ППЗДДС.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. При производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ако се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага чл.17, ал.3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да се ползва по чл.17, ал.3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
