НАП: Облагане с данък при източника на авторски и лицензионни възнаграждения към чуждестранно издателство по ЗКПО и СИДДО с Обединеното кралство

Вх.№ 5304137 ОУИ София 140 Коментирай
ДОПК: чл.135 ал.2, чл.142, ЗКПО: чл.12 ал.5, чл.195 ал.1, чл.195 ал.6, чл.195 ал.7, чл.201, СИДДО: чл.12 ал.1, чл.12 ал.2
Определя се режимът за данък при източника при плащане на авторски възнаграждения (royalties) към английско издателство за право на разпространение на книги. НАП приема, че доходът представлява "авторски и лицензионни възнаграждения" по ЗКПО и поради това по общо правило подлежи на 10% данък при източника, освен ако се приложи по-благоприятен режим по СИДДО с Обединеното кралство.

Изх. №53-04-137

16.03.2023г.

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с №53-04-137/02.03.2023 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Дружеството е с основна дейност внос на книги и учебници. Предстои да плати фактура за авторски права (Royalties), издадена от английското издателство CENGAGE Learning.

Във връзка с изложената фактическа обстановка e поставен следният въпрос:

Дължи ли се данък при източника за изплатения доход на чуждестранното лице?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

Данъчното облагане с данък при източника предполага да се даде отговор на два основни въпроса: да се дефинира видът на дохода в категориите на материалния данъчен закон и да се извърши преценка за приоритетно прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна на основание чл. 13 от ЗКПО. Такъв международен договор са Спогодбитеза избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).

По прилагането на ЗКПО:

По силата на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО на облагане с данък при източника, който е окончателен, подлежат доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5 от същия закон, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България. В т. 3 на ал. 5 от чл. 12 на закона са посочени доходите от "авторски и лицензионни възнаграждения".

Понятието "Авторски и лицензионни възнаграждения" е дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО - това са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско правоза литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права(ЗАПСП), обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма. Носителите на права върху посочените произведения имат изключителното право да разрешават срещу възнаграждение използването на същите.

В чл. 18, ал. 2 от ЗАПСП са посочени действията, които са свързани с използване на правата включително: възпроизвеждането на произведението; разпространението сред неограничен брой лица на оригинали или екземпляри от произведението; превеждането на произведението на друг език; преработка на произведението и др. Съгласно разпоредбите на чл. 43 от с.з. с издателския договор авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението, а издателят се задължава да извърши тези действия и да заплати авторско възнаграждение.

Във връзка с правилната квалификация на вида на дохода е необходимо да се прецени естеството на конкретната сделка, да се анализират сключените договори, уговорените права и задължения на страните, в контекста на дефинициите на понятията за целите на данъчното облагане. Доколкото към направеното запитване не е приложен договор, както и други доказателства за конкретните условия по възникнали правоотношения между дружеството и английското издателство настоящото становище е принципно.

В случая, при условие, че визираното в запитването издателство от Великобритания предоставя на българското дружество право на разпространение на произведение на литературата, изкуството и науката, то реализираните доходи от чуждестранното лице, се считат за авторски и лицензионни възнаграждения(право на използване на авторско право върху това произведение) по смисъла на ЗКПО. 

Авторските и лицензионните възнаграждения, които не са изрично освободени от облагане с данък при източника, на основание чл. 195, ал. 6, т. 3, във връзка с ал. 7 - 12 от ЗКПО, подлежат на облагане съгласно ЗКПО с данък в размер на 10% от брутната сума на дохода, начислен в полза на чуждестранното лице (чл. 200, ал. 2 от ЗКПО).

Съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗКПО лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 194 и 195, декларират дължимия данък за тримесечието с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Декларацията се подава в териториалната дирекция на НАП, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода.

Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195 от ЗКПО, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на доход в съответната териториална дирекция на НАП по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода (чл. 202, ал. 2 и 3 от с.з.).

Изключение от горепосоченото е предвидено с разпоредбата на чл. 195, ал. 6, т. 3 от ЗКПО, съгласно която с данък при източника не се облагат доходите от авторски и лицензионни възнаграждения, при условията на ал. 7 - 12.

Съгласно чл. 195, ал. 7 на закона, доходите от авторски и лицензионни възнаграждения не се облагат с данък при източника, когато едновременноса изпълнени следните условия:

1. притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или място на стопанска дейност в държава - членка на ЕС, на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на ЕС;

2. местното юридическо лице - платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.

Доколкото в случая, получателят на доходите не е чуждестранно юридическо лице от ЕС, не е изпълнено едно от кумулативните условия (по т.1 на чл.195, ал. 7) за освобождаване от облагане на дохода от авторски и лицензионни възнаграждения по реда на ЗКПО.Доходът на чуждестранното лице е облагаем по общия ред на закона.

По прилагането на СИДДО:

Независимо, че по реда на ЗКПО се дължи данък върху дохода на чуждестранното дружество, по аргумент от чл. 13 от ЗКПО, чуждестранното лице притежател на дохода може да се позове на по-благоприятно данъчно третиране, ако такова предвижда Спогодбата между Република България и ОбединенотоКралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчнооблагане и предотвратяване отклонението отоблагане с данъци на доходите и печалбитеот прехвърляне на имущество(СИДДО сОбединенотоКралство Великобритания и Северна Ирландия), която като ратифициран и обнародван международен договор се прилага приоритетно спрямо вътрешното законодателство.

Дефиницията на "Авторските и лицензионните възнаграждения" в СИДДО с Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия е аналогична на дефиницията на българското законодателство и се съдържа в чл. 12, ал. 3 от спогодбата (плащания от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за информация (ноу-хау), отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит).

По силата на разпоредбите на ал. 1 и 2 от чл. 12 на спогодбата авторските и лицензионни възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава (в случая - България) и платени на местно лице на другата договаряща държава (Великобритания), могат да се облагат с данък в тази друга държава. Въпреки това тези авторски и лицензионни възнаграждения могат да се облагат с данък и в договарящата държава (България), в която възникват, и съобразно законодателството на тази държава, но когато бенефициентът на авторските и лицензионни възнаграждения е местно лице на другата договаряща държава (Великобритания), така наложеният данък няма да надвишава 5 % от брутната сума на доходите (чл. 11, ал. 2 от СИДДО).

От гореизложеното следва, че СИДДО с Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия дава възможност за по-благоприятен данъчен режимот този, приет в българското вътрешното законодателство, т.е. облагане с данък при източника при ставка от 5 %.

Следва да се има предвид, черазпоредбите на СИДДО за освобождаване от облагане или прилагане на по-ниски данъчни размери от приетите във вътрешното законодателство у нас не се прилагат автоматично. На основание чл. 135, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) данъчните облекчения, предвидени в СИДДО, могат да се ползват само след удостоверяване на основанията за това. Процедурата за прилагане на СИДДО е уредена в глава XVI, раздел III от ДОПК.

Чуждестранното лице доказва наличието на основанията за прилагане на СИДДО пред платеца на дохода или алтернативно, пред НАП, в зависимост от размера на реализирания от него облагаем доход от един и същ платец на дохода в рамките на календарна година. 

Съгласно чл. 142, ал. 1 от ДОПК, при положение че общият размер на доходите на чуждестранното лице с източник от България не надвишава 500 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК за съответното дружество следва да се удостоверят пред платеца на дохода, който съхранява предоставените доказателства.

Когато общият размер на реализираните доходи на чуждестранното лице с надвишава 500 000 лв. в рамките на данъчната година, доказателствата за наличието на основания за прилагане на СИДДО се удостоверяват пред териториалната дирекция на НАП по регистрация на платеца на дохода, като се подава искане по образец (чл. 142, ал. 1 във връзка с чл. 137 - чл. 139 от ДОПК).

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството има основна дейност внос на книги и учебници. Предстои да заплати фактура за авторски права (Royalties), издадена от английското издателство "CENGAGE Learning".

Въпрос: Дължи ли се данък при източника за изплатения доход на чуждестранното лице?

Предвид фактическата обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба е изложено следното становище.

По прилагането на ЗКПО

Данъчното облагане с данък при източника изисква да се отговори на два основни въпроса:

  • да се определи видът на дохода в категориите на материалния данъчен закон;
  • да се прецени приоритетното прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 13 от ЗКПО (Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане - СИДДО).

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО на облагане с окончателен данък при източника подлежат доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5 от закона, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България.

В чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО са посочени доходите от "авторски и лицензионни възнаграждения".

Понятието "авторски и лицензионни възнаграждения" е дефинирано в § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗКПО като плащания от всякакъв вид, получени за:

  • използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер;
  • използването или за правото на използване на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес;
  • използването на или правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване;
  • информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма. Носителите на права върху тези произведения имат изключителното право да разрешават срещу възнаграждение използването им.

В чл. 18, ал. 2 от ЗАПСП са посочени действията, свързани с използване на правата, включително:

  • възпроизвеждане на произведението;
  • разпространение сред неограничен брой лица на оригинали или екземпляри от произведението;
  • превеждане на произведението на друг език;
  • преработка на произведението и др.

Съгласно чл. 43 от ЗАПСП с издателския договор авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението, а издателят се задължава да извърши тези действия и да заплати авторско възнаграждение.

За правилната квалификация на вида на дохода е необходимо да се прецени естеството на конкретната сделка, да се анализират сключените договори и уговорените права и задължения на страните в контекста на дефинициите на понятията за целите на данъчното облагане.

Тъй като към запитването не е приложен договор или други доказателства за конкретните условия по правоотношенията между дружеството и английското издателство, становището е принципно.

В разглеждания случай, при условие че издателството от Великобритания предоставя на българското дружество право на разпространение на произведение на литературата, изкуството и науката, реализираните доходи от чуждестранното лице се считат за авторски и лицензионни възнаграждения (право на използване на авторско право върху това произведение) по смисъла на ЗКПО.

Авторските и лицензионните възнаграждения, които не са изрично освободени от облагане с данък при източника на основание чл. 195, ал. 6, т. 3 във връзка с ал. 7 - 12 от ЗКПО, подлежат на облагане с данък в размер на 10% от брутната сума на дохода, начислен в полза на чуждестранното лице (чл. 200, ал. 2 от ЗКПО).

Съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗКПО лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 194 и 195, декларират дължимия данък за тримесечието с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Декларацията се подава в териториалната дирекция на НАП, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода.

Съгласно чл. 202, ал. 2 и 3 от ЗКПО платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода, в съответната териториална дирекция на НАП по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода.

Изключение от облагането е предвидено в чл. 195, ал. 6, т. 3 от ЗКПО, според който с данък при източника не се облагат доходите от авторски и лицензионни възнаграждения при условията на ал. 7 - 12.

Съгласно чл. 195, ал. 7 от ЗКПО доходите от авторски и лицензионни възнаграждения не се облагат с данък при източника, когато едновременно са изпълнени следните условия:

  • притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или място на стопанска дейност в държава - членка на ЕС на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на ЕС;
  • местното юридическо лице - платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.

В разглеждания случай получателят на доходите не е чуждестранно юридическо лице от ЕС, поради което не е изпълнено едно от кумулативните условия по чл. 195, ал. 7, т. 1 от ЗКПО за освобождаване от облагане на дохода от авторски и лицензионни възнаграждения по реда на ЗКПО. Доходът на чуждестранното лице е облагаем по общия ред на закона.

Извод: При квалифициране на плащането към английското издателство като авторско и лицензионно възнаграждение по смисъла на ЗКПО и при положение, че получателят не е юридическо лице от държава - членка на ЕС, доходът подлежи на облагане с окончателен данък при източника по общия ред на ЗКПО в размер на 10% от брутната сума.

По прилагането на СИДДО

Независимо че по реда на ЗКПО се дължи данък върху дохода на чуждестранното дружество, по аргумент от чл. 13 от ЗКПО чуждестранното лице - притежател на дохода, може да се позове на по-благоприятно данъчно третиране, ако такова е предвидено в Спогодбата между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество (СИДДО с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия), която като ратифициран и обнародван международен договор се прилага приоритетно спрямо вътрешното законодателство.

Дефиницията на "авторските и лицензионните възнаграждения" в СИДДО с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия е аналогична на дефиницията в българското законодателство и се съдържа в чл. 12, ал. 3 от спогодбата: плащания от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за информация (ноу-хау), отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

Съгласно чл. 12, ал. 1 и 2 от спогодбата авторските и лицензионни възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава (в случая - България) и платени на местно лице на другата договаряща държава (Великобритания), могат да се облагат с данък в тази друга държава.

Въпреки това тези авторски и лицензионни възнаграждения могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват (България), и съобразно законодателството на тази държава, но когато бенефициентът на авторските и лицензионните възнаграждения е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък не може да надвишава максималния размер, предвиден в спогодбата (текстът в предоставеното становище е прекъснат, но логиката на чл. 12, ал. 2 от СИДДО е възпроизведена до момента на прекъсване).

Извод: Чуждестранното лице - получател на дохода, може да се позове на по-благоприятния режим по СИДДО с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, която се прилага с приоритет пред ЗКПО, като авторските и лицензионни възнаграждения могат да се облагат и в България, но при ограниченията, предвидени в чл. 12 от спогодбата.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Декл. Обр.1 с код 22 - възможно ли е при дейност след 1 януари?

370
Ок, благодаря 

Дход получен от самоосигуряващо се лице в друго Дружество.

193
Благодаря

Приложение № 4 за деклариране на данни от текущата счетоводна отчетност по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС

576
Прочетете тази алинея!!!! Не 1, а 10. Декларират се: 1. сумата на налични парични средства в касите; 2. размер на вземанията (в...

Справки задължения НАП

515
Здравейте.Аз също имам проблем със Сол. До началото на януари всичко си беше наред. Вчера проверявам Справка за извършени плащан...
Още от форума