ОТНОСНО: Писмено запитване във връзка с прилагането на ЗДДС
В Дирекция ОДОП постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-39/ 31.01.2017 г. Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството ще извършва облагаеми доставки - посреднически услуги във връзка с продажба на недвижими имоти. Обектите, във връзка с които ще се осъществява посредничеството са на територията на страната.
Съгласно чл.26, ал.1 от ЗДДС, данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.
Съгласно чл.26, ал.2 от закона, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер, а съгласно ал.3 на същия член, данъчната основа по ал. 2 се увеличава с:
1. Всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2. Всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3. Съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
4. Стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.
В допълнение, в чл.84 от Правилника за прилагане на ЗДДС е разписано, че за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им.
Поставени са следните въпроси:
Като се имат предвид горните разпоредби на ЗДДС, при извършването на посредническата услуга по продажба на недвижим имот и при определянето на данъчната основа на доставката, кои са елементите, които биха увеличили същата и за които следва да се начисли ДДС и за кои ще е относима разпоредбата на чл.84 от ППЗДДС и няма да се начислява данък?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
В практиката се разграничават няколко вида лихви и неустойки и за да се определи дали съответната сума следва да се включи в данъчната основа е необходимо да се извърши преценка относно характера на лихвата.
Неустойката, според чл.92 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойките се начисляват при неизпълнение, частично изпълнение или некачествено изпълнение. По своята правна същност могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен /компенсаторен/ или със санкционен характер. С обезщетителен характер са тези, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна. Съгласно чл.84 от ППЗДДС за документирането на неустойките с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им.
Видно от изложената нормативна уредба, неустойките са елемент на данъчната основа само, когато са получени от доставчика и нямат обезщетителен характер. По същия начин следва да се подходи и при лихва със санкционен характер.
Един от принципите при сключването на договори е свободата на договаряне, съгласно чл. 9 от ЗЗД. Текстът на тази разпоредба гласи, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Данъчната основа по доставката на посредническата услуга ще се формира предвид договореното възнаграждение и следва да се увеличи с неустойки и лихви със санкционен характер, като върху така определената данъчна основа да се приложи и ставката от 20%.
Видно от изр. второ на чл.26, ал.2 от ЗДДС, изрично е предвидено, че плащанията на неустойки и лихви, с обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставка. За документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ /фактура, известие към фактура, протокол/, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им, съгласно чл. 84 от ППЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството ще извършва облагаеми доставки - посреднически услуги във връзка с продажба на недвижими имоти. Обектите, по отношение на които ще се осъществява посредничеството, се намират на територията на страната.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДС данъчна основа по смисъла на закона е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗДДС данъчната основа по ал. 2 се увеличава с:
- 1. всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
- 2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
- 3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
- 4. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.
Съгласно чл. 84 от Правилника за прилагане на ЗДДС за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им.
Въпрос: Като се имат предвид горните разпоредби на ЗДДС, при извършването на посредническата услуга по продажба на недвижим имот и при определянето на данъчната основа на доставката, кои са елементите, които биха увеличили същата и за които следва да се начисли ДДС и за кои ще е относима разпоредбата на чл. 84 от ППЗДДС и няма да се начислява данък?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба се изразява следното становище.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
В практиката се разграничават няколко вида лихви и неустойки и за да се определи дали съответната сума следва да се включи в данъчната основа, е необходимо да се извърши преценка относно характера на лихвата.
Съгласно чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойките се начисляват при неизпълнение, частично изпълнение или некачествено изпълнение. По своята правна същност те могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен (компенсаторен) или със санкционен характер. С обезщетителен характер са тези, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна.
Съгласно чл. 84 от ППЗДДС за документирането на неустойките с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им.
От изложената нормативна уредба следва, че неустойките са елемент на данъчната основа само когато са получени от доставчика и нямат обезщетителен характер. По същия начин следва да се подходи и при лихва със санкционен характер.
Един от принципите при сключването на договори е свободата на договаряне, съгласно чл. 9 от ЗЗД, според който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Данъчната основа по доставката на посредническата услуга ще се формира предвид договореното възнаграждение и следва да се увеличи с неустойки и лихви със санкционен характер, като върху така определената данъчна основа се прилага ставката от 20%.
Съгласно изречение второ на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС изрично е предвидено, че плащанията на неустойки и лихви с обезщетителен характер не се смятат за възнаграждение по доставка. За документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ (фактура, известие към фактура, протокол), а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им, съгласно чл. 84 от ППЗДДС.
Извод: Данъчната основа на посредническата услуга по продажба на недвижим имот включва договореното възнаграждение, увеличено с неустойки и лихви със санкционен характер, върху които се начислява ДДС със ставка 20%. Неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се включват в данъчната основа, не се облагат с ДДС и се документират само с документ, удостоверяващ плащането им по реда на чл. 84 от ППЗДДС.
