Изх. №: 24-39-34
Дата: 29.04.2020 г.
ЗДДФЛ, чл. 4, чл. 50
СИДДО с Франция, чл. 1,чл. 13, чл. 20
ОТНОСНО:Ваше писмено запитване касаещо данъчното третиране на доходи на физическо лице, реализирани на основание Споразумение за вътрешнокорпоративен трансфер, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-39-34
Във Ваше писмено запитване, постъпило в дирекция ОДОП .... с вх. № ................ и препратено на ЦУ на НАП, сте посочили, че на ....08.2019 г. между българското дружество Х, френското дружество Y и физическото лице г-жа Z е сключено Споразумение за вътрешнокорпоративен трансфер, въз основа на което, считано от ....09.2019 г., г-жа Z полага труд на територията на България. Съгласно клаузите на приложеното Споразумение, по време на своя трансфер в България, г-жа Z остава служител на френското дружество Y. Във връзка с представената от Вас фактическа обстановка, поставяте редица въпроси, на които от страна на дирекция ОДОП ..... вече е предоставен частичен отговор с изх. № ............
По отношение на обстоятелството дали г-жа Z следва да се квалифицира като местно лице на България по смисъла на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане(СИДДО)между България и Франция за 2019 г. и коя от двете договарящи държави има данъчнооблагателни правомощия по отношение на трудовия й доход през посочената година, Вашето запитване бе препратено по компетентност до дирекция СИДДО за изразяване на становище. Тъй като представените във Вашето запитване факти не бяха достатъчни за определяне качеството местно лице на България на г-жа Z за 2019 г., на ....04.2020 г. по електронен път Вие предоставихте необходимата допълнителна информация.
С оглед на горното и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Критериите за местно лице на България за данъчни цели са предвидени в чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, местни физически лица за България, без оглед на гражданството, са лицата, които алтернативно, имат постоянен адрес в Република България, или пребивават в страната повече от 183 дни в рамките на всеки 12-месечен период, или чийто център на жизнени интереси се намира в Република България, или са изпратени в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия. Разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ обаче поставя допълнително условие по отношение прилагането на критерия "постоянен адрес", а именно - не е местно лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В контекста на действащото българското данъчно законодателство "центърът на жизнените интереси" се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Видно от допълнително представените от Вас данни, г-жа Z и нейното семейство (съпруг и дете на 2 г.) пребивават в България от ....09.2019 г., като г-жа Z и нейният съпруг извършват трудова дейност на територията на нашата страна. Г-жа Z и нейното семейство разполагат с постоянно жилище в България, откъдето г-жа Z извършва основно дейностите по Споразумението за вътрешнокорпоративен трансфер. Към момента г-жа Z възнамерява да пребивава в България за срок от 1 г. (същият срок е уговорен и в тристранното споразумение за вътрешнокорпоративен трансфер), но съществува възможност този срок да бъде удължен в зависимост от трудовата ангажираност на съпруга й в България.
От горепосочените факти и обстоятелства може да се направи заключение, че през 2019 г. г-жа Z е покрила един от критериите за местно лице предвидени в чл. 4 от ЗДДФЛ, а именно в даден момент в годината "центърът на жизнените й интереси" се установява в нашата страна и това положение се запазва до края на 2019 г. Следователно лицето следва да се квалифицира като местно лице на България за същата година съгласно вътрешното ни законодателство.
В чл. 1, ал. 2, б. "а" от СИДДО с Франция е предвиден един допълнителен критерий, на който физическите лица следва да отговарят, за да бъдат местни лица на България по смисъла на Спогодбата, а именно - те трябва да притежават българско гражданство. Съгласно предоставената от Вас информация г-жа Z притежава българско гражданство и покрива и този допълнителен критерий. В тази връзка г-жа Z следва да се квалифицира като местно лице на България и по смисъла на СИДДО между България и Франция и в това си качество тя би могла да се възползва от облекченията, които България е договорила с Франция за своите местни лица. Като местно лице на България за данъчни цели г-жа Z е носител на задължението за данъци за придобити доходи, както от източници в България, така и от източници в чужбина.
Предвид предоставената информация, че през 2019 г. г-жа Z е получила доходи единствено от трудови правоотношения с френски работодател, следва да се има предвид, че данъчното третиране на тези доходи се регулира от чл. 13 от СИДДО с Франция. Съгласно посочената правна норма данъчното облагане на доходите от трудово правоотношение зависи от обстоятелството къде се полага трудът. Тъй като през посочената година г-жа Z е полагала труд във Франция, следва да се посочи, че съгласно чл. 13, ал. 1 от Спогодбата доходите на г-жа Z, реализирани от труда положен на територията на Франция могат да се обложат с данък във Франция въз основа на предложение второ от посочената алинея. Доколкото разглежданите доходи не попадат в изключението, посочено в ал. 2 на чл. 13 от СИДДО с Франция, и Франция има право да обложи доходите на г-жа Z за труда положен на нейна територия, с цел избягване на двойното данъчно облагане на доходите от труда, положен на територията на Франция, на основание чл. 20, ал. 1, б. "а" България ще предостави данъчно облекчение на г-жа Z чрез метода освобождаване с прогресия. Посоченият метод предвижда изключване на дохода, изплатен във връзка с труда, положен във Франция, от общата данъчна основа в България. Това освобождаване се постига с попълването на Приложения 9 и 10 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В запитването е изложено, че на ....08.2019 г. между българското дружество Х, френското дружество Y и физическото лице г-жа Z е сключено Споразумение за вътрешнокорпоративен трансфер, въз основа на което, считано от ....09.2019 г., г-жа Z полага труд на територията на България. Съгласно клаузите на Споразумението, по време на трансфера в България г-жа Z остава служител на френското дружество Y.
Поставени са въпроси относно това дали г-жа Z следва да се квалифицира като местно лице на България по смисъла на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Франция (СИДДО) за 2019 г. и коя от двете договарящи държави има данъчнооблагателни правомощия по отношение на трудовия й доход през тази година. По тези въпроси е поискано становище от дирекция СИДДО, като впоследствие по електронен път на ....04.2020 г. е предоставена допълнителна информация, необходима за определяне на качеството "местно лице" на г-жа Z за 2019 г.
1. Критерии за местно лице по ЗДДФЛ и прилагането им към г-жа Z
Критериите за местно лице на България за данъчни цели са уредени в чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, местни физически лица за България, без оглед на гражданството, са лицата, които алтернативно:
- имат постоянен адрес в Република България, или
- пребивават в страната повече от 183 дни в рамките на всеки 12-месечен период, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в Република България, или
- са изпратени в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия.
Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
В контекста на българското данъчно законодателство "центърът на жизнените интереси" се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При определянето му могат да се вземат предвид: семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
От допълнително представените данни е видно, че г-жа Z и нейното семейство (съпруг и дете на 2 г.) пребивават в България от ....09.2019 г., като г-жа Z и нейният съпруг извършват трудова дейност на територията на България. Г-жа Z и нейното семейство разполагат с постоянно жилище в България, откъдето г-жа Z основно извършва дейностите по Споразумението за вътрешнокорпоративен трансфер. Към момента г-жа Z възнамерява да пребивава в България за срок от 1 година (същият срок е уговорен и в тристранното споразумение за вътрешнокорпоративен трансфер), като съществува възможност този срок да бъде удължен в зависимост от трудовата ангажираност на съпруга й в България.
От тези факти и обстоятелства се прави заключение, че през 2019 г. г-жа Z покрива един от критериите за местно лице по чл. 4 от ЗДДФЛ, а именно - в даден момент през годината "центърът на жизнените й интереси" се установява в България и това положение се запазва до края на 2019 г. Следователно, съгласно вътрешното българско законодателство, лицето следва да се квалифицира като местно лице на България за 2019 г.
Извод: За 2019 г. г-жа Z е местно лице на България по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, тъй като центърът на жизнените й интереси се намира в България.
2. Статут на местно лице по СИДДО с Франция
Съгласно чл. 1, ал. 2, б. "а" от СИДДО между България и Франция за да бъде едно физическо лице местно лице на България по смисъла на Спогодбата, то следва, наред с другото, да притежава българско гражданство.
Според предоставената информация г-жа Z притежава българско гражданство и покрива този допълнителен критерий.
В тази връзка г-жа Z следва да се квалифицира като местно лице на България и по смисъла на СИДДО между България и Франция. В това си качество тя може да се възползва от облекченията, които България е договорила с Франция за своите местни лица.
Извод: Г-жа Z е местно лице на България и по смисъла на СИДДО с Франция, тъй като отговаря на изискванията на чл. 1, ал. 2, б. "а" от Спогодбата, включително притежава българско гражданство.
3. Данъчно задължение на местно лице и третиране на трудовите доходи по СИДДО
Като местно лице на България за данъчни цели г-жа Z е носител на задължение за данъци за придобити доходи както от източници в България, така и от източници в чужбина.
Предвид предоставената информация, че през 2019 г. г-жа Z е получила доходи единствено от трудови правоотношения с френски работодател, данъчното третиране на тези доходи се регулира от чл. 13 от СИДДО с Франция.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от СИДДО с Франция данъчното облагане на доходите от трудово правоотношение зависи от мястото, където се полага трудът. Тъй като през разглежданата година г-жа Z е полагала труд във Франция, доходите й, реализирани от труда, положен на територията на Франция, могат да се обложат с данък във Франция въз основа на предложение второ от тази алинея.
Доколкото тези доходи не попадат в изключението по чл. 13, ал. 2 от СИДДО с Франция, и Франция има право да обложи доходите на г-жа Z за труда, положен на нейна територия, за избягване на двойното данъчно облагане се прилага чл. 20, ал. 1, б. "а" от СИДДО с Франция. Съгласно тази разпоредба България предоставя данъчно облекчение чрез метода "освобождаване с прогресия".
Методът "освобождаване с прогресия" предвижда изключване на дохода, изплатен във връзка с труда, положен във Франция, от общата данъчна основа в България. Това освобождаване се реализира чрез попълване на Приложение 9 и Приложение 10 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Извод: Доходите на г-жа Z от труд, положен във Франция и получен от френски работодател, могат да се обложат във Франция по чл. 13, ал. 1 от СИДДО, а България, като държава на местно лице, прилага чл. 20, ал. 1, б. "а" от СИДДО и освобождава тези доходи от облагане чрез метода освобождаване с прогресия, реализиран чрез Приложения 9 и 10 към годишната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
