1_20_28_2/21.03.2016г.
ЗДДС чл.21,ал.1
ЗДДС чл.21, ал.4
ЗДДС чл.111а
ЗДДС чл.112
ППЗДДС чл.79, ал.17
ППЗДДС чл.117, ал.2,т.4
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП ........................ сте изложили следната фактическа обстановка:
ЕООД има регистрация по ДДС в страната и планира да извърши строително-ремонтна услуга на жилищна сграда на физическо лице във Франция. Физическото лице няма регистрация по ДДС във Франция.
Поставяте следните въпроси:
1. Тази услуга облагаема ли е с 20%? Ако е облагаема - този данък добавена стойност къде ще следва да се заплаща - в България или във Франция? Има ли вероятност да се прилага 5.5% ДДС ставка във Франция за този вид услуга - ремонт на жилищни сгради? Ако е така къде следва да се превежда данъка - в България или Франция, в коя колона на дневника за продажби следва да се посочи този ДДС 5.5%?
2. Българското дружество следва ли да наблюдава оборота си от тази строителна услуга и след определен праг да се регистрира по ДДС във Франция?
3. Физическото лице следва ли да се регистрира по ДДС във Франция съгласно тяхното законодателство и българското дружество на основание чл.21, ал.4 от ЗДДС да не начислява ДДС за извършеното СМР?
4. Следва ли тази сделка да се посочи във VIES декларацията?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
По първи въпрос:
Съгласно ЗДДС общият принцип за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги се определя от статута на получателя (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и установяването на същия.
Когато получателят е данъчно незадължено лице мястото на изпълнение, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДС, е мястото, където е установен доставчикът, съответно където се намира постоянният му обект, ако услугата е извършена чрез постоянен обект, находящ се на място, различно от мястото на установяване.
Същевременно в ал.4 на чл.21 от закона са разписани някои изключения от горното правило, като т.1 визира услугите, свързани с недвижими имоти.
В ЗДДС не е дадена легална дефиниция на понятието "недвижим имот".
Предвид чл.13б, б. "б" от Регламент за изпълнение (ЕС) №1042/2013 на съвета от 7 октомври 2013 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги, за целите на прилагане на Директива 2006/112/ЕО за "недвижим имот" се счита всяка сграда или конструкция, прикрепена към земята или в нея, над или под морското равнище, която не може да бъде лесно разглобена или преместена.
Съгласно чл.31а, т.1, б. "а" от регламента, услуги свързани с недвижими имоти са само тези услуги, които имат достатъчно пряка връзка с недвижими имоти, когато произтичат от недвижими имоти и тези имоти представляват съставен елемент на услугата и са от основно и съществено значение за доставяните услуги. В т.2 на същия член са посочени по-специалните случаи на доставки на услуги, свързани с недвижими имоти. Целта на специалното правило за мястото на доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, е да се осигури облагане на предполагаемото място на потребление на услугата
Предвид изложеното в запитването относно характера на предоставяната от дружеството услуга: строително-ремонтни работи по жилищна сграда, извършвани на територията на Франция, се налага извода, че тази услуга е свързана с недвижим имот, намиращ се на територията на Франция. Мястото на изпълнение на тази доставка ще бъде там, където се намира недвижимия имот, тоест на територията на Франция (чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС). В този случай за Вас няма да възникне основание за начисляване на данък върху добавената стойност, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС.
На основание чл.124, ал.2 от ЗДДС лицето е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Законодателят ясно и точно в разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗДДС е определил кои са данъчни документи по смисъла на същия, а именно: фактурата, известието към фактура и протоколът. Фактурите, които не са издадени по смисъла на ЗДДС, не са данъчни документи и същите не следва да се отразяват в отчетните регистри.
С чл.111а от ЗДДС са определени правила за документиране на доставките. Общият принцип е, че доставките се документират по законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставките. По реда на ЗДДС се документират доставките с място на изпълнение на територията на страната. Изключение от общото правило е въведено с разпоредбата на ал.2, на чл.111а, съгласно която документирането на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на ЗДДС, когато данъкът е изискуем от получателя по доставката и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:
1. лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект-има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.
Следователно, за да се приложи чл.111а от ЗДДС е необходимо едновременно с изискванията към доставчика да е изпълнено и изискването данъкът по доставката да е изискуем от получателя.
Чл.79, ал.17 от ППЗДДС /изм. ДВ бр.8 от 29.01.2016г., в сила от 29.01.2016г./ регламентира, че при доставка на услуга по чл.21, ал.4 от закона, когато доставчикът е данъчно задължено лице, установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на друга държава членка, документирането се извършва по правилата на законодателството на тази държава членка, когато данъкът не е изискуем от получателя.
Предвид изложеното, документирането на услугите по чл.21, ал.4 от ЗДДС следва да се извърши по правилата на държавата членка по местонахождението на недвижимия имот /в случая Франция/, когато получателят няма регистрация за целите на ДДС в тази държава и за него не възниква задължение за начисляване на ДДС.
Тъй като дружеството ще извършва доставки с място на изпълнение на територията на Франция с получател физическо лице, което се явява данъчно незадължено лице, е необходимо да се запознаете със законодателството на тази държава членка.
Втори и трети въпрос:
Поставените от Вас въпроси относно регистрация на дружеството във Франция, както и възможността физическото лице да се регистрира във Франция не е от компетентността на НАП, тъй като е свързано с прилагане на законодателството на друга държава членка, поради което следва да се запознаете с данъчното законодателство на същата.
Четвърти въпрос:
Относно подаване на VIES-декларацията следва да се съобрази разпоредбата на чл.125, ал.2 от ЗДДС, съгласно която регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал.1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
В разпоредбата на чл.117, ал.2, т.4, буква "б" на ППЗДДС е указано, че VIES-декларацията се изготвя по образец и съдържа данъчните основи на доставките на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка.
Следователно, ако осъществените от дружеството доставки на услуги са свързани с недвижим имот във Франция, то същите попадат в хипотезата на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС и не следва да се посочват във VIES-декларацията.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Действителните факти и обстоятелства се установяват в хода на производствата по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от компетентните органи по приходите при спазване на принципите на самостоятелност и независимост, залегнали в кодекса.
ЕООД е регистрирано по ЗДДС в България и планира да извърши строително-ремонтна услуга на жилищна сграда на физическо лице във Франция. Физическото лице няма регистрация по ДДС във Франция.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Тази услуга облагаема ли е с 20%? Ако е облагаема - този данък добавена стойност къде ще следва да се заплаща - в България или във Франция? Има ли вероятност да се прилага 5.5% ДДС ставка във Франция за този вид услуга - ремонт на жилищни сгради? Ако е така къде следва да се превежда данъка - в България или Франция, в коя колона на дневника за продажби следва да се посочи този ДДС 5.5%?
Въпрос 2: Българското дружество следва ли да наблюдава оборота си от тази строителна услуга и след определен праг да се регистрира по ДДС във Франция?
Въпрос 3: Физическото лице следва ли да се регистрира по ДДС във Франция съгласно тяхното законодателство и българското дружество на основание чл.21, ал.4 от ЗДДС да не начислява ДДС за извършеното СМР?
Въпрос 4: Следва ли тази сделка да се посочи във VIES декларацията?
По първи въпрос
Съгласно ЗДДС общият принцип за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги зависи от статута на получателя (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и мястото на неговото установяване.
Когато получателят е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение по чл.21, ал.1 от ЗДДС е мястото, където е установен доставчикът, съответно където се намира постоянният му обект, ако услугата е извършена чрез постоянен обект, различен от мястото на установяване.
В чл.21, ал.4 от ЗДДС са предвидени изключения от това правило. В т.1 на ал.4 са посочени услугите, свързани с недвижими имоти.
В ЗДДС няма легална дефиниция на "недвижим имот". Съгласно чл.13б, б. "б" от Регламент за изпълнение (ЕС) №1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги, за целите на прилагане на Директива 2006/112/ЕО за "недвижим имот" се счита всяка сграда или конструкция, прикрепена към земята или в нея, над или под морското равнище, която не може да бъде лесно разглобена или преместена.
Съгласно чл.31а, т.1, б. "а" от същия регламент, услуги, свързани с недвижими имоти, са само тези услуги, които имат достатъчно пряка връзка с недвижими имоти, когато произтичат от недвижими имоти и тези имоти представляват съставен елемент на услугата и са от основно и съществено значение за доставяните услуги. В т.2 на чл.31а са посочени по-специални случаи на доставки на услуги, свързани с недвижими имоти.
Целта на специалното правило за мястото на доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, е да се осигури облагане на предполагаемото място на потребление на услугата.
С оглед изложеното в запитването относно характера на услугата - строително-ремонтни работи по жилищна сграда, извършвани на територията на Франция - се приема, че услугата е свързана с недвижим имот, намиращ се на територията на Франция. Мястото на изпълнение на тази доставка е там, където се намира недвижимият имот, тоест на територията на Франция, на основание чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС.
В този случай за дружеството не възниква основание за начисляване на данък върху добавената стойност по чл.86, ал.3 от ЗДДС.
На основание чл.124, ал.2 от ЗДДС лицето е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Съгласно чл.112, ал.1 от ЗДДС данъчни документи по смисъла на закона са фактурата, известието към фактура и протоколът. Фактури, които не са издадени по смисъла на ЗДДС, не са данъчни документи и не следва да се отразяват в отчетните регистри.
С чл.111а от ЗДДС са определени правилата за документиране на доставките. Общият принцип е, че доставките се документират по законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставките. По реда на ЗДДС се документират доставките с място на изпълнение на територията на страната.
Изключение от този принцип е предвидено в чл.111а, ал.2 от ЗДДС, според който документирането на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на ЗДДС, когато данъкът е изискуем от получателя по доставката и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:
- лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект - има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
- лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.
Следователно, за да се приложи чл.111а от ЗДДС, е необходимо едновременно с изискванията към доставчика да е изпълнено и изискването данъкът по доставката да е изискуем от получателя.
Съгласно чл.79, ал.17 от ППЗДДС (изм. ДВ, бр.8 от 29.01.2016 г., в сила от 29.01.2016 г.), при доставка на услуга по чл.21, ал.4 от закона, когато доставчикът е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на друга държава членка, документирането се извършва по правилата на законодателството на тази държава членка, когато данъкът не е изискуем от получателя.
Предвид изложеното, документирането на услугите по чл.21, ал.4 от ЗДДС следва да се извърши по правилата на държавата членка по местонахождението на недвижимия имот (в случая Франция), когато получателят няма регистрация за целите на ДДС в тази държава и за него не възниква задължение за начисляване на ДДС.
Тъй като дружеството ще извършва доставки с място на изпълнение на територията на Франция с получател физическо лице, което е данъчно незадължено лице, необходимо е да се запознаете със законодателството на тази държава членка.
Извод: Услугата по строително-ремонтни работи на жилищна сграда във Франция е услуга, свързана с недвижим имот по чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, с място на изпълнение на територията на Франция. За българското дружество не възниква задължение за начисляване на 20% ДДС по ЗДДС, а документирането и евентуалното облагане (включително евентуална ставка 5.5%) се извършват съгласно френското законодателство, като по ЗДДС не се отразява данъчен документ, който не е данъчен по смисъла на чл.112.
По втори и трети въпрос
Въпросите относно:
- дали българското дружество следва да наблюдава оборота си от тази строителна услуга и след определен праг да се регистрира по ДДС във Франция, и
- дали физическото лице следва да се регистрира по ДДС във Франция съгласно френското законодателство и на това основание българското дружество по чл.21, ал.4 от ЗДДС да не начислява ДДС за извършеното СМР,
са свързани с прилагане на законодателството на друга държава членка и не са от компетентността на НАП.
Поради това следва да се запознаете с данъчното законодателство на Франция.
Извод: НАП не се произнася по въпросите за регистрация по ДДС във Франция на българското дружество или на физическото лице, тъй като това е въпрос на френското данъчно законодателство.
По четвърти въпрос
Относно подаването на VIES-декларация следва да се съобрази чл.125, ал.2 от ЗДДС, според който регистрираното лице, което е извършило за данъчния период:
- вътреобщностни доставки,
- доставки като посредник в тристранна операция, или
- доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка,
заедно със справка-декларацията по ал.1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
Съгласно чл.117, ал.2, т.4, б. "б" от ППЗДДС VIES-декларацията се изготвя по образец и съдържа данъчните основи на доставките на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка.
Ако осъществените от дружеството доставки на услуги са свързани с недвижим имот във Франция, те попадат в хипотезата на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, а не в чл.21, ал.2.
Извод: Доставките на услуги, свързани с недвижим имот във Франция, с място на изпълнение по чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, не следва да се посочват във VIES-декларацията.
