ОТНОСНО: Подаване на данни по декларации образец № 1 и образец № 6 за наети лица по трудово правоотношение при смърт на физическо лице - земеделски стопанин
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило запитване с вх. № 20-33-4/05.01.2023 г., препратено по компетентност от ТД на НАП ....., офис .......
Изложена е следната фактическа обстановка:
Земеделски стопанин (ЗС) е починал на 30.11.2022 г. Той е имал назначени две лица по трудово правоотношение, едното от които е в болничен за бременност и раждане до 05.01.2023 г. (периода до 135-я ден). Със смъртта на ЗС са прекратени трудовите им договори на основание чл. 325, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ).
Поставени са следните въпроси:
1. Кой и в какъв срок следва да подаде декларации образец № 1 и образец № 6 за наетите лица до датата на смъртта на ЗС?
2. Следва ли да се подават и от кого декларации образец № 1 и образец № 6 за лицето, което е в болничен за бременност и раждане за времето от 30.11.2022 г. до 05.01.2023 г. (периода след смъртта на ЗС до крайната дата на издадения болничен лист)?
3. Дължат ли се здравни осигуровки за периода на болничния лист, от кого и по какъв начин се заплащат?
4. Какви действия следва да се предприемат, за да може лицето да ползва отпуск за отглеждане на дете от 135-я до 410-я ден?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство, изразявам следното принципно становище:
Съгласно легалната дефиниция на чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО осигурителите,осигурителните каси,самоосигуряващите се лицаи работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите (НАП): данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1); декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ (декларация образец № 6).
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО се определят с наредба (Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13 от 2019 г.)), издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националният осигурителен институт (НОИ). Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите (чл. 5, ал. 6 от КСО).
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, буква "а" от Наредба № Н-13 от 2019 г. декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с подаване на декларация образец № 1 (чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 2019 г.).
От цитираната нормативна уредба може да се направи изводът, че подаването на данни с декларация образец 1 и образец 6 е право и задължение на работодателя/осигурителя. В конкретния случай след смъртта на земеделския стопанин - работодател и осигурител, не е предвиден ред за подаване на данни за работниците и служителите от друго лице.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) здравноосигурителната вноска за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ, отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ и отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по реда на чл. 164в от КТ, се определя и внася върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноската е за сметка на работодателя и е равна на дължимата от него част от вноската, като се внася до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от същия кодекс.
От цитираните разпоредби следва, че работещите по трудови правоотношения лица се считат за осигурени по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, при условие че за времето, през което ползват такъв отпуск, трудовите им договори не са прекратени. Това означава, че осигуряването се прекъсва с изтичане срока на трудовия договор или с прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, предвидено в КТ.
На основание чл. 50, ал. 1 от КСО осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 дни, от които 45 дни преди раждането. Съгласно чл. 52 от КСО при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 или при осиновяване на дете по чл. 53в от КСО.
При изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за периода след прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 52 от КСО, отпада и основанието за внасяне на здравноосигурителни вноски от работодателя, тъй като между него и освободеното лице не са налице трудови правоотношения и разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО е неприложима.
Следователно, за периода след прекратяване на трудовото правоотношение, ако лицата не подлежат на здравно осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, те внасят осигурителни вноски, съгласно чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО - до 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят и извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
Съгласно чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО лицата подават и декларация в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 на същата разпоредба и избрания осигурителен доход (Декларация образец № 7).
В заключение Ви уведомявам, че НАП не е компетентна да изрази становище по четвърти въпрос. Дейността по отпускане и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е възложена на НОИ. (Писмото в тази част е изпратено по компетентност в ТП на НОИ Хасково от ТД на НАП ....., офис .........).
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Земеделски стопанин (ЗС) е починал на 30.11.2022 г. Той е имал назначени две лица по трудово правоотношение, като едното от тях е в отпуск поради временна неработоспособност за бременност и раждане до 05.01.2023 г. (периода до 135-я ден). Със смъртта на ЗС трудовите договори на наетите лица са прекратени на основание чл. 325, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ).
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Кой и в какъв срок следва да подаде декларации образец № 1 и образец № 6 за наетите лица до датата на смъртта на ЗС?
Въпрос 2: Следва ли да се подават и от кого декларации образец № 1 и образец № 6 за лицето, което е в болничен за бременност и раждане за времето от 30.11.2022 г. до 05.01.2023 г. (периода след смъртта на ЗС до крайната дата на издадения болничен лист)?
Въпрос 3: Дължат ли се здравни осигуровки за периода на болничния лист, от кого и по какъв начин се заплащат?
Въпрос 4: Какви действия следва да се предприемат, за да може лицето да ползва отпуск за отглеждане на дете от 135-я до 410-я ден?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство е изразено следното принципно становище:
Съгласно легалната дефиниция на чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) "осигурител" е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите (НАП):
- данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1);
- декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ (декларация образец № 6).
Съгласно чл. 5, ал. 6 от КСО данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО се определят с наредба - Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13 от 2019 г.), издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт (НОИ).
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, буква "а" от Наредба № Н-13 от 2019 г. декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 2019 г. декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с подаване на декларация образец № 1.
От цитираната нормативна уредба се прави извод, че подаването на данни с декларация образец № 1 и образец № 6 е право и задължение на работодателя/осигурителя. В конкретния случай, след смъртта на земеделския стопанин - работодател и осигурител, не е предвиден ред за подаване на данни за работниците и служителите от друго лице.
Извод: Подаването на декларации образец № 1 и образец № 6 е задължение единствено на работодателя/осигурителя, като след смъртта на земеделския стопанин не съществува нормативно уреден ред друго лице да подава тези данни за наетите от него лица.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) здравноосигурителната вноска за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ, в отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ и в отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по реда на чл. 164в от КТ се определя и внася върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноската е за сметка на работодателя и е равна на дължимата от него част от вноската, като се внася до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от същия кодекс.
От тези разпоредби следва, че работещите по трудови правоотношения лица се считат за осигурени по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, при условие че за времето, през което ползват такъв отпуск, трудовите им договори не са прекратени. Това означава, че осигуряването се прекъсва с изтичане срока на трудовия договор или с прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, предвидено в КТ.
На основание чл. 50, ал. 1 от КСО осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 дни, от които 45 дни преди раждането.
Съгласно чл. 52 от КСО при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 или при осиновяване на дете по чл. 53в от КСО.
При изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за периода след прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 52 от КСО отпада основанието за внасяне на здравноосигурителни вноски от работодателя, тъй като между него и освободеното лице не са налице трудови правоотношения и разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО е неприложима.
Следователно, за периода след прекратяване на трудовото правоотношение, ако лицата не подлежат на здравно осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, те внасят осигурителни вноски съгласно чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО - до 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
Съгласно чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО лицата подават и декларация в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 на същата разпоредба и избрания осигурителен доход.
Извод: След прекратяване на трудовото правоотношение по време на отпуск за бременност и раждане, при продължаващо изплащане на обезщетение по чл. 52 от КСО, работодателят не дължи здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. Ако лицето не е здравно осигурено на друго основание по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, то следва да се осигурява само по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗЗО, като внася вноски върху доход не по-малък от половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и подава декларация в посочения срок.
