ОТНОСНО: Прилагане нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица .
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - ..... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 94-00-35/14.02.2019 г., относно прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
Излагате следната фактическа обстановка:
Живеете в Р България и сте български гражданин, притежавате недвижим имот във ФДР Етиопия, който отдавате под наем. Там заплащате 16% данък върху дохода. След приспадане на данъка, получавате чистата сума в доларова банкова сметка в Р България.
Задавате въпросите:
- Чистата сума, която получавате това ли е дохода подлежащ на облагане?
- Трябва ли да се подава Годишна данъчна декларация за този доход?
- Какъв документ следва да се представи за удържания/платения данък в Етиопия?
- Може ли парите да се получават по банкова сметка в банка в чужбина?
С оглед на така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно чл. 31 от закона, облагаемият доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. Размерът на дохода е уговореното възнаграждение за предоставения имот под наем.
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Същите лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.
Следователно за придобития доход от наем с източник в чужбина, Вие се явявате данъчно задължено лице.
Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор /чл. 75 от ЗДДФЛ/.
В настоящия случай няма сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ между Р България и ФДР Етиопия.
Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗДДФЛ, при определянето на данъка върху дохода местните физически лицаползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи. Лицата ползват данъчен кредит за всички данъци върху дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, изплатени от източници в чужбина. Данъчният кредит се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход /чл. 76, ал. 3 от ЗДДФЛ/. По смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДФЛ данъчен кредит е правото при определените от този закон условия да се признае вече платен в чужбина данък върху печалбата или доходаот определения данък върху печалбата на данъчно задълженото лице от източници в страната и в чужбина.
Обръщам внимание, че правото на данъчен кредит по реда на чл. 76 от ЗДДФЛ се ползва само за внесен в чужбина данък, който на основание чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ се удостоверява с документ/доказателство за платен данък в тази държава.
Видът на документа за платен данък в чужбина не е изрично посочен в закона, предвид на което може да бъде всякакъв вид документ, удостоверяващ размера на внесения данък. Същият следва да е представен в легализиран превод на български език.С измененията на закона в сила от 01.01.2018 г., отпадна изискването това да е документ от компетентните власти на другата държава.
Съгласно ЗДДФЛ данъчната година е календарната година. На облагане и деклариране подлежат всички получени облагаеми доходи в рамките на календарната година. Следователно Вие ще декларирате полученият доход от наем за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. и ще следва да удостоверите внесения данък за получените доходи за този период.
За така посочения от Вас доход сте задължена да подадете ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ заедно с приложение № 4 и приложение № 9.
Поставеният четвърти въпрос е извън компетентността на Националната агенция за приходите.
Така изразеното становище е на база представената фактическа обстановка, ако при проверка или ревизия се установят нови факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, органът по приходите е изцяло независим в действията си и не е обвързан от настоящото.
Изложена е следната фактическа обстановка: Лицето е български гражданин, живее в Република България и притежава недвижим имот във Федерална демократична република Етиопия, който отдава под наем. В Етиопия заплаща 16% данък върху дохода. След приспадане на този данък получава чистата сума по доларова банкова сметка в Република България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Чистата сума, която получавате, това ли е доходът, подлежащ на облагане?
Въпрос: Трябва ли да се подава годишна данъчна декларация за този доход?
Въпрос: Какъв документ следва да се представи за удържания/платения данък в Етиопия?
Въпрос: Може ли парите да се получават по банкова сметка в банка в чужбина?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба се приема следното:
Съгласно чл. 31 от ЗДДФЛ облагаемият доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. Размерът на дохода е уговореното възнаграждение за предоставения имот под наем.
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Те подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. Следователно за придобития доход от наем с източник в чужбина лицето е данъчно задължено лице в България.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на закона, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В разглеждания случай няма сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Федерална демократична република Етиопия.
Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗДДФЛ при определянето на данъка върху дохода местните физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи. Лицата ползват данъчен кредит за всички данъци върху дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, изплатени от източници в чужбина.
Съгласно чл. 76, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчният кредит се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.
По смисъла на § 1, т. 35 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ "данъчен кредит" е правото при определените от този закон условия да се признае вече платен в чужбина данък върху печалбата или дохода от определения данък върху печалбата на данъчно задълженото лице от източници в страната и в чужбина.
Правото на данъчен кредит по реда на чл. 76 от ЗДДФЛ се ползва само за внесен в чужбина данък, който на основание чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ се удостоверява с документ/доказателство за платен данък в тази държава. Видът на документа за платен данък в чужбина не е изрично посочен в закона, поради което може да бъде всякакъв вид документ, удостоверяващ размера на внесения данък. Документът следва да бъде представен в легализиран превод на български език. С измененията на закона в сила от 01.01.2018 г. отпада изискването този документ да е издаден от компетентните власти на другата държава.
Съгласно ЗДДФЛ данъчната година е календарната година. На облагане и деклариране подлежат всички получени облагаеми доходи в рамките на календарната година. Следователно лицето следва да декларира получения доход от наем за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. и да удостовери внесения данък за получените доходи за този период.
За посочения доход лицето е задължено да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ заедно с приложение № 4 и приложение № 9.
Относно четвъртия въпрос - дали парите могат да се получават по банкова сметка в банка в чужбина - се посочва, че този въпрос е извън компетентността на Националната агенция за приходите.
Становището е изразено въз основа на представената фактическа обстановка. Ако при проверка или ревизия се установят нови факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, органът по приходите е изцяло независим в действията си и не е обвързан от настоящото становище.
Извод: Облагаемият доход от наем е уговореното възнаграждение, намалено с 10% разходи по чл. 31 от ЗДДФЛ, а не "чистата" сума след чуждестранния данък; доходът от наем с източник в Етиопия подлежи на деклариране в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с приложение № 4 и № 9; за ползване на данъчен кредит по чл. 76 от ЗДДФЛ е необходим документ за платения в Етиопия данък с легализиран превод на български език; въпросът за получаване на сумите по банкова сметка в чужбина не е в компетентността на НАП.
