НАП: Данъчно третиране по ЗДДС на доставки на стоки, съхранявани в склад на територията на страната, между българско и чуждестранно данъчно задължено лице

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Дружеството възнамерява да сключи договор за съхранение на стоки в склад на територията на страната с немско данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия. Стоките, собственост на немското дружество, ще бъдат експедирани от Франция до територията на страната, където ще се съхраняват в склада, до който немското дружество няма достъп или точно определена част от склада.

Стоките, обект на приемане и складиране от "Д" ООД, ще се експедират от България по нареждане на собственика им до територията на други държави членки и трети страни.

Описано е още, че дружеството ще закупува от немското данъчно задължено лице част от стоките, които се съхраняват в склада на територията на страната. Също така ще продава стоки на немското дружество, които ще останат на съхранение в склада на територията на страната, докато не бъдат експедирани от "Д" ООД на по-късен етап, по нареждане на собственика им.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Налице ли е вътреобщностно придобиване за дружеството при закупуване на стока, собственост на немското данъчно задължено лице, съхранявана в склад на дружеството?

Въпрос 2: Налице ли е вътреобщностна доставка за експедираната от българското дружество стока, собственост на немското данъчно задължено лице, съхранявана в склада на дружеството?

По първи въпрос

Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС.

Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

Предвид тези разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока се определя в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.

Вътреобщностно придобиване е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗДДС.

В конкретния случай, според описаното в запитването, стоките - обект на покупка - не се транспортират от територията на друга държава членка, а се намират на територията на страната, когато се прехвърля собствеността им от немското данъчно задължено лице на "Д" ООД.

В този случай за българското дружество не възникват обстоятелства за деклариране на вътреобщностно придобиване, но такова придобиване ще възникне за немското данъчно задължено лице. При последващата доставка от немското дружество ще е налице доставка с място на изпълнение на територията на страната, която ще формира оборот за регистрация по общия ред на ЗДДС.

Извод: При закупуване на стока, собственост на немското данъчно задължено лице, която вече се намира в склада на територията на страната, за "Д" ООД не е налице вътреобщностно придобиване; вътреобщностно придобиване възниква за немското дружество, а последващата му доставка е с място на изпълнение в България и формира оборот за регистрация по общия ред на ЗДДС.

По втори въпрос

Разпоредбата на чл. 53 от ЗДДС определя вътреобщностните доставки като облагаеми доставки с нулева ставка на данъка.

При продажбата на стоки на контрагент от ЕС, в случай че същите се транспортират от или за сметка на лицето в качеството му на регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, е налице режимът на вътреобщностна доставка, регламентиран в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.

За да е приложим този режим за дадена доставка на стоки, следва да са налице кумулативно следните условия:

• доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната към датата на данъчното събитие, като изключение правят регистрираните лица на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС;
• получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие;
• предмет на доставката са стоки по смисъла на чл. 5 от ЗДДС;
• доставката е възмездна - определението за възмездност се извежда по аргумент на противното на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС;
• налично е транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, като вътреобщностна доставка е налице както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато е от или за сметка на получателя.

В конкретния случай, ако за доставката не е изпълнено последното изискване - да е налице транспорт на стоките от територията на България до територията на друга държава членка, същата няма да се третира като вътреобщностна доставка на стоки и съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС дружеството следва да начисли 20% данък.

Допълнително се посочва, че доставката на услуга по съхранение на стоки в склада на дружеството е отделна доставка и подлежи на самостоятелно данъчно третиране по ЗДДС.

Извод: Експедираната от "Д" ООД стока, собственост на немското данъчно задължено лице, ще се третира като вътреобщностна доставка само ако са налице всички кумулативни условия по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, включително транспорт от България до друга държава членка; при липса на такъв транспорт доставката не е вътреобщностна и се облага с 20% ДДС по чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, като услугата по съхранение е отделна доставка с самостоятелно данъчно третиране.

Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.