НАП: Данъчно облекчение за млади семейства по чл. 22а ЗДДФЛ при притежаване на ателие като жилище

Съгласно чл. 22а, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица могат да ползват данъчно облекчение за млади семейства, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, когато едновременно са налице следните условия:

• 1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак;
• 2. данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит;
• 3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.

Условията по чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ трябва да са налице кумулативно. Липсата на което и да е от тях изключва възможността за ползване на данъчното облекчение за млади семейства по чл. 22а от ЗДДФЛ.

Поставеното в т. 3 изискване данъчното облекчение да може да се ползва, когато ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година, изключва възможността за ползването му, ако е налице друго собствено жилище, което би задоволило жилищните нужди на семейството.

В този смисъл, за да може да се ползва данъчното облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ, не следва който и да е от членовете на семейството да притежава собственост или идеални части от собственост върху друго жилище, нито те съвместно в режим на съпружеска имуществена общност или в съсобственост да притежават такова.

Извод: Данъчното облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ е приложимо само ако едновременно са изпълнени трите условия на ал. 1, включително ипотекираното жилище да е единствено жилище за семейството през данъчната година и нито един член на семейството да не притежава друго жилище или идеални части от такова.

ЗДДФЛ не съдържа специална дефиниция на понятието "жилище". При прилагане на чл. 22а от закона следва да се има предвид дефиницията, дадена в специалните нормативни актове. Аргумент за това е чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, според който, ако нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

Дефиниция на понятието "жилище" се съдържа в § 5, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, според която "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

В чл. 40, ал. 1 от същия закон са предвидени изискванията, на които трябва да отговаря всяко жилище, а именно да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.

С оглед на това, определящо за статута на недвижимия имот във връзка с това дали представлява жилище за целите на ЗДДФЛ, е неговото действително предназначение, а не документното му отразяване при вписването в персоналната партида на собственика в Службата по вписванията.

Извод: За целите на чл. 22а от ЗДДФЛ "жилище" се определя според действителното предназначение на имота и изискванията на Закона за устройство на територията, а не според формалното му наименование или вписване.

Предвид гореизложеното, във връзка с прилагането на чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, доколкото данъчно задълженото физическо лице притежава недвижим имот "ателие", чието предназначение е да задоволява жилищните нужди, без оглед на неговото наименование, не е налице основание за ползване на данъчно облекчение за млади семейства по реда на чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.

В подкрепа на това е и Решение № 12546 от 06.10.2011 г. по адм. д. № 2430/2011 г., І отд. на Върховния административен съд, в което е признато правото за ползване на данъчно облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ за покупка на недвижим имот, представляващ ателие, при което кредитът е обезпечен с учредена договорна ипотека върху закупеното жилище (ателието).

Извод: Ако данъчно задълженото лице притежава "ателие", което по своето фактическо предназначение задоволява жилищни нужди, този имот се третира като жилище и не е налице основание за ползване на данъчното облекчение за млади семейства по чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.