ОТНОСНО: Здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице, на което е отпусната пенсия.
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше писмо с вх. № 96-00-3/06.01.2022 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
В запитването посочвате, че се осигурявате като самоосигуряващо се лице - собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), но внасяте само здравноосигурителни вноски, тъй като сте пенсионер.
Пишете още, че през последните четири години дружеството е отчело приходи от стопанска дейност под 500 лв., като разходите Ви за здравноосигурителни вноски за година надвишават тези реализирани приходи. Посочвате още, че като пенсионер сте осигурена здравно и върху пенсията.
Интересувате се дали е възможно да спрете дейността си и да не внасяте здравноосигурителни вноски.
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба, Ви уведомявам за следното:
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В Кодекса за социално осигуряване няма легална дефиниция на понятието"трудова дейност". За целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
Лицата, посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (посл. изм. ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 8 от КСО.
Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). При условие, че им е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание (чл. 4, ал. 6 КСО).
Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО).
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. В ЗЗО не е предвидена аналогична възможност, както в чл. 4, ал. 6 от КСО, самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО, на които е отпусната пенсия, да внасят здравноосигурителни вноски по свое желание.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от посочената наредба задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
Поради императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Ето защо, законодателят е предвидил в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.
Следователно, задължението Ви за внасяне на задължителни осигурителни вноски (в конкретния случай здравноосигурителни вноски) ще отпадне само за периодите, през които не упражнявате трудова дейност и декларирате това обстоятелство по описания по-горе ред.
В заключение Ви обръщам внимание, че упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В запитването е изложено, че сте самоосигуряващо се лице - собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), като внасяте само здравноосигурителни вноски, тъй като сте пенсионер. Посочвате, че през последните четири години дружеството е отчело приходи от стопанска дейност под 500 лв. годишно, като разходите Ви за здравноосигурителни вноски за година надвишават реализираните приходи. Допълнително отбелязвате, че като пенсионер сте здравно осигурена и върху пенсията.
Въпрос: Интересувате се дали е възможно да спрете дейността си и да не внасяте здравноосигурителни вноски.
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основно условие за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това следва от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
В КСО няма легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването е достатъчно лицето да попада в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (посл. изм. ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 8 от КСО са:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност,
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци,
- собственици или съдружници в търговски дружества,
- физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества,
- лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ),
- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО. Когато им е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание - чл. 4, ал. 6 от КСО.
Осигурителните вноски за тези лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход - чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО.
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване - чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно - върху доходите от дейността и доходите по т. 3 през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
В ЗЗО не е предвидена аналогична възможност като тази по чл. 4, ал. 6 от КСО, т.е. самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО, на които е отпусната пенсия, да внасят здравноосигурителни вноски по свое желание.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
Поради императивния характер на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Поради това в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.
Следователно задължението Ви за внасяне на задължителни осигурителни вноски, в конкретния случай здравноосигурителни вноски, ще отпадне само за периодите, през които не упражнявате трудова дейност и сте декларирали това обстоятелство по посочения ред.
Извод: Можете да преустановите внасянето на здравноосигурителни вноски като самоосигуряващо се лице само за периодите, през които не упражнявате трудова дейност и за които сте подали декларация за прекъсване или прекратяване на дейността по реда на НООСЛБГРЧМЛ.
В заключение се посочва, че упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Извод: Наличието или липсата на трудова дейност за целите на осигуряването се преценява конкретно в административно производство по ДОПК.
