Изх. № 53-04-66
21.03. 2016 г.
чл. 45, ал. 3 от ЗДДС
чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-66/28.01.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"A" АД притежава сграда, която не е нова по смисъла на ЗДДС, придобита е чрез приватизация и при нейното придобиване дружеството не е ползвало данъчен кредит. Дружеството желае да продаде етаж от тази сграда.
Новият собственик на етажа до откриването на собствени партиди към електроснабдителните и водоснабдителни дружества ще ползва вода и електроенергия, чието потребление ще се отчита с контролни водомер и електромер. Дружеството ще ползва данъчен кредит по издадените фактури за ток и вода.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Може ли при продажбата на етажа дружеството да не начислява ДДС на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС?
- Може ли доставките на вода и ел. енергия да бъдат префактурирани на новия собственик и каква стока/услуга да бъде посочена във фактурата?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС освободена от облагане с ДДС е доставката на сгради или части от тях, които не са нови. Определението за нови сгради е дадено в §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ДР на ЗДДС)и според тази разпоредба нови са сградите, за които към датата на която данъкът за доставката е станал изискуем, е налице едно от двете алтернативно посочени обстоятелства - етап на завършеност "груб строеж" или изтекъл период от време, по-малък от 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване. Определение за сгради, които не са нови, в закона липсва, поради което то се извежда по аргумент на противното от разпоредбите на §1, т. 5 от ДР на ЗДДС. От това следва, че всички доставки на сгради или части от тях, които не изпълват някой от критериите на §1, т. 5 от ЗДДС, не са нови, следователно са освободени от облагане с ДДС по силата на чл. 45, ал. 3 от закона. С чл. 45, ал. 7 от ЗДДС е предоставена възможност на регистрирания доставчик да избере за такава сграда или част от нея режима на облагаемите доставки, при което чл. 45, ал. 3 от закона не се прилага. Подробно становище по доставките, свързани със земя и сгради, е изразено от изпълнителния директор на НАП в указание с изх. № 91-00-261/04.09.2007 г., достъпно на интернет страницата на НАП.
Предвид изложеното, доколкото сградата, част от която дружеството възнамерява да продаде, не може да бъде определена като нова по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗДДС, за Вас са налице възможностите, предоставени от чл. 45, ал. 3 и ал. 7 от закона, да изберете доставката да бъде освободена или облагаема.
По втори въпрос:
Основно изискване на ЗДДС относно издаването на фактура, начисляването на ДДС и приспадането на данъчен кредит е наличието на облагаема доставка на стока или услуга. Поради това при липса на такава доставка фактура не следва да бъде издавана. В случаите, обаче, когато поради особени икономически или правни отношения доставчикът на стоката или услугата е издал фактура на едно данъчно задължено лице, а техен действителен потребител е друго такова лице, спазването на принципа на неутралност на ДДС, естеството на ДДС като косвен, многофазен данък, чиято тежест следва да се поеме от крайния потребител, и спазването на правото на данъчен кредит на крайния потребител налагат префактурирането да се счита допустимо в случаите когато то се налага, за да се осигури правото на действителния потребител на стоката или услугата да упражни правото си на данъчен кредит, което в конкретния случай би било затруднено или невъзможно предвид спецификите на конкретните икономически отношения или правна уредба. Подробно становище в тази насока е изразено в писмо на изпълнителния директор на НАП с изх. № 20-00-42/21.02.2014 г., достъпно на интернет страницата на НАП.
Относно наименованието на стоката или услугата, предмет на префактурираната доставка няма установени особени правила. Фактурата следва да отговаря на общите изисквания на закона относно фактурите, като в съответствие с чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС в нея следва да бъдат посочени действителните стоки, доставени до крайния потребител.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"A" АД притежава сграда, която не е нова по смисъла на ЗДДС. Сградата е придобита чрез приватизация и при придобиването не е ползван данъчен кредит. Дружеството желае да продаде етаж от тази сграда.
Новият собственик на етажа, до откриването на собствени партиди към електроснабдителните и водоснабдителните дружества, ще ползва вода и електроенергия, чието потребление ще се отчита с контролни водомер и електромер. Дружеството ще ползва данъчен кредит по издадените фактури за ток и вода.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Може ли при продажбата на етажа дружеството да не начислява ДДС на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС?
Въпрос 2: Може ли доставките на вода и ел. енергия да бъдат префактурирани на новия собственик и каква стока/услуга да бъде посочена във фактурата?
По първи въпрос
Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС освободена от облагане с ДДС е доставката на сгради или части от тях, които не са нови.
Определението за "нови сгради" е дадено в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС. Според тази разпоредба нови са сградите, за които към датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем, е налице едно от следните алтернативни обстоятелства:
- сградата е на етап на завършеност "груб строеж", или
- е изтекъл период от време, по-малък от 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване.
В закона липсва изрично определение за сгради, които не са нови, поради което то се извежда по аргумент на противното от § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. От това следва, че всички доставки на сгради или части от тях, които не изпълват някой от критериите на § 1, т. 5 от ЗДДС, не са нови и следователно са освободени от облагане с ДДС по силата на чл. 45, ал. 3 от закона.
Съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗДДС на регистрирания доставчик е предоставена възможност да избере за такава сграда или част от нея режим на облагаема доставка, при което чл. 45, ал. 3 от закона не се прилага.
Посочено е, че подробно становище по доставките, свързани със земя и сгради, е изразено от изпълнителния директор на НАП в указание с изх. № 91-00-261/04.09.2007 г., достъпно на интернет страницата на НАП.
Предвид изложеното и доколкото сградата, част от която дружеството възнамерява да продаде, не може да бъде определена като нова по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС, за дружеството са налице възможностите, предоставени от чл. 45, ал. 3 и ал. 7 от закона, да избере доставката да бъде освободена или облагаема.
Извод: При продажбата на етажа, който е част от сграда, която не е нова по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС, дружеството може да не начислява ДДС на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, освен ако не избере по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС доставката да бъде облагаема.
По втори въпрос
Основно изискване на ЗДДС относно издаването на фактура, начисляването на ДДС и приспадането на данъчен кредит е наличието на облагаема доставка на стока или услуга. При липса на такава доставка фактура не следва да бъде издавана.
В случаите, когато поради особени икономически или правни отношения доставчикът на стоката или услугата е издал фактура на едно данъчно задължено лице, а действителен потребител е друго данъчно задължено лице, спазването на принципа на неутралност на ДДС, естеството на ДДС като косвен, многофазен данък, чиято тежест следва да се поеме от крайния потребител, както и спазването на правото на данъчен кредит на крайния потребител, налагат префактурирането да се счита допустимо в случаите, когато то се налага, за да се осигури правото на действителния потребител на стоката или услугата да упражни правото си на данъчен кредит, което в конкретния случай би било затруднено или невъзможно предвид спецификите на конкретните икономически отношения или правна уредба.
Посочено е, че подробно становище в тази насока е изразено в писмо на изпълнителния директор на НАП с изх. № 20-00-42/21.02.2014 г., достъпно на интернет страницата на НАП.
Относно наименованието на стоката или услугата, предмет на префактурираната доставка, няма установени особени правила. Фактурата следва да отговаря на общите изисквания на закона относно фактурите, като съгласно чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС в нея следва да бъдат посочени действителните стоки, доставени до крайния потребител.
Извод: Доставките на вода и електроенергия могат да бъдат префактурирани на новия собственик, когато са налице посочените условия за префактуриране, а във фактурата следва да бъдат посочени действителните стоки/услуги (вода, електроенергия), доставени до крайния потребител, в съответствие с чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС.
Заключителна част
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
