Изх. № М-26-А-80
Дата: 30.03.2020 год.
ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 1
ОТНОСНО:Попълване на справката по чл. 73, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във Ваше писмо, постъпило по електронна поща в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. № М-26-А-80 от 18.02.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
"..." ООД, дружество, което е Ваш клиент, е изплатило доход за технически услуги на чуждестранно физическо лице, установено за данъчни цели в Малта. Доходът е 2500 лв. и е платен в пълен размер на лицето, без да е удържан данък. Дружеството е начислило и платило дължимия от лицето данък, който в случая е в размер на 250 лв., за своя сметка, и е подало декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ в срок.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
В този случай, при попълване на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, следва ли да се посочи платеният данък в колона 13 Удържан данък?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
На основание чл. 3 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица по този закон са:
1. местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
2. местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
В писмото Ви не е уточнено изрично, но вероятно в конкретния случай става въпрос за доход, подлежащ на облагане с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ. Доходите, изброени в чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ, в т.ч. и възнагражденията за технически услуги, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ данъкът за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 1-9 от ЗДДФЛ се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода. В същия срок се подава и декларация за дължимия данък, в съответствие с разпоредбите на чл. 55, ал. 1 и чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ. Освен това, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятието платец на доходи на физически лица изготвя справка по образец за изплатените през годината доходи, изброени в тази разпоредба, както и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски, разбира се, ако такива се дължат от физическото лице.
Предвид цитираните разпоредби, задължението за окончателния данък е на физическото лице, придобило дохода, подлежащ на облагане с окончателен данък, а предприятието - платец на този доход е длъжно да го удържа и внася, както и да предоставя необходимата информация в НАП.
Предвид горното, макар и вменено като задължение на предприятието, внасянето на дължимия данък се извършва от името и за сметка на физическото лице, придобило дохода - носител на задължението, а предприятието е лице, задължено по закон да удържа и да внася данък по смисъла на чл. 15 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Съгласно чл. 15, ал. 1 от ДОПК, когато в закон е предвидено, че определено лице е задължено да удържа и внася данъци, за това лице се прилагат правилата, определящи правата и задълженията на субект в производствата по този кодекс. Съгласно ал. 2 от същата норма, данъци, удържани и внесени от лицето по ал. 1, се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължение за удържане. По силата на чл. 18, ал. 1 от ДОПК лице, задължено по закон да удържа и да внася данък, което не удържи и не внесе данъка, е солидарно отговорно с носителя на задължението за неудържания и невнесен данък. Съгласно ал. 2 на нормата, в случаите, когато това лице е удържало данъка, но не го е внесло, то дължи невнесения данък, а отговорността на носителя на задължението се погасява.
В този смисъл за невнесен данък предприятието, задължено да удържа и внася данък, и носителят на задължението - физическото лице, са солидарно отговорни. При солидарната отговорност изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници.
В настоящия случай изпълнението от страна на отговорното по чл.15 от ДОПК лице на задължението за внасяне на дължимия данък, макар и направено от свое име и за своя сметка, погасява задължението и на двамата солидарно отговорни съдлъжници - както на длъжника, физическо лице - носител на задължението, така и на предприятието, което е внесло дължимия данък.
Решението на дружеството да внесе данъка за своя сметка не може да промени характеристиките на подоходния данък. Иначе казано след като данъкът е внесен в бюджета, той ще се счита за удържан от физическото лице и съответно същият следва да се посочи в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В допълнение е важно да имате предвид, че когато окончателният данък за доходите, посочени в чл. 37 от ЗДДФЛ, е внесен за сметка на дружеството, следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, т. 8 от Закона за корпоративното подоходно облагане, според която не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
Изложена е следната фактическа обстановка: дружество "..." ООД, Ваш клиент, е изплатило доход за технически услуги на чуждестранно физическо лице, установено за данъчни цели в Малта. Доходът е в размер на 2500 лв. и е изплатен изцяло на лицето, без удържан данък. Дружеството е начислило и внесло дължимия от лицето данък в размер на 250 лв. за своя сметка и е подало декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ в срок.
Въпрос: В този случай, при попълване на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, следва ли да се посочи платеният данък в колона 13 "Удържан данък"?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите се разглежда приложимата нормативна уредба.
Съгласно чл. 3 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица по този закон са:
- местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
- местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
В писмото не е уточнено изрично, но се приема, че в конкретния случай се касае за доход, подлежащ на облагане с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ. Доходите, изброени в чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ, включително възнагражденията за технически услуги, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната.
Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ данъкът за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 1-9 от ЗДДФЛ се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода. В същия срок се подава и декларация за дължимия данък по чл. 55, ал. 1 и чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятието - платец на доходи на физически лица, изготвя справка по образец за изплатените през годината доходи, изброени в тази разпоредба, както и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски, ако такива се дължат от физическото лице.
От цитираните разпоредби следва, че задължението за окончателния данък е на физическото лице, придобило дохода, подлежащ на облагане с окончателен данък, а предприятието - платец на този доход, е длъжно да удържа и внася данъка, както и да предоставя необходимата информация в НАП.
Въпреки че внасянето на дължимия данък е вменено като задължение на предприятието, това внасяне се извършва от името и за сметка на физическото лице - носител на задължението, а предприятието е лице, задължено по закон да удържа и да внася данък по смисъла на чл. 15 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Съгласно чл. 15, ал. 1 от ДОПК, когато в закон е предвидено, че определено лице е задължено да удържа и внася данъци, за това лице се прилагат правилата, определящи правата и задълженията на субект в производствата по този кодекс. Съгласно ал. 2 на същата норма, данъци, удържани и внесени от лицето по ал. 1, се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължение за удържане.
По силата на чл. 18, ал. 1 от ДОПК лице, задължено по закон да удържа и да внася данък, което не удържи и не внесе данъка, е солидарно отговорно с носителя на задължението за неудържания и невнесен данък. Съгласно ал. 2 на същата норма, когато това лице е удържало данъка, но не го е внесло, то дължи невнесения данък, а отговорността на носителя на задължението се погасява.
В този смисъл, за невнесен данък предприятието, задължено да удържа и внася данък, и носителят на задължението - физическото лице, са солидарно отговорни. При солидарната отговорност изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници.
В разглеждания случай изпълнението от страна на отговорното по чл. 15 от ДОПК лице на задължението за внасяне на дължимия данък, макар и направено от свое име и за своя сметка, погасява задължението и на двамата солидарно отговорни съдлъжници - както на длъжника, физическо лице - носител на задължението, така и на предприятието, което е внесло дължимия данък.
Решението на дружеството да внесе данъка за своя сметка не може да промени характеристиките на подоходния данък. След като данъкът е внесен в бюджета, той се счита за удържан от физическото лице и следва да се посочи в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Извод: Платеният данък в размер на 250 лв. следва да се посочи в колона 13 "Удържан данък" на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В допълнение се посочва, че когато окончателният данък за доходите по чл. 37 от ЗДДФЛ е внесен за сметка на дружеството, се прилага чл. 26, т. 8 от Закона за корпоративното подоходно облагане, според който не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода.
Извод: Разходът за внесения окончателен данък, платен за сметка на дружеството, не се признава за данъчни цели по реда на чл. 26, т. 8 от ЗКПО.
