НАП: Данъчно третиране по ЗДДФЛ и СИДДО с Швеция на трудови възнаграждения на командировано лице и възстановяване на неправомерно удържан данък

Изх. № 94-П-464

Дата: 24.10.2023 г.

ЗДДФЛ, чл. 4, чл. 6, чл. 7, чл. 42, чл. 75

ДОПК, чл. 15, чл. 129

СИДДО с Швеция,чл. 1, чл. 13

ОТНОСНО:Ваше писмено запитване, касаещо данъчното третиране на доходи от трудови правоотношения

Във Ваше писмено запитване с вх. № 94-П-464/... по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите e изложена следната фактическа обстановка:

В периода 29.03.2019 - 01.05.2021 г. и 17.09.2021 - 01.01.2022 г. Вие сте работили като шофьор международни превози по трудови правоотношения с "Х" ЕООД с ЕИК ... и седалище и адрес на управление: ... За посочения период сте били командирован дългосрочно в Швеция, за да работите за българското дружество по сключен от него договор. Във връзка с дългосрочното командироване Ви е било издадено удостоверение А1 с № ... за периода 01.09.2019 - 31.08.2021 г. При повторното Ви назначаване в дружеството отново сте били командирован дългосрочно в Швеция, като посочвате, че не сте подали документи за издаване на удостоверение А1 и сте прекратили трудовото си правоотношение с дружеството, считано от 01.01.2022 г.

Считано от 01.01.2022 г. започвате работа за шведско дружество, като през 2022 г. Ви е била възложена проверка като физическо лице от данъчната администрация на Швеция по повод задължението Ви да подадете данъчна декларация за получения от Вас там доход за 2020 и 2021 г. Шведската данъчна администрация Ви определя като шведско местно лице за данъчни цели, тъй като през посочения период сте пребивавали там със съпругата и детето Ви. Това е определило и центъра на жизнените Ви интереси в Швеция. В тази връзка от Вас е поискан документ за получените доходи от българското дружество.

За периода 2020 и 2021 г. шведската данъчна администрация облага получените от Вас доходи съгласно тяхното законодателство в качеството Ви на местно лице за данъчни цели на Швеция. Въпреки представените от Вас възражения, че сте български гражданин и съгласно Спогодбата между Народна Република България и Кралство Швеция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществата(СИДДО) българските трудови възнаграждения от български дружества се облагат в България, се е наложило да внесете определените суми като данък общ доход.

Към Вашето запитване прилагате копия на документи, изпратени от шведската данъчна администрация.

Във връзка с така изложената фактическа обстановка, поставяте следните въпроси:

1. След като за посочения период(2020 и 2021 г.)сте определен като местно лице на Швеция и е събран данък общ доход съгласно шведското законодателство, но е налице удържан данък общ доход и в България, това явява ли се двойно данъчно облагане?
2. При положение, че за посочения период не сте местно лице за България, какъв е редът да Ви бъде възстановен удържаният и внесен данък общ доход от българския работодател?
3. За посочения период сте имал само трудови правоотношения и не сте били задължен и не сте подавали декларация по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ), какъв е документът, с който може да Ви бъде възстановен българският данък и до кого следва да бъде адресиран?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:

Квалифицирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка, центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).

В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, тъй като Вие сте били командирован на работа в Швеция от българското дружество "Х" ЕООД. Това означава, че Вие следва да бъдете квалифициран като местно лице за данъчни цели на България по смисъла на ЗДДФЛ и като такова сте данъчно задължен за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина (чл. 6 от ЗДДФЛ).

Доколкото обаче от изложената в запитването Ви фактическа обстановка става ясно, че и данъчната администрация на Швеция Ви третира като тяхно местно лице, приложение следва да намери чл. 1, ал. 3(а) от СИДДО с Швеция (обн. ДВ, бр. 45 от 13.06.1989 г., в сила от 28.12.1988 г). Съгласно посочената разпоредба, когато съгласно разпоредбите на ал. 2 физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, с която неговите лични и икономически връзки са по-тесни (център на жизнени интереси).

В този смисъл, въз основа на изложените в запитването Ви факти, може да се направи обосновано предположение, че през 2020 и 2021 г. Вие сте имали по-тесни лични и икономически връзки с Швеция. Това означава, че въпреки че се определяте като местно лице за данъчни цели на България съгласно вътрешното законодателство, за целите на СИДДО, приложима приоритетно пред нормите на вътрешното законодателство по смисъла на чл. 75 от ЗДДФЛ, Вие следва да бъдете квалифициран като местно лице на Швеция.

В тази връзка следва да имате предвид, че получените от Вас трудови възнаграждения попадат в обхвата на чл. 13 от СИДДО. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, като се имат предвид разпоредбите на чл. 14, 16, 17 и 18, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава (Швеция) за работа по трудов договор, се облагат само в тази държава (Швеция), освен ако работата се извършва в другата договаряща държава (България). Ако работата се извършва там (България), полученото възнаграждение може да се облага в тази друга държава (България). При положение, че за 2020 и 2021 г. Вие сте местно лице на Швеция по смисъла на СИДДО и предвид, че през тази година полагате труд единствено на територията на Швеция, получените от Вас трудови възнаграждения следва да бъдат обложени с данък само в Швеция.

Доколкото реализираните от Вас доходи са обложени с данък както в България, така и в Швеция, следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) данъци или задължителни осигурителни вноски, удържани и внесени от лице, което е задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължение за удържане. В тази връзка следва да се уточни, че според правилата на ЗДДФЛ задължението за удържане и внасяне на дължимия данък за доходите по трудови правоотношения е вменено на работодателя. Следователно по силата на чл. 15, ал. 2 от ДОПК следва да се приеме, че данъкът по чл. 42 от ЗДДФЛ, ако същият е удържан и внесен от дружеството в качеството му на работодател, се смята за платен от името и за сметка на физическото лице, от чието възнаграждение е бил удържан, независимо че работодателят не е имал задължението за удържане на данъка. Предвид това, право на възстановяване на данъка има не работодателят, а съответният работник или служител, от чието възнаграждение той е бил удържан.

Във връзка с гореизложеното следва да имате предвид, че възстановяване на суми, които задължените лица считат за недължимо платени суми за данъци и задължителни осигурителни вноски, може да бъде извършено въз основа на писмено искане и при условията на чл. 129, ал. 1 от ДОПК до изтичане на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. За да се стигне до възстановяване, е необходимо да са налице две условия - да е осъществено реално плащане на данъчни задължения в България и да се установи, че същите не са дължими, като за тази цел може да се възложи извършването на ревизия или проверка. В тази връзка подчертавам, че настоящото становище има принципен характер и се основава единствено на изложената от Вас фактическа обстановка. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-горе.

ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА