ОТНОСНО: Социално и здравно осигуряване на лице, наето по трудово правоотношение от българска фирма, което ще полага труд само в държавата-членка по пребиваване
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше писмо с вх. № 20-28-197/16.06.2021 г., препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП Пловдив, в което е изложена следната фактическа обстановка:
В запитването посочвате, че Ви предстои да сключите трудов договор с лице - български гражданин, който живее в Австрия и ще работи дистанционно за Вас като работодател, който е установен в България.
Задавате следните въпроси:
- По кое законодателство следва да осигурявате наетото по трудово правоотношение лице?
- Какви документи следва да подавате в Националния осигурителен институт (НОИ) и Националната агенция за приходите (НАП)?
С оглед изложената непълна фактическа обстановка, която е от значение за определяне на осигурителните задължения (упражняване на трудова дейност в друга държава-членка на Европейския съюз (ЕС), осигуряване в друга държава членка и други), както и факта, че запитването касае Ваши бъдещи намерения и въз основа на относимата нормативна уредба към поставените въпроси, изразявам следното принципно становище:
Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За да се реализира свободата на движение на заетите и самостоятелно заетите лица са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово-активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се избегнат ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки.
Координационни правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане - Регламент (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на Република България към Европейския съюз, регламентите за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случаи на противоречия.
От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС - Регламент (ЕО) № 883/2004 и регламентът за неговото прилагане - Регламент (ЕО) № 987/2009. От същата дата (01.05.2010 г.) се отменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламентът за неговото прилагане - Регламент (ЕИО) № 574/72.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
За да попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство според правилата, въведени с Дял II от регламента, гражданите на държава-членка следва да отговарят кумулативно на следните изисквания:
- са (или са били) подчинени на законодателството на една или повече държави-членки;
- наличие спрямо тях на трансгранична ситуация.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави-членки, които прилагат Регламент (ЕО) №883/2004, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Съгласно изложената фактическа обстановка, в конкретния случай не е налице пресичане на граници между най-малко две държави-членки от посоченото в запитването Ви лице, тъй като то ще полага труд единствено на територията на една държава-членка (в случая Австрия).
Въпреки това е налице специфична хипотеза на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че работодателят е установен на територията на друга държава-членка (България). С оглед на това, лицата попадат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и за тях се определя приложимото законодателство.
Съгласно горецитираните разпоредби от регламента, ако посоченото в запитването Ви лице осъществява трудова дейност за българския си работодател на територията само на държавата-членка, в която пребивава (Австрия), за него ще е приложимо законодателството за социална сигурност на тази държава.
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава-членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице, изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение плащане на задължителните осигурителни вноски, така както ако седалището или мястото им на дейност се намираше в държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо. Работодател, чието място на дейност не е в държавата-членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава-членка (чл. 21(1) и (2)от Регламент №987/2009).
Ако с лицето бъде сключен трудов договор по българското законодателство, следва да имате предвид и разпоредбите на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) и на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, съгласно които работодателят следва да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление (приложение № 1).
Следователно, ако за приложимо бъде определено осигурителното законодателство на друга държава-членка (в случая Австрия), за Вас като работодател със седалище в България няма да възникнат задължения да внасяте осигурителни вноски и да подавате декларации в България, касаещи осигуряването на наетите лица. Ще имате задължение да подаде уведомление (приложение № 1) по реда на Наредба № 5 от 29 декември 2002 г., но само ако с лицето е сключен трудов договор по българското законодателство. Независимо по кое законодателство е сключен трудовия договор с наетото лице, Вие следва да се запознаете и да изпълнявате всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение плащане на задължителните осигурителни вноски, така както ако седалището или мястото Ви на дейност се намираше в държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо.
В допълнение Ви уведомявам, че определени факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, могат да бъдат основание за становище, различно от изложеното. В този случай, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК и при производство, възложено по реда на ДОПК конкретната преценка за приложимото законодателство е на компетентния орган по приходите.
В запитването е посочено, че предстои сключване на трудов договор с лице - български гражданин, което живее в Австрия и ще работи дистанционно за работодател, установен в България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: По кое законодателство следва да осигурявате наетото по трудово правоотношение лице?
Въпрос: Какви документи следва да подавате в Националния осигурителен институт (НОИ) и Националната агенция за приходите (НАП)?
С оглед на изложената непълна фактическа обстановка, която е от значение за определяне на осигурителните задължения (упражняване на трудова дейност в друга държава-членка на Европейския съюз, осигуряване в друга държава членка и други), както и предвид факта, че запитването касае бъдещи намерения, е изложено принципно становище, основано на относимата нормативна уредба.
Правна рамка и общи принципи
Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За реализиране на свободата на движение на заетите и самостоятелно заетите лица са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово активните лица, които се движат в рамките на Общността, както и да се избегнат ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки.
Координационни правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане - Регламент (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на Република България към Европейския съюз тези регламенти за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила и приоритет пред националното законодателство в случаи на противоречия.
От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС - Регламент (ЕО) № 883/2004 и регламентът за неговото прилагане - Регламент (ЕО) № 987/2009. От същата дата (01.05.2010 г.) се отменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС към:
- граждани на държава-членка;
- лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка;
- лица, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки;
- членовете на техните семейства.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Съгласно чл. 11, пар. 1 от Регламент № 883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава-членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11, пар. 3, буква "а" от Регламент № 883/2004 лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
За да попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 и да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство според правилата, въведени с Дял II от регламента, гражданите на държава-членка следва кумулативно да:
- са (или да са били) подчинени на законодателството на една или повече държави-членки;
- е налице спрямо тях трансгранична ситуация.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави-членки, които прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Съгласно изложената фактическа обстановка, в конкретния случай не е налице пресичане на граници между най-малко две държави-членки от посоченото в запитването лице, тъй като то ще полага труд единствено на територията на една държава-членка (Австрия). Въпреки това е налице специфична хипотеза на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че работодателят е установен на територията на друга държава-членка (България). Поради това лицето попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 и за него следва да се определи приложимото законодателство.
Съгласно горецитираните разпоредби от регламента, ако посоченото в запитването лице осъществява трудова дейност за българския си работодател на територията само на държавата-членка, в която пребивава (Австрия), за него ще е приложимо законодателството за социална сигурност на тази държава.
Подчертава се, че националното законодателство на компетентната държава-членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения. Тези задължения, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на съответното законодателство.
Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице, изпълняват всички задължения, произтичащи от това законодателство, включително по отношение на плащане на задължителните осигурителни вноски, така както ако седалището или мястото им на дейност се намираше в държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо.
Съгласно чл. 21, пар. 1 и 2 от Регламент № 987/2009 работодател, чието място на дейност не е в държавата-членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски, без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава-членка.
Извод: При трудова дейност, осъществявана само на територията на Австрия за български работодател, приложимо е австрийското законодателство за социална сигурност, което се прилага в пълния му обхват, включително всички задължения за осигурителни вноски, регистрации и подаване на данни, като работодателят със седалище в България е длъжен да изпълнява тези задължения по правилата на австрийското право.
Задължения по българското трудово и осигурително законодателство
Ако с лицето бъде сключен трудов договор по българското законодателство, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) и на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. Съгласно тези разпоредби работодателят е длъжен да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление по приложение № 1 към наредбата.
Следователно, ако за приложимо бъде определено осигурителното законодателство на друга държава-членка (в случая Австрия), за работодателя със седалище в България няма да възникнат задължения да внася осигурителни вноски и да подава декларации в България, касаещи осигуряването на наетите лица.
В този случай работодателят ще има задължение да подаде уведомление (приложение № 1) по реда на Наредба № 5 от 29 декември 2002 г., но само ако с лицето е сключен трудов договор по българското законодателство.
Независимо по кое законодателство е сключен трудовият договор с наетото лице, работодателят следва да се запознае и да изпълнява всички задължения, произтичащи от приложимото законодателство, включително по отношение на плащане на задължителните осигурителни вноски, така както ако седалището или мястото на дейност се намираше в държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо.
Извод: Ако приложимо е австрийското осигурително законодателство, работодателят в България не дължи осигурителни вноски и не подава осигурителни декларации в България за това лице, но подава уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ (приложение № 1 към Наредба № 5), само ако трудовият договор е сключен по българското трудово законодателство.
Относно обхвата и действието на становището
Посочва се, че определени факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, могат да бъдат основание за становище, различно от изложеното. В такъв случай не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, като при производство, възложено по реда на ДОПК, конкретната преценка за приложимото законодателство е в компетентността на органа по приходите.
Извод: Настоящото становище е принципно и е обусловено от изложените във запитването факти; при различни или допълнителни факти компетентният орган по приходите може да определи друго приложимо законодателство и в този случай не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
