ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-62/22.03.2024 г. относно прилагането на разпоредби на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Възнамерявате да разширите дейността си. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Имате ли право да продавате дизелово гориво за извън пътна техника (ДГИПТ) от собствена бензиностанция с ЕСФП в отделен резервоар и отделна бензиноколонка, като във фискалната система е регистрирано като такова?
2. Ако отговорът е положителен - какъв е редът за продажба?
3. Попълва ли се декларация към всяка продажба, че горивото няма да се използва за моторни цели?
Съобразявайки действащото законодателство, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Въпросът в отправеното запитване не е свързан с данъчното законодателство, а касае търговска преценка. Приходната администрация не е компетентна и не би могла да се ангажира да изрази становище във връзка с правото да извършвате продажби на дизелово гориво за извън пътна техника. Тази дейност не е забранена от закона и при осъществяването й е необходимо да се съобразите с нормативните изисквания, разписани в законодателството на Р. България.
По втори и трети въпрос:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл.2, ал. 2, т. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., лицата са длъжни да използват електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, одобрени от Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006г. регламентира задължението на всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Освен това, на основание ал. 3 от същата разпоредба всяко такова лице е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
Според чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От изложеното в писмото не става ясно дали "дизеловата бензиноколонка", от която ще се зарежда извън пътна техника, е снабдена с фискално устройство (ЕСФП). Ако се извършва продажба на гориво чрез колонка, която не е снабдена с фискално устройство се нарушават разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и чл.25, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/2006г. и лицето ще подлежи на предвидените в чл. 185, чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС санкции.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: възнамерявате да разширите дейността си.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: "Имате ли право да продавате дизелово гориво за извън пътна техника (ДГИПТ) от собствена бензиностанция с ЕСФП в отделен резервоар и отделна бензиноколонка, като във фискалната система е регистрирано като такова?"
Въпрос 2: "Ако отговорът е положителен - какъв е редът за продажба?"
Въпрос 3: "Попълва ли се декларация към всяка продажба, че горивото няма да се използва за моторни цели?"
По първи въпрос
Посочва се, че въпросът не е свързан с данъчното законодателство, а касае търговска преценка. Приходната администрация не е компетентна и не може да изрази становище относно правото да извършвате продажби на дизелово гориво за извън пътна техника.
Отбелязва се, че тази дейност не е забранена от закона и при осъществяването ѝ е необходимо да се съобразите с нормативните изисквания, разписани в законодателството на Република България.
Извод: НАП не се произнася по правото да извършвате продажби на дизелово гориво за извън пътна техника, като дейността не е забранена, но следва да се спазват всички приложими нормативни изисквания.
По втори и трети въпрос
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да го съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. лицата са длъжни да използват електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. установява задължение за всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за плащания, извършени чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод.
На основание чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко такова лице е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която подлежи на метрологичен контрол.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От изложеното в запитването не става ясно дали "дизеловата бензиноколонка", от която ще се зарежда извън пътна техника, е снабдена с фискално устройство (ЕСФП). Ако се извършва продажба на гориво чрез колонка, която не е снабдена с фискално устройство, се нарушават разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. и лицето ще подлежи на санкциите, предвидени в чл. 185, чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС.
Извод: Продажбите на дизелово гориво, включително за извън пътна техника, следва да се регистрират и отчитат чрез ЕСФП, с издаване на фискална касова бележка за всяко плащане и предаване на данни към НАП за наличните количества горива чрез нивомерна система. Продажба чрез колонка без фискално устройство е в нарушение на чл. 3, ал. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. и подлежи на санкции по чл. 185, чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС. В становището не се въвежда изискване за попълване на декларация към всяка продажба, че горивото няма да се използва за моторни цели.
Заключителни бележки
Становището е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Посочва се, че ако в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентичност между описаната във въпроса фактическа обстановка и действително установената при евентуално производство по ДОПК; при различия не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
