НАП: Осигурителни вноски за гражданин на Азербайджан, работещ без трудово правоотношение за българско дружество по Спогодбата за пенсионно осигуряване

Изложена е следната фактическа обстановка: българска фирма има сключен агентски договор с физическо лице - гражданин на Република Азербайджан. Агентът приема да намери, проучи и подготви сключването на договори за възложителя с трети физически или юридически лица на територията на Турция, за покупка и доставка на стоки, включени в асортимента на възложителя на територията на България, като дейността на агента ще се извършва изцяло на територията на Турция.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос: Какви начисления за данъци и осигуровки следва да се направят?

Въпрос: Съгласно осигурителния кодекс, макар физическото лице да полага труд в чужбина, дружеството длъжно ли е да начислява и внася задължителни осигурителни вноски (без здравноосигурителни вноски) след приспадане на нормативно признатите разходи?

Във връзка с изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба е изложено становище по отношение на задължителните осигурителни вноски.

От 4 май 2020 г. е в сила Спогодба за пенсионно осигуряване между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан (Спогодбата), обнародвана в ДВ, брой 47 от 22.05.2020 г.

Съгласно чл. 3 от Спогодбата в персоналния ѝ обхват попадат гражданите на държавите на договарящите се страни, които са или са били подчинени на законодателството на едната или на двете държави, както и членовете на техните семейства, които черпят права от тези лица.

Приложимото законодателство се определя по разпоредбите на Част II от Спогодбата (чл. 7 - чл. 9), при условие че е налице трансгранична ситуация - движение по повод на трудова активност между двете договарящи държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на Спогодбата. В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съобразно материалния обхват на Спогодбата. Въпроси, свързани със здравния статус на гражданите на държавите на договарящите се страни, не попадат в материалния обхват на Спогодбата.

Предвид горното и като се отчита, че в конкретния случай няма трансгранична ситуация между България и Азербайджан, а лицето извършва трудова дейност единствено на територията на Турция, се приема, че лицето попада в обхвата на Спогодбата, но за него не следва да се определя приложимо законодателство по реда на Дял II от нея.

Съгласно чл. 4 от Спогодбата, при прилагане на законодателството на едната от държавите на договарящите се страни, лицата по чл. 3, които са граждани на държавата на другата договаряща се страна, се третират еднакво с гражданите на държавата на първата договаряща се страна.

От това следва, че спрямо лице - гражданин на Азербайджан, за което не следва да се определя приложимото законодателство по реда на Дял II от Спогодбата, но което попада в обхвата на Спогодбата и работи без трудово правоотношение за дружество в България на територията на трета държава, ще е приложимо българското национално законодателство.

В качеството си на възложител българското дружество е осигурител по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) спрямо това лице.

За целите на социалното осигуряване работата без трудово правоотношение е трудова дейност, която се обхваща от чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО на задължително осигуряване за същите социални рискове подлежат лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.

Лицата, родени след 31 декември 1959 г., които се осигуряват във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б, се осигуряват задължително и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.

По отношение на България кръгът на осигурените лица в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е регламентиран в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.

С оглед на тази разпоредба и предвид факта, че лицето няма разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, то не попада в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и за него не се дължат здравноосигурителни вноски.

Посочва се, че е възможно да възникнат и задължения за осигуряване по законодателството на държавата, в която лицето работи (Турция), съобразно особеностите на местното законодателство, тъй като в конкретния казус няма спогодба или регламент, които на наднационално ниво да координират осигуряването.

Относно въпросите за начисленията за данъци и признаването на разходите за пътуване на територията на Турция за данъчни цели е посочено, че е даден отговор с писмо изх. № ИТ-00-88/17.11.2021 г. на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Бургас.

Извод: За азербайджанския гражданин, работещ без трудово правоотношение за българско дружество на територията на Турция, се прилага българското социалноосигурително законодателство - дължат се осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (и при условията на КСО - за универсален пенсионен фонд), но не се дължат здравноосигурителни вноски в НЗОК, тъй като лицето няма разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България; възможни са осигурителни задължения и по турското законодателство.