Изх. № М-26-A-368
Дата: 19. 06. 2024 год.
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 1(а);
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 1(б);
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11(1);
Регламент (ЕО) 883/2004, чл. 11(3), буква "а";
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11 - чл. 16;
Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 21(2);
ЗНАП, чл. 10, ал. 1, т. 10;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2.
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на данъчното законодателство и Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004).
Във Ваше запитване с вх. № ...... по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството, което представлявате, има намерение да наеме две лица - гражданин на Латвия и гражданин на Германия, на трудов договор за дистанционна работа. Посочвате, че мястото на пребиваване и центърът на жизнените интереси на лицата съответно са Латвия и Германия.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте въпроса:
Какви данъци и осигурителни вноски трябва да бъдат платени по трудов договор с тези граждани в България?
Предвид така изложената непълна фактическа обстановка, поставения въпрос и съобразявайки относимата нормативна уредба с оглед компетентността на НАП, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В запитването си не сте посочили държавата, на чиято територия лицата, които възнамерявате да наемете, ще полагат труд. В тази връзка Ви уведомявам, че изразявам само принципно становище по поставения въпрос, като за целите на настоящия отговор е възприето, че лицата ще полагат труд единствено на територията на държава членка, различна от държавата членка, в която е установено дружеството Ви (България).
По въпросите, свързани с прилагане на осигурителното законодателство:
По отношение на лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
Определяне на приложимото законодателство е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Резултат от него е определянето на държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
На основание чл. 11, параграф 1 от общите правила на Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над националното законодателство на държавите членки по отношение на това къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 11 - чл. 16 на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
В конкретната хипотеза, в случай че лицата, които възнамерявате да наемете, ще полагат труд единствено на територията на държава членка, различна от държавата, в която е установено дружеството Ви (България), е налице специфичен случай на трансгранична ситуация.
С оглед на това наетите от българския работодател лица попадат в приложното поле на координационните регламенти и за тях следва да се определи приложимото законодателство за социална сигурност според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение същите да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) №883/2004).
Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа на третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
При условие че лицата ще полагат трудединствено на територията на държава членка, различна от държавата, в която се намира седалището на дружеството (България), то попадат в хипотезата на чл. 11, параграф 3, б. "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно която спрямо лица, осъществяващи дейност като заети лица в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
Следователно в тази хипотеза задължителните осигурителни вноски за периода, за който се полага труд в качеството на заето или самостоятелно заето лице на територията на съответната държава членка, са дължими по осигурителното законодателство на същата държава членка.
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.
Като дружество, което следва да внася задължителните осигурителни вноски за наето лице в друга държава членка съгласно нейното законодателство, Вие следва да се информирате относно Вашите задължения в този конкретен случай.
На основание чл. 21(2) от Регламент (ЕО) №987/2009 работодателят, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице.
Периодите на приложимост на чуждо законодателство могат да бъдат удостоверени пред НАП, като бъде представено удостоверение А1, издадено от компетентна институция на държавата по месторабота на лицата.
Този документ ще удостовери, че лицата са подчинени на съответното осигурително законодателство за периода, посочен в него, и не се дължат задължителни осигурителни вноски в България по българското законодателство.
По отношение на данъчното третиране:
Данъчното облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ) до голяма степен зависи от това дали доходите са придобити от местно или чуждестранно физическо лице. В изложената фактическа обстановка сте посочили, че става въпрос за гражданин на Латвия и гражданин на Германия, на трудов договор за дистанционна работа, като мястото на пребиваване и центърът на жизнените им интереси съответно Латвия и Германия, което предполага, че трудът се полага в чужбина и лицата са чуждестранни лица на България за данъчни цели.
На основание чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
Следователно, при положение че трудът се полага изцяло от чужбина, доходите на чуждестранните физически лица няма да подлежат на облагане в България, доколкото същите не са от източник в страната.
В допълнение Ви уведомявам, че изразеното становище по поставения въпрос е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: дружеството възнамерява да наеме две лица - гражданин на Латвия и гражданин на Германия - на трудов договор за дистанционна работа. Посочено е, че мястото на пребиваване и центърът на жизнените интереси на лицата са съответно в Латвия и в Германия.
Въпрос: Какви данъци и осигурителни вноски трябва да бъдат платени по трудов договор с тези граждани в България?
Предвид изложената непълна фактическа обстановка и компетентността на НАП, се дава принципно становище, като за целите на отговора се приема, че лицата ще полагат труд единствено на територията на държава членка, различна от България, където е установено дружеството.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.
По въпросите, свързани с прилагане на осигурителното законодателство
По отношение на граждани на държави - членки на ЕС, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004.
Определянето на приложимото законодателство е един от основните принципи на координационните регламенти и води до определяне на държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски. Съгласно чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Правилата за определяне на приложимото законодателство са уредени в дял II на Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 - чл. 16). Тези правила имат приоритет над националното законодателство на държавите членки относно това къде трябва да бъде осигурено едно лице. Приложимото законодателство се определя по тези разпоредби при наличие на трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
В разглежданата хипотеза, ако лицата ще полагат труд единствено на територията на държава членка, различна от България, е налице специфичен случай на трансгранична ситуация. Наетите от българския работодател лица попадат в приложното поле на координационните регламенти и за тях следва да се определи приложимото законодателство за социална сигурност по дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.
За определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е съществено те да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица. За целите на прилагането на дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно чл. 1(а) и (б), "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява тази дейност или съществува еквивалентно положение.
Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа на третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
При условие че лицата ще полагат труд единствено на територията на държава членка, различна от държавата, в която се намира седалището на дружеството (България), те попадат в хипотезата на чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно която спрямо лица, осъществяващи дейност като заети лица в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
Следователно, в тази хипотеза задължителните осигурителни вноски за периода, през който трудът се полага като заето или самостоятелно заето лице на територията на съответната държава членка, са дължими по осигурителното законодателство на същата държава членка. Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения според спецификата на това законодателство.
Като дружество, което следва да внася задължителните осигурителни вноски за наето лице в друга държава членка съгласно нейното законодателство, следва да се информирате относно Вашите задължения в този конкретен случай.
На основание чл. 21(2) от Регламент (ЕО) №987/2009 работодател, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице.
Периодите на приложимост на чуждо законодателство могат да бъдат удостоверени пред НАП чрез представяне на удостоверение А1, издадено от компетентната институция на държавата по месторабота на лицата. Удостоверението А1 доказва, че лицата са подчинени на съответното осигурително законодателство за посочения в него период и за този период не се дължат задължителни осигурителни вноски в България по българското законодателство.
Извод: При положение че трудът се полага единствено на територията на друга държава членка, задължителните осигурителни вноски се дължат по законодателството на тази държава членка, а при наличие на удостоверение А1 за съответния период не се дължат осигурителни вноски в България.
По отношение на данъчното третиране
Данъчното облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица зависи в значителна степен от това дали доходите са придобити от местно или от чуждестранно физическо лице. В изложената фактическа обстановка е посочено, че се касае за гражданин на Латвия и гражданин на Германия, на трудов договор за дистанционна работа, като мястото на пребиваване и центърът на жизнените им интереси са съответно в Латвия и в Германия. Това предполага, че трудът се полага в чужбина и лицата са чуждестранни лица на България за данъчни цели.
На основание чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са доходи от източник в Република България.
Следователно, при положение че трудът се полага изцяло от чужбина, доходите на чуждестранните физически лица няма да подлежат на облагане в България, доколкото същите не са от източник в страната по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Извод: Ако трудът по трудовия договор се полага изцяло от чужбина, доходите на наетите чуждестранни физически лица не са от източник в България по чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ и не подлежат на облагане с данък в България.
