ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрeз електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше писмо с вх. № 94-00-32/22.02.2024 г., съдържащо уточняващи въпроси към тези по писмено запитване с № вх. № 94-00-10/16.01.2024 г., на които Ви е изпратен отговор.
Според изложената от Вас фактическа обстановка, Вие сте безработен, но имате намерение да се регистрирате като лице, упражняващо свободна професия - художник. Смятате да продавате своето авторско изкуство единствено чрез онлайн платформи (Etsy, eBay, Аmazon и други) на клиенти от цял свят. Парите, които ще получавате по своята сметка ще минават през платформа за електронна търговия, която се явява посредник -доставчик на платежни услуги. Няма да препродавате стоки, няма да назначавате персонал.
Поставяте следните въпроси:
1. Във връзка с прилагане на ЗДДС:
След като се регистрирате на основание чл. 97а от ЗДДС, във фактурите, които ще издавате, необходимо ли е да посочвате идентификационния номер, който ще ви бъде издаден на основание на тази специална регистрация, преди да е възникнало задължение за задължителна регистрация? Считате, че този номер е необходим единствено във връзка с внасяне на ДДС, който Ви е начислен за извършените към Вас услуги.
При изчисляване на прага за определяне на мястото на изпълнение при вътреобщностни дистанционни доставки на стоки от 10 000 евро, освен продажбите към клиенти от ЕС, включително и от България, които не са платци на ДДС, ще се включат ли продажбите към фирми и лица платци на ДДС от ЕС и към клиенти от трети страни?
2. Относно прилагане на Наредба № Н-18/2006 г.:
Ако получавате единствено и само валутен превод или кредитен превод по своята валутна сметка в българска банка, за Вас като лице, което упражнява свободна професия, ще възникне ли задължение за издаване на касов бон и подаване на информация към НАП по реда на Наредбата? Преводът от онлайн платформата към Вас ще е изцяло по банков път, т.е. от посредника и Вие няма да получавате плащане директно от клиента. Считате, че не може да имате данни за начина, по който се осъществява плащането от клиентите към посредника.
С оглед на така изложената фактическа обстановка и разпоредбите на действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
При регистрация по ЗДДС, включително по чл. 97а от ЗДДС лицата, получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG". Задължителните реквизити на фактурата са посочени в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, като в т. 5 е посочен идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика. Протоколът по чл. 117 от ЗДДС, съгласно ал. 2, т. 2 от тази разпоредба, задължително съдържа идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС на издателя.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 113, ал. 9 от ЗДДС данъчно задължените лица, които са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури.
Предвид гореизложеното, като регистрирано на основание чл. 97а от ЗДДС лице ще следва да посочвате идентификационния номер по ДДС в издаваните от Вас фактури и другите данъчни документи.
При продажба на произведения на изкуството на данъчно незадължени лица и на нерегистрирани по ДДС фирми от държави членки за Вас ще е налице вътреобщностна дистанционна продажба на стоки, съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно т. 2 на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС получател по доставката е данъчно незадължено лице. За данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва.
С чл. 20б от ЗДДС е предвиден праг за определяне място на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. За изчисляване оборота от 10 000 евро, който е посочения в чл. 20б, т. 3 от ЗДДС праг, ще се вземат предвид само продажбите към клиенти от ЕС, които не са платци на ДДС - физически лица от държави членки и фирми, които нямат идентификационен номер по ДДС. След надхвърлянето на посочената сума (10 000 евро) тези доставки ще са с място на изпълнение в държавата членка, където са получателите - данъчно незадължени лица и нерегистрирани по ДДС фирми в държави членки (чл. 20, ал. 1 от ЗДДС).
По втори въпрос:
В писмо с изх. № 94-00-10#3/16.02.2024 г. подробно е изяснено, че лицата, упражняващи свободна професия, не са задължени да регистрират продажбите си с фискално устройство.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Според изложената фактическа обстановка, лицето е безработно и има намерение да се регистрира като лице, упражняващо свободна професия - художник. Предвижда да продава своето авторско изкуство единствено чрез онлайн платформи (Etsy, eBay, Amazon и други) на клиенти от цял свят. Плащанията ще се получават по негова сметка чрез платформа за електронна търговия, която е посредник - доставчик на платежни услуги. Няма да се препродават стоки и няма да се назначава персонал.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Във връзка с прилагане на ЗДДС: След регистрация на основание чл. 97а от ЗДДС, във фактурите, които ще се издават, необходимо ли е да се посочва идентификационният номер, издаден на основание тази специална регистрация, преди да е възникнало задължение за задължителна регистрация? Изразено е становище, че този номер е необходим единствено във връзка с внасяне на ДДС, начислен за извършените към лицето услуги. При изчисляване на прага за определяне на мястото на изпълнение при вътреобщностни дистанционни доставки на стоки от 10 000 евро, освен продажбите към клиенти от ЕС, включително и от България, които не са платци на ДДС, ще се включат ли продажбите към фирми и лица платци на ДДС от ЕС и към клиенти от трети страни?
Въпрос 2: Относно прилагане на Наредба № Н-18/2006 г.: Ако се получават единствено и само валутен превод или кредитен превод по валутна сметка в българска банка, за лице, упражняващо свободна професия, ще възникне ли задължение за издаване на касов бон и подаване на информация към НАП по реда на Наредбата? Преводът от онлайн платформата към лицето ще е изцяло по банков път, от посредника, без да се получава плащане директно от клиента. Изразено е становище, че лицето не може да има данни за начина, по който се осъществява плащането от клиентите към посредника.
По първи въпрос
При регистрация по ЗДДС, включително по чл. 97а от ЗДДС, лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG".
Задължителните реквизити на фактурата са посочени в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. В т. 5 на тази алинея е предвидено като задължителен реквизит идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика.
Съгласно чл. 117, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, протоколът по чл. 117 задължително съдържа идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС на издателя.
Съгласно чл. 113, ал. 9 от ЗДДС данъчно задължените лица, регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури.
Предвид тези разпоредби, като лице, регистрирано на основание чл. 97а от ЗДДС, следва да се посочва идентификационният номер по ДДС във всички издавани фактури и други данъчни документи.
Относно продажбата на произведения на изкуството на данъчно незадължени лица и на нерегистрирани по ДДС фирми от държави членки, за лицето ще е налице вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗДДС получател по доставката е данъчно незадължено лице. За данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва.
С чл. 20б от ЗДДС е предвиден праг за определяне мястото на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. В чл. 20б, т. 3 от ЗДДС е посочен праг от 10 000 евро.
За изчисляване на оборота от 10 000 евро по чл. 20б, т. 3 от ЗДДС ще се вземат предвид само продажбите към клиенти от ЕС, които не са платци на ДДС - физически лица от държави членки и фирми, които нямат идентификационен номер по ДДС.
След надхвърляне на сумата от 10 000 евро тези доставки ще са с място на изпълнение в държавата членка, където са получателите - данъчно незадължени лица и нерегистрирани по ДДС фирми в държави членки, съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: Лице, регистрирано по чл. 97а от ЗДДС, е длъжно да посочва своя идентификационен номер по ДДС във всички издавани фактури и данъчни документи, като при изчисляване на прага от 10 000 евро по чл. 20б, т. 3 от ЗДДС се включват само продажбите към клиенти от ЕС, които не са платци на ДДС - физически лица и фирми без идентификационен номер по ДДС, а не се включват продажбите към регистрирани по ДДС лица от ЕС и към клиенти от трети страни.
По втори въпрос
В писмо с изх. № 94-00-10#3/16.02.2024 г. е изяснено подробно, че лицата, упражняващи свободна професия, не са задължени да регистрират продажбите си с фискално устройство.
Извод: За лице, упражняващо свободна професия, което получава плащания единствено чрез валутен или кредитен превод по банкова сметка, не възниква задължение за регистриране на продажбите с фискално устройство и за издаване на касови бележки по Наредба № Н-18/2006 г.
Заключителни бележки
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, лицето не може да се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището на НАП е обвързващо само при идентичност между описаната във запитването фактическа обстановка и действително установените факти; при различие не може да се прилага защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
