НАП: Данъчно третиране по ЗКПО и СИДДО с Виетнам на възнаграждения за консултантски услуги, изплатени на виетнамско дружество

Изх. №26-С-1129#1

Дата: 27.10.2021 г.

ЗКПО: чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 12, чл. 13,

§1, т. 9 от ДР

ДОПК: чл. 135-138, чл. 142

СИДДО с Виетнам: чл. 7, чл. 12, чл. 22

ОТНОСНО:Ваше писмено запитване, касаещоданъчното третиране на доходи от източник в Република България, начислени от българско юридическо лице в полза на чуждестранно дружество - местно лице на Виетнам, съгласно българското законодателство и Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане на доходите (СИДДО) между България и Виетнам, заведено в регистъра на ЦУ на НАП с вх. №26-С-1129/20.10.2021 г.

Съгласно представената във Вашето запитване фактическа обстановка по силата на сключен Договор за предоставяне на правни услуги, свързани с първоначална регистрация на представителен офис на българско дружество в гр. Ханой, както и с последващо предоставяне на съдействие на място (на територията на Виетнам) при осъществяване на текущата оперативна дейност на представителния офис, дружеството като възложител начислява възнаграждение в полза на изпълнителя по Договора - Адвокатско дружество, регистрирано във Виетнам. Уточнено е, че представителният офис е с адрес на регистрация в гр. Ханой, като същият осъществява дейност съгласно законодателството на Виетнам, не съставлява юридическо лице по смисъла на виетнамското законодателство и не извършва стопанска дейност. Изпълнителят по договора няма място на стопанска дейност в България, като услугите, предмет на Договора се изпълняват изцяло на територията на Виетнам.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка Вие желаете да получите отговор на следните въпроси:

1. Дължим ли е данък при източника за дохода, получени от виетнамското дружество и следва ли същият да се удържи от платеца на дохода?
2. При представяне от страна на виетнамското дружество на документите, необходими за прилагане на данъчните облекчения, предвидени в приложимата СИДДО (удостоверение за местно лице/извлечение/удостоверение за търговска регистрация и декларация за притежател на дохода и за липса на място на стопанска дейност в България) следва ли българското дружество да не удържа данък при източника за съответния доход и въз основа на кое от предвидените в СИДДО основания (чл. 7 - "Печалби от стопанска дейност", предвид изрично предвиденото в СИДДО определение за "технически услуги", чл. 22 - "Други доходи" или друго)?

С оглед на горното и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите, изразявам следното становище:

По отношение на първия поставен въпрос:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) чуждестранните юридически лица, които получават доходи от източник в България са определени като данъчно задължени лица по този закон. В чл. 12 от ЗКПО изрично са изброени доходите на чуждестранни лица, които са от източник в България, като в обхвата на ал. 5, т. 4 от същата разпоредба попадат възнагражденията за технически услуги. По смисъла на §1, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО "възнаграждения за технически услуги са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице". Следователно, възнагражденията за част от услугите, предмет на Договора, имащи характера на консултантски услуги, предоставени от чуждестранно юридическо лице, което няма място на стопанска дейност на територията на страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Реализираните от виетнамското дружество доходи ще подлежат на облагане с данък в размер на 10% от брутната им сума съобразно чл. 199, ал. 1 и чл. 200, ал. 2 от ЗКПО. Съгласно чл. 202, ал. 2 от ЗКПО, данъкът следва да бъде удържан и внесен от платеца на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на доходите.

По отношение на втория поставен въпрос:

Съгласно чл. 13 от ЗКПО, "когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор".

Член 12 от СИДДО с Виетнам - "Авторски, лицензионни и възнаграждения за технически услуги" урежда облагането на възнагражденията за технически услуги. Алинея 4 от същия член дава дефиниция на понятието "възнаграждения за технически услуги" за целите на Спогодбата. Цитираната дефиниция предвижда, че възнагражденията за технически услуги включват плащания от всякакъв вид на лице, което не е в трудоводоговорни отношения с лицето, което извършва плащанията, за услуги от технически, управленски или консултантски характер, предоставени в договарящата държава, на която платецът е местно лице. Анализът на съдържанието на тази норма показва, че когато услугите не са предоставени в България (където е установен за данъчни цели платецът на дохода), съответните доходи не попадат в обхвата на понятието "възнаграждения за технически услуги". Следователно по отношение на доходите от консултантски услуги на виетнамското дружество няма да се прилагат разпоредбите на чл. 12 от СИДДО с Виетнам.

Предвид горното, може да се направи извод, че доходите на виетнамското лице, доколкото не са изрично уредени в останалите разпоредби на Спогодбата, попадат в обхвата на чл. 7 - "Печалби от стопанска дейност". Тази норма обхваща голяма част от видовете стопански доходи на юридическите лица. Съгласно чл. 7 от СИДДО с Виетнам доходите, получени от местно лице на Виетнам от извършване на стопанска дейност, се облагат с данък само в тази държава. Изключение от това правило са случаите, в които виетнамското лице има място на стопанска дейност в България и доходите му са свързани с такова място. Доколкото от представените в запитването данни става ясно, че виетнамското дружество оказва услугите само на територията на Виетнам, то няма да попадне в това изключение. Следователно, по аргумент от чл. 7, ал. 1 от СИДДО с Виетнам, възнагражденията за консултантски услуги на виетнамското лице ще бъдат освободени от облагане в България.

Във връзка с гореизложеното, следва да се има предвид, че данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезлите в сила СИДДО не се прилагат автоматично, а след удостоверяване на основанията за това - по реда на чл. 135 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Редът за установяване на основанията за прилагане на СИДДО е в зависимост от размера на начисления доход. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ДОПК, когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК се удостоверяват пред платеца на дохода чрез удостоверение за местно лице, декларация за действителен притежател на дохода и за обстоятелството, че доходът не е реализиран чрез място на стопанска дейност в България. В този случай платецът на дохода е задължен да декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация (по чл. 142, ал. 5 от ДОПК) в териториалната дирекция, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите.

Когато общият размер на реализираните доходи надвиши 500 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО се удостоверяват с подаване на искане по образец пред териториалната дирекция на Национална агенция за приходите по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация. Съгласно чл. 137 и чл. 138 от ДОПК към искането следва да се приложат доказателства за наличие на основанията за прилагане на спогодбата по чл. 136 от ДОПК, както и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход, а именно:

• удостоверение, че виетнамското дружество е местно лице по смисъла на СИДДО с Виетнам за съответната година/години, през която/които е реализиран доходът;
• декларация от виетнамското дружество, че е действителен притежател на дохода и доходът не е реализиран чрез място на стопанска дейност в България;
• договора за предоставяне на правни услуги;
• доказателства за размера на дохода;
• пълномощно, при подаване на искането чрез пълномощник;
• всякакви други относими към случая доказателства.

По отношение на цитираната в отправеното запитване разпоредба на чл. 22 "Други доходи" от СИДДО с Виетнам следва да се има предвид, че същата е неприложима, тъй като в нейния обхват попадат доходи, които не са обхванати от предходните разпоредби на Спогодбата и не са от източници, които са конкретно посочени в тях и които в общия случай нямат стопански характер.