.
3_115/02.02.2022 г.
ЗМДТ, чл. 58, ал. 1, т. 4
ОТНОСНО: ползване на данъчно облекчение по чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
Във връзка с направено запитване в "МДТ" при Община С. от данъчно задължено лице, баща на дете с ТЕЛК - 100% с чужда помощ, на общината е предоставено разяснение на въпроса, може ли същият да ползва облекчение по чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ за лекия си автомобил, който се използва за транспортиране на детето при медицинските му нужди.
При така поставения принципен въпрос и с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ бр. 117/1997 г., посл. изм. ДВ бр. 16/23.02.2021 г.) е изразено следното становище:
На основание чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България.
Съгласно чл. 53 от ЗМДТ, данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците на превозните средства. Следователно разпоредбата определя, че данъчно задължени лица за данък върху превозните средства са собствениците им.
По силата на чл. 54, ал. 6 от ЗМДТ собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение с подаване на данъчната декларация по ал. 4 или с подаване на нова данъчна декларация.
Във връзка с ползването на данъчните облекчения по този закон, в чл. 58, ал. 1, т.4 от ЗМДТ е посочено, че от данък върху превозните средства се освобождава лекият автомобил - собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117.64 кW. Освобождаването от данък настъпва при кумулативното наличие на всички изисквани от закона условия във връзка с данъчнозадълженото лице и облагаемия обект, в това число относно обема на двигателя и мощността на автомобила. За ползването на предвидената преференция е необходимо представяне на документ, удостоверяващ степента на намалена работоспособност на задълженото лице, т.е. решение на ТЕЛК или НЕЛК.
Следователно в конкретната разпоредба на чл. 58, ал. 1 т. 4 от ЗМДТ законодателят е приел, че право на ползване на това облекчение имат само лицата, собственици/съсобственици на лекия автомобил, имащи намалена работоспособност.
От посочения в запитването конкретен случай е видно, че собственикът на автомобила не е лице с намалена работоспособност и дори да се приеме, че са налице останалите условия, отнасящи се до обема на двигателя и мощността на автомобила, то липсата на условието, касаещо данъчнозадълженото лице, възпрепятства ползването на това облекчение.
По силата на ал. 2 на чл. 60 от Конституцията на Р България, данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. От този текст следва също, че данъчни задължения не могат да се извличат по тълкувателен път, данъчните закони не могат да се тълкуват стеснително, разширително или да се прилагат по аналогия (Тълкувателно решение на ВАС № 3 от 06.06.2008 г.). В тази връзка недопустимо е нормите на данъчното законодателство, уреждащи данъчни облекчения, каквото безспорно е освобождаването от данък върху превозните средства, да бъдат тълкувани и прилагани разширително, в който смисъл е и съществуващата съдебна практика.
В "МДТ" при Община С. е постъпило запитване от данъчно задължено лице - баща на дете с ТЕЛК 100% с чужда помощ, относно възможността да ползва данъчно облекчение по чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ за лекия си автомобил, който се използва за транспортиране на детето при медицинските му нужди.
Въпрос: Може ли бащата да ползва облекчение по чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ за лекия си автомобил, използван за транспортиране на детето с ТЕЛК 100% с чужда помощ?
При така поставения принципен въпрос и с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ бр. 117/1997 г., посл. изм. ДВ бр. 16/23.02.2021 г.) е изложено следното:
На основание чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България.
Съгласно чл. 53 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците на превозните средства. От това следва, че данъчно задължени лица за данък върху превозните средства са техните собственици.
По силата на чл. 54, ал. 6 от ЗМДТ собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение с подаване на данъчната декларация по ал. 4 или с подаване на нова данъчна декларация.
Относно ползването на данъчни облекчения по този закон, в чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ е предвидено, че от данък върху превозните средства се освобождава лекият автомобил - собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117.64 kW.
Освобождаването от данък настъпва при кумулативно наличие на всички изисквани от закона условия, свързани както с данъчнозадълженото лице, така и с облагаемия обект, включително относно обема на двигателя и мощността на автомобила.
За ползване на предвидената преференция е необходимо представяне на документ, удостоверяващ степента на намалена работоспособност на задълженото лице, а именно решение на ТЕЛК или НЕЛК.
От това следва, че в конкретната разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ законодателят е приел, че право на ползване на това облекчение имат само лицата, които са собственици или съсобственици на лекия автомобил и имат намалена работоспособност.
В разглеждания конкретен случай, посочен в запитването, собственикът на автомобила не е лице с намалена работоспособност. Дори да се приеме, че са налице останалите условия, свързани с обема на двигателя и мощността на автомобила, липсата на условието, касаещо данъчнозадълженото лице (намалена работоспособност на собственика), възпрепятства ползването на това облекчение.
Съгласно чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. От този текст следва също, че данъчни задължения не могат да се извличат по тълкувателен път, а данъчните закони не могат да се тълкуват стеснително, разширително или да се прилагат по аналогия, съгласно Тълкувателно решение на ВАС № 3 от 06.06.2008 г.
В тази връзка е недопустимо нормите на данъчното законодателство, уреждащи данъчни облекчения, каквото безспорно е освобождаването от данък върху превозните средства, да бъдат тълкувани и прилагани разширително, като в този смисъл е и съществуващата съдебна практика.
Извод: Бащата - собственик на лекия автомобил, който не е лице с намалена работоспособност, не може да ползва данъчното облекчение по чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ за този автомобил, независимо че той се използва за транспортиране на детето с ТЕЛК 100% с чужда помощ.
