НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № 26-Т-166
Дата: 12.03.2016 год.
ЗДДФЛ, чл. 37
По повод Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от Дирекция ОДОП - гр. ,,,,, в Централно управление на Националната агенция за приходите, заведено с вх. № 26-Т-166#2/04.05.2015 г., Ви уведомявам за следното:
Според фактическата обстановка, описана в запитването Ви, дружество "..." АД, в изпълнение на сключен договор за уреждане на спорове, следва да изплати сума, представляваща обезщетение за неизпълнен договор, на израелския гражданин. Посочили сте, че получателят на сумата е чуждестранно лице по смисъла на ЗДДФЛ. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Подлежи ли на облагане по смисъла на чл. 37 и сл. от ЗДДФЛ доходът, получен на основание приложения към запитването договор?
2. В случай, че доходът е облагаем - какъв е размерът на дължимия данък съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ?
3. Приложима ли е за конкретния случай СИДДО между Република България и Държавата Израел?
Предвид описаната фактическа ситуация и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по поставените въпроси:
По въпроси 1 и 2:
Предвид разпоредбата на чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Следователно, дефинирането на дохода като такъв от източник в България или от чужбина има определящо значение за задълженията на лицето в конкретния случай. Според изложеното в запитването и приложения към него договор за уреждане на спорове, дружеството се задължава да изплати на чуждестранното физическо лице сума, представляваща обезщетение за неизпълнен договор.
На основание чл. 8, ал. 6, т. 1, от ЗДДФЛ, като доход от източник в Република България се третират неустойки и обезщетения, реализирани вместо или заедно с друг доход от източник в Република България, начислени/изплатени от местни лица, каквото в случая е представляваното от Вас търговско дружество. Следователно, данъчното третиране на обезщетението в конкретния случай до голяма степен зависи от данъчното третиране на дохода, вместо който се изплаща. Според изложената фактическа ситуация, въпросната сума ще се изплати по повод договор, сключен между дружеството и чуждестранното физическо лице на 3 декември 2006 г. Този договор не е приложен към запитването Ви, но от записаното в договора за уреждане на спорове може да се направи извод, че същият е свързан с доход от акции на българското дружество ... ООД. Доходите от акции, издадени от местни юридически лица, както и от сделки с тях, се считат за доходи от източник в България, на основание чл. 8, ал. 8 от ЗДДФЛ. Следователно, сумата, с която ще се обезщети чуждестранното физическо лице, също би следвало да се третира като доход от източник в България.
На основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, обезщетенията за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица се облагат с окончателен данък. Окончателният данък е в размер на 10 на сто и се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи (чл. 37, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ). В съответствие с разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ, окончателният данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването му от предприятието. В същия срок дължимият данък се декларира от предприятието - платец на дохода в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001).
По въпрос 3:
Между България и Израел има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите (СИДДО), ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 12 септември 2001 г., обнародвана в ДВ, бр. 6 от 21 Януари 2003 г., в сила от 31 декември 2002 г.
Спогодбата се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи се държави по отношение на посочените данъци в чл. 2 от спогодбата. Във връзка с горното, СИДДО между България и Израел би могла да намери приложение във всички случаи, когато съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане или Закона за данъците върху доходите на физическите лица местно лице за данъчни цели на Израел подлежи на облагане в България, включително и при последващо преквалифициране на вида на реализираните от лицето доходи.
Правилата за прилагане на СИДДО са уредени в глава ХVI, раздел III, чл. 135 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 136 от ДОПК чуждестранното лице следва да удостовери, че: 1. е местно лице на Израел по смисъла на съответната СИДДО (чрез представяне на удостоверение за местно лице, издадено от компетентния за това орган в чуждата държава); 2. е притежател на дохода от източник в Република България; 3. не притежава място на стопанска дейност на територията на Република България, с която съответният доход е ефективно свързан; и 4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на конкретната СИДДО, ако такива изисквания съществуват. Платецът на дохода е солидарно отговорен за неудържаните и невнесени данъци на основание чл. 18 от ДОПК.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП
Според изложената фактическа обстановка дружество "..." АД, в изпълнение на сключен договор за уреждане на спорове, следва да изплати сума, представляваща обезщетение за неизпълнен договор, на израелски гражданин. Посочено е, че получателят на сумата е чуждестранно лице по смисъла на ЗДДФЛ.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Подлежи ли на облагане по смисъла на чл. 37 и сл. от ЗДДФЛ доходът, получен на основание приложения към запитването договор?
Въпрос 2: В случай, че доходът е облагаем - какъв е размерът на дължимия данък съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ?
Въпрос 3: Приложима ли е за конкретния случай СИДДО между Република България и Държавата Израел?
По въпроси 1 и 2
Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Определянето дали доходът е от източник в България или от чужбина е решаващо за данъчните задължения на лицето в конкретния случай.
Според изложеното в запитването и приложения договор за уреждане на спорове, дружеството се задължава да изплати на чуждестранното физическо лице сума, представляваща обезщетение за неизпълнен договор.
На основание чл. 8, ал. 6, т. 1 от ЗДДФЛ като доход от източник в Република България се третират неустойки и обезщетения, реализирани вместо или заедно с друг доход от източник в Република България, начислени/изплатени от местни лица, каквото е представляваното от запитващия търговско дружество. Поради това данъчното третиране на обезщетението зависи в значителна степен от данъчното третиране на дохода, вместо който се изплаща.
Според фактическата обстановка сумата ще се изплати по повод договор, сключен между дружеството и чуждестранното физическо лице на 3 декември 2006 г. Този договор не е приложен към запитването, но от съдържанието на договора за уреждане на спорове може да се направи извод, че е свързан с доход от акции на българското дружество "... " ООД.
Съгласно чл. 8, ал. 8 от ЗДДФЛ доходите от акции, издадени от местни юридически лица, както и от сделки с тях, се считат за доходи от източник в България. Следователно сумата, с която ще се обезщети чуждестранното физическо лице, също следва да се третира като доход от източник в България.
На основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ обезщетенията за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък.
Съгласно чл. 37, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер на 10 на сто и се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи.
Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването му от предприятието. В същия срок дължимият данък се декларира от предприятието - платец на дохода в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001).
Извод: Доходът, представляващ обезщетение за неизпълнен договор, изплащан от местно дружество на израелски гражданин, се третира като доход от източник в България и подлежи на облагане с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ в размер на 10% върху брутната сума, като данъкът се удържа, внася и декларира от платеца на дохода по реда на чл. 65, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
По въпрос 3
Между България и Израел е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите (СИДДО), ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 12 септември 2001 г., обнародвана в ДВ, бр. 6 от 21 януари 2003 г., в сила от 31 декември 2002 г.
Спогодбата се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи се държави, по отношение на посочените в чл. 2 от спогодбата данъци.
В тази връзка СИДДО между България и Израел може да намери приложение във всички случаи, когато съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане или Закона за данъците върху доходите на физическите лица местно лице за данъчни цели на Израел подлежи на облагане в България, включително и при последващо преквалифициране на вида на реализираните от лицето доходи.
Правилата за прилагане на СИДДО са уредени в глава ХVI, раздел III, чл. 135 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Съгласно чл. 136 от ДОПК чуждестранното лице следва да удостовери, че:
- 1. е местно лице на Израел по смисъла на съответната СИДДО (чрез представяне на удостоверение за местно лице, издадено от компетентния за това орган в чуждата държава);
- 2. е притежател на дохода от източник в Република България;
- 3. не притежава място на стопанска дейност на територията на Република България, с което съответният доход е ефективно свързан; и
- 4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на конкретната СИДДО, ако такива изисквания съществуват.
На основание чл. 18 от ДОПК платецът на дохода е солидарно отговорен за неудържаните и невнесени данъци.
Извод: СИДДО между Република България и Държавата Израел е приложима, когато израелското лице е местно лице по смисъла на спогодбата и подлежи на облагане в България, при спазване на изискванията на чл. 135 и сл. и чл. 136 от ДОПК, като платецът на дохода носи солидарна отговорност за неудържан и невнесен данък по чл. 18 от ДОПК.
