Изх. № М-26-Е-246
Дата: 01.02.2019 год.
ЗКПО,чл. 10
OТНОСНО: счетоводно отчитане и данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО)на разходи за управленски услуги
Във Ваше запитване, прието с вх.№ М-26-Е-246/07.11.2018 г, е изложена следната фактическа обстановка:
Българското дружество "ЕС АЙ ......." ЕООД е начислявало в полза на свързано лице възнаграждения за управленски услуги за 2016 г. и 2017 г. Те са оказани от холандското дружество SIG .... - компанията майка на "ЕС АЙ ......" ЕООД. Съгласно политиката на трансферно ценообразуване на групата възнагражденията се фактурират на всяко тримесечие на базата на бюджетни прогнози, като фактурите се отразяват текущо като разход в съответната година. След годишното приключване във всички компании в групата SIG..... издава окончателна фактура или кредитно известие в зависимост от окончателната стойност на услугите. За 2016 г. и 2017 г. окончателната стойност на възнаграждението за управленските услуги надвишава текущо фактурираните възнаграждения на база бюджет. В резултат на това през 2018 г. SIG.......... издава към "ЕС АЙ..........." ЕООД две фактури за оказаните услуги през 2016 г. и 2017 г., отразяващи окончателния размер на възнаграждението.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е зададен следният въпрос:
Ще бъдат ли признати за данъчни цели счетоводните разходи, отчетени през 2018 г. въз основа на издадените през същата година фактури, отразяващи окончателния размер на възнаграждението за 2016 г. и 2017 г.?
С оглед изложената фактическа обстановка, въпроса и приложимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Видно от приложената политика на трансферно ценообразуване на групата, SIG ....... прилага метода на транзакционната нетна печалба по отношение на оказваните услуги. Съгласно направения анализ този метод е най-подходящ в конкретната ситуация според преценката на участващите в сделките свързани лица и трансферната политика на групата. При прилагането на метода на транзакционната нетна печалба SIG ........... обединява всички свои разходи (формира се подходяща разходна база), които са пряко или косвено свързани с оказаните услуги, и ги фактурира на своите свързани лица - ползватели на услугите, вкл. "ЕС АЙ ........." ЕООД, с надбавка. Надбавката е определена на 5% или 8% в зависимост от това дали се разпределят услуги с ниска или висока добавена стойност. В действителност този подход, предвид теорията и практиката в областта на трансферното ценообразуване, е широко възприет от многонационалните групи предприятия в случаите, в които се ценообразуват услуги с такъв характер.
При метода на транзакционната нетна печалба, в зависимост от фактите и обстоятелствата на случая, в разходната база могат да бъдат използвани фактическите разходи, както и стандартните или бюджетните разходи. Всеки от тези подходи има своите особености. Използването на фактическите разходи може да предизвика проблем, тъй като дружеството, което оказва услугите, може да не е мотивирано да следи внимателно разходите си и да се стреми към оптимизацията им, знаейки че всеки разход ще му бъде възстановен с надбавка от друго лице от групата. Използването на бюджетни разходи може също да породи множество проблеми, когато са налице големи различия между фактическите и бюджетните разходи. Малко вероятно е независими лица да фиксират цени на базата на бюджетни разходи без да се договорят кои фактори ще бъдат взети предвид при определянето на бюджета, без да се отчете как бюджетните разходи са се отнасяли към фактическите разходи в минали години и без да се обърне внимание на въпроса как да бъдат третирани непредвидените обстоятелства.
Съгласно представената в запитването информация SIG........ определя текущо цената на услугите си на база бюджет, като в последствие издава окончателна фактура според окончателния размер на фактически извършените разходи. Това дали SIG....... правилно е формирало разходната си база няма как да бъде определено на базата на предоставената в запитването информация, което не е и предмет на разглеждане и в настоящото становище. Причините за отклонението на фактическите разходи от бюджетните също могат да бъдат различни, но това отново няма как да бъде изследвано в момента. Това, което следва да се има предвид, е че такива практики са широко прилагани при ценообразуването на сделки със стоки или услуги между свързани лица и те не се отхвърлят автоматично от правилата за трансферно ценообразуване. Предмет на детайлен анализ в евентуално контролно производство е да се установи дали разходната база е формирана по подходящ начин и какви фактори водят до разминаването, когато то е по-значително, между бюджетните и фактически извършените разходи.
Поставеният от Вас конкретен въпрос се свежда това дали счетоводните разходи по двете приложени фактури ще бъдат признати за данъчни цели за 2018 г. С оглед на това е необходимо да се посочи, че данъчното третиране по реда на ЗКПО е пряко свързано с прилагане на счетоводното законодателство и тъй като по отношение на поставения въпрос данъчният закон не предвижда третиране, различно от счетоводното, както и с оглед регламентираното с чл. 22, т. 8 от Устройствения правилник на Министерството на финансите правомощие на дирекция "Данъчна политика" да изготвя становища по прилагане на счетоводното законодателство, запитването Ви е препратено до посочената дирекция за отговор по компетентност.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА нап:
(АЛександър ГЕОРГИЕВ)
В запитване, постъпило в НАП на 07.11.2018 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Българското дружество "ЕС АЙ ......." ЕООД е начислявало в полза на свързано лице възнаграждения за управленски услуги за 2016 г. и 2017 г. Услугите са оказани от холандското дружество SIG ...., което е компания майка на "ЕС АЙ ......" ЕООД.
Съгласно политиката на трансферно ценообразуване на групата възнагражденията се фактурират на всяко тримесечие на базата на бюджетни прогнози, като фактурите се отразяват текущо като разход в съответната година. След годишното приключване, във всички компании в групата SIG..... издава окончателна фактура или кредитно известие в зависимост от окончателната стойност на услугите.
За 2016 г. и 2017 г. окончателната стойност на възнаграждението за управленските услуги надвишава текущо фактурираните възнаграждения на база бюджет. В резултат на това през 2018 г. SIG.......... издава към "ЕС АЙ..........." ЕООД две фактури за оказаните услуги през 2016 г. и 2017 г., които отразяват окончателния размер на възнаграждението.
Въпрос: Ще бъдат ли признати за данъчни цели счетоводните разходи, отчетени през 2018 г. въз основа на издадените през същата година фактури, отразяващи окончателния размер на възнаграждението за 2016 г. и 2017 г.?
С оглед изложената фактическа обстановка, въпроса и приложимата нормативна уредба, е изложено следното становище:
От приложената политика на трансферно ценообразуване на групата е видно, че SIG ....... прилага метода на транзакционната нетна печалба по отношение на оказваните услуги. Съгласно направения анализ този метод е определен като най-подходящ в конкретната ситуация според преценката на участващите в сделките свързани лица и трансферната политика на групата.
При прилагането на метода на транзакционната нетна печалба SIG ........... обединява всички свои разходи (формира се подходяща разходна база), които са пряко или косвено свързани с оказаните услуги, и ги фактурира на своите свързани лица - ползватели на услугите, включително "ЕС АЙ ........." ЕООД, с надбавка. Надбавката е определена на 5% или 8% в зависимост от това дали се разпределят услуги с ниска или висока добавена стойност.
Посочва се, че този подход, предвид теорията и практиката в областта на трансферното ценообразуване, е широко възприет от многонационалните групи предприятия в случаите, в които се ценообразуват услуги с такъв характер.
При метода на транзакционната нетна печалба, в зависимост от фактите и обстоятелствата на случая, в разходната база могат да бъдат използвани фактическите разходи, както и стандартните или бюджетните разходи. Всеки от тези подходи има своите особености.
Използването на фактическите разходи може да предизвика проблем, тъй като дружеството, което оказва услугите, може да не е мотивирано да следи внимателно разходите си и да се стреми към оптимизацията им, знаейки, че всеки разход ще му бъде възстановен с надбавка от друго лице от групата.
Използването на бюджетни разходи може също да породи множество проблеми, когато са налице големи различия между фактическите и бюджетните разходи. Малко вероятно е независими лица да фиксират цени на базата на бюджетни разходи, без да се договорят кои фактори ще бъдат взети предвид при определянето на бюджета, без да се отчете как бюджетните разходи са се отнасяли към фактическите разходи в минали години и без да се обърне внимание на въпроса как да бъдат третирани непредвидените обстоятелства.
Съгласно представената в запитването информация SIG........ определя текущо цената на услугите си на база бюджет, като впоследствие издава окончателна фактура според окончателния размер на фактически извършените разходи.
Посочва се, че дали SIG....... правилно е формирало разходната си база не може да бъде определено на базата на предоставената в запитването информация и това не е предмет на разглеждане в настоящото становище. Причините за отклонението на фактическите разходи от бюджетните също могат да бъдат различни, но това отново не може да бъде изследвано в момента.
Отбелязва се, че такива практики са широко прилагани при ценообразуването на сделки със стоки или услуги между свързани лица и те не се отхвърлят автоматично от правилата за трансферно ценообразуване. Предмет на детайлен анализ в евентуално контролно производство е да се установи дали разходната база е формирана по подходящ начин и какви фактори водят до разминаването, когато то е по-значително, между бюджетните и фактически извършените разходи.
Поставеният конкретен въпрос се свежда до това дали счетоводните разходи по двете приложени фактури ще бъдат признати за данъчни цели за 2018 г.
В тази връзка се посочва, че данъчното третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане е пряко свързано с прилагане на счетоводното законодателство и че по отношение на поставения въпрос данъчният закон не предвижда третиране, различно от счетоводното. С оглед и на регламентираното с чл. 22, т. 8 от Устройствения правилник на Министерството на финансите правомощие на дирекция "Данъчна политика" да изготвя становища по прилагане на счетоводното законодателство, запитването е препратено до посочената дирекция за отговор по компетентност.
Извод: НАП не дава самостоятелен отговор по същество на въпроса за признаване на разходите за данъчни цели, а приема, че данъчното третиране следва счетоводното и препраща запитването до дирекция "Данъчна политика" при Министерството на финансите, компетентна по прилагане на счетоводното законодателство.
