№68/12.02.2019г.
ЗДДС; чл.82, ал.2, т.3
ЗДДС; чл.3, ал.1
ОТНОСНО: приложение на ЗДДС при получени услуги от данъчно задължени лица, установени в Европейския съюз (ЕС), без валиден ДДС номер
В дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията с вх.№ ........г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
"АБВ" ЕООД е регистрирано по ЗДДС. Дейността на дружеството е свързана с разработка и поддръжка на специализиран онлайн софтуер (платформа), чрез който компании от строителната индустрия осъществяват връзки едни с други.
За разработването и поддръжката на своята платформа дружеството разполага със собствен екип от специалисти, но използва и услугите на външни ИТ компании и специалисти от цял свят, за което получава фактури.
За получените услуги от данъчно задължени лица, установени в ЕС и с валиден ДДС номер, както и от данъчно задължени лица, установени в трети страни, дружеството начислява ДДС по реда на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС и издава протоколи по реда на чл.117 от ЗДДС. За начисления данък дружеството упражнява пълен данъчен кредит, тъй като въпросните доставки са свързани с основната му дейност.
Въпросите, които поставяте са:
1.Как дружеството трябва да третира фактурите за получени услуги от данъчно задължени лица, установени в ЕС, които нямат валиден ДДС номер?
2.В случай, че дружеството е задължено да си самоначисли ДДС по тези доставки има ли право на данъчен кредит, след като услугата е свързана с основната дейност на дружеството?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), изразявам следното принципно становище:
Според общото правило на чл.196 от Директива 2006/112/ЕО при доставки на услуги между данъчно задължени лица, установени в различни държави членки, данъкът е изискуем от лицето, на което се предоставят услугите.
Съгласно чл. 9, пар.1от Директива 2006/112/ЕО "Данъчнозадължено лице" означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.
Според чл.3, ал.1 от ЗДДС "Данъчнозадължено лице" е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност без значение от целите и резултатите от нея.
Следователно, за да е данъчно задължено лице, както Директива 2006/112/ЕО така и ЗДДС изискват единствено лицето да извършва независима икономическа дейност. Няма изискване за данъчно задължено лице, установено в ЕС да се счита само лице, което е регистрирано за целите на ЗДДС.
Подобно изискване е разписано в чл.18, пар.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година и се отнася до доказване качеството на получателите на услуги и не се прилага за доставчиците на услуги.
Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато доставчикът - данъчно задължено лице е установен извън територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията и страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя- регистрирано за целите на ДДС лице.
Следователно за да е дължим ДДС от получателя на услуги- данъчно задължено лице, е необходимо да са изпълнени едновременно визираните условия:
- Доставчикът да е данъчно задължено лице;
- Доставчикът да е установен извън територията на страната;
- Доставката да е с място на изпълнение на територията на страната;
- Доставката да е облагаема на основание чл.12 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, за дружеството възниква задължение за начисляване на ДДС по реда на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато получи услуга по облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната от доставчик- данъчно задължено лице, който е установен на територията на ЕС, независимо от това дали същият е идентифициран с ДДС номер.
Отделно от горното считаме, че доставчиците на услуги, установени на територията на ЕС следва задължително да са идентифицирани с ДДС номера за целите на предоставените услуги и това произтича от изискването на чл.214 от Директивата за ДДС, съгласно който държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяко данъчнозадължено лице, установено на съответната им територия, което предоставя услуги на територията на друга държава-членка, за които ДДС се дължи единствено от получателя съгласно член 196 е идентифицирано чрез индивидуален номер.
В дирекция ОДОП е постъпило писмено запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
"АБВ" ЕООД е регистрирано по ЗДДС. Дружеството разработва и поддържа специализиран онлайн софтуер (платформа), чрез който компании от строителната индустрия осъществяват връзки помежду си. За разработването и поддръжката на платформата дружеството разполага със собствен екип от специалисти, но използва и услуги на външни ИТ компании и специалисти от цял свят, за които получава фактури.
За получените услуги от данъчно задължени лица, установени в ЕС и с валиден ДДС номер, както и от данъчно задължени лица, установени в трети страни, дружеството начислява ДДС по реда на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС и издава протоколи по чл.117 от ЗДДС. За начисления данък дружеството упражнява пълен данъчен кредит, тъй като тези доставки са свързани с основната му дейност.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как дружеството трябва да третира фактурите за получени услуги от данъчно задължени лица, установени в ЕС, които нямат валиден ДДС номер?
Въпрос 2: В случай, че дружеството е задължено да си самоначисли ДДС по тези доставки, има ли право на данъчен кредит, след като услугата е свързана с основната дейност на дружеството?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) се изразява следното принципно становище:
Според общото правило на чл.196 от Директива 2006/112/ЕО при доставки на услуги между данъчно задължени лица, установени в различни държави членки, данъкът е изискуем от лицето, на което се предоставят услугите.
Съгласно чл. 9, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО "Данъчнозадължено лице" означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС "Данъчнозадължено лице" е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност без значение от целите и резултатите от нея.
От това следва, че за да е данъчно задължено лице, както Директива 2006/112/ЕО, така и ЗДДС изискват единствено лицето да извършва независима икономическа дейност. Няма изискване данъчно задължено лице, установено в ЕС, да се счита само лице, което е регистрирано за целите на ДДС.
Подобно изискване е разписано в чл.18, пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година и се отнася до доказване качеството на получателите на услуги и не се прилага за доставчиците на услуги.
Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато доставчикът - данъчно задължено лице е установен извън територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя - регистрирано за целите на ДДС лице.
Следователно, за да е дължим ДДС от получателя на услуги - данъчно задължено лице, е необходимо едновременно да са изпълнени следните условия:
- доставчикът да е данъчно задължено лице;
- доставчикът да е установен извън територията на страната;
- доставката да е с място на изпълнение на територията на страната;
- доставката да е облагаема на основание чл.12 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, за дружеството възниква задължение за начисляване на ДДС по реда на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато получи услуга по облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната от доставчик - данъчно задължено лице, установен на територията на ЕС, независимо от това дали същият е идентифициран с ДДС номер.
Отделно от горното се приема, че доставчиците на услуги, установени на територията на ЕС, следва задължително да са идентифицирани с ДДС номер за целите на предоставените услуги. Това произтича от изискването на чл.214 от Директивата за ДДС, съгласно който държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяко данъчнозадължено лице, установено на съответната им територия, което предоставя услуги на територията на друга държава членка, за които ДДС се дължи единствено от получателя съгласно чл.196, е идентифицирано чрез индивидуален номер.
Извод: За получени услуги от данъчно задължени лица, установени в ЕС, по облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, "АБВ" ЕООД дължи ДДС по реда на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС и следва да го самоначисли, независимо дали доставчикът има валиден ДДС номер. При изпълнение на общите условия на ЗДДС за приспадане на данъчен кредит, дружеството има право на данъчен кредит за този данък, доколкото услугите са свързани с основната му дейност.
