НАП: Данъчно облекчение за основно жилище и прилагане на чл. 25, ал. 3 ЗМДТ

В писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите на 03.02.2020 г., се иска разяснение по прилагане на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) в следните хипотези:

1. Лице е декларирало през 1998 г. собственост върху недвижим имот - жилище, като основно жилище. Върху имота е учредено право на ползване на друго лице, като данъчно задължено лице в партидата е ползвателят. През 2017 г. лицето придобива друг имот - жилище, което декларира като основно.

2. Лице е декларирало през 2001 г. недвижим имот - жилище, посочено като основно жилище. Сградата, в която се намира жилището, е културна ценност и съгласно чл. 24 ЗМДТ лицето е освободено от данък върху недвижимите имоти. През 2001 г. лицето е декларирало и друг имот - жилище, също като основно жилище, за което ползва данъчно облекчение съгласно чл. 25, ал. 1 ЗМДТ.

3. Лице е декларирало през 1998 г. недвижим имот - къща, отбелязана като основно жилище. През 2007 г. лицето прехвърля собствеността върху част от сградата в имота, като си запазва правото на ползване и остава данъчно задължено лице в новата партида.

4. Лице е декларирало през 1998 г. идеални части от право на собственост върху недвижим имот - жилище, декларирано като основно жилище. През 2018 г. лицето придобива още идеални части от същия имот, които също декларира като основно жилище.

5. Лице е декларирало през 2000 г. недвижим имот - жилище, представляващо етаж от къща, като основно жилище. През 2007 г. лицето придобива още един етаж от същия имот - къща, който също декларира като основно жилище в отделна партида.

Във връзка с горните хипотези се иска разяснение относно:

Въпрос: Налице ли е право на ползване на данъчно облекчение за основно жилище по чл. 25, ал. 1 ЗМДТ?

Въпрос: От кой момент следва да се начисли данък върху недвижимите имоти?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и при съобразяване на относимата нормативна уредба се изразява следното становище:

По първи въпрос

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗМДТ за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

За жилището, придобито през 1998 г., собственикът не е данъчно задължено лице, тъй като върху него е учредено право на ползване на друго лице. Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗМДТ при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

Облекчение за основно жилище може да ползва само данъчно задължено лице. В разглежданата хипотеза за първото жилище собственикът не може да ползва преференция.

Независимо че са декларирани повече от едно основно жилище, се приема за допустимо лицето да се възползва от правото на данъчно облекчение по чл. 25, ал. 1 ЗМДТ за втория придобит недвижим имот.

В случая чл. 25, ал. 3 ЗМДТ не намира приложение, тъй като лицето не е имало основание и реално не е ползвало облекчение за две жилища.

Извод: Собственикът не може да ползва облекчение за първото жилище, тъй като не е данъчно задължено лице за него, но може да ползва облекчение по чл. 25, ал. 1 ЗМДТ за втория имот, като чл. 25, ал. 3 ЗМДТ не се прилага.

По втори въпрос

Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 11а ЗМДТ се освобождават от данък сградите - културни ценности, когато не се използват със стопанска цел.

Като културна ценност сградата се освобождава изцяло от данък върху недвижимите имоти на основание цитираната разпоредба.

Правото на ползване на данъчно облекчение по чл. 25, ал. 1 ЗМДТ няма отношение към жилището в сградата - културна ценност, поради което се приема, че е налице основание лицето да ползва данъчно облекчение за второто декларирано жилище.

Извод: Жилището в сградата - културна ценност е изцяло освободено от данък по чл. 24, ал. 1, т. 11а ЗМДТ, а за второто жилище лицето може да ползва облекчение по чл. 25, ал. 1 ЗМДТ.

По трети въпрос

От изложената фактическа обстановка не става ясно дали имотът - къща е еднофамилен или многофамилен, дали е прехвърлен етаж от къща, който представлява обособен обект, самостоятелно жилище (с отделен вход или самостоятелен достъп), или са прехвърлени идеални части от правото на собственост върху къща.

Приема се, че във втория случай - когато са прехвърлени идеални части от правото на собственост върху къща - е допустимо признаването на право на ползване на данъчно облекчение по чл. 25, ал. 1 ЗМДТ по двете партиди, тъй като се отнасят за части от един и същ имот.

Извод: Ако е прехвърлена част от къщата под формата на идеални части, е допустимо облекчението по чл. 25, ал. 1 ЗМДТ да се прилага и по двете партиди като части от един и същ имот.

По четвърти въпрос

В съответствие с отговора на трети въпрос се приема, че е допустимо признаване на право на ползване на данъчно облекчение по чл. 25, ал. 1 ЗМДТ и в тази хипотеза.

Лицето е придобило още идеални части от същия имот - жилище и има право да ползва облекчение за целия имот.

Извод: При придобиване на допълнителни идеални части от същото жилище лицето може да ползва облекчение по чл. 25, ал. 1 ЗМДТ за целия имот.

По пети въпрос

За разлика от отговора на трети въпрос, в тази хипотеза е посочено, че лицето придобива собственост върху отделен етаж от къща, под нов партиден номер.

Въпреки това отново не става ясно дали къщата е еднофамилна или многофамилна, т.е. дали етажът от къща представлява самостоятелен обособен обект - жилище.

В случай че етажът представлява самостоятелен обособен обект - жилище, на основание чл. 25, ал. 3 ЗМДТ данък се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища, от началото на 2019 г.

В случай че етажите от къща не са самостоятелни обекти, тогава биха били налице основания за ползване на данъчно облекчение по чл. 25, ал. 1 ЗМДТ.

Извод: Ако двата етажа са самостоятелни жилища, за периода от началото на 2019 г., през който са декларирани едновременно като основни, данъкът се дължи в пълен размер по чл. 25, ал. 3 ЗМДТ; ако не са самостоятелни обекти, може да се ползва облекчение по чл. 25, ал. 1 ЗМДТ.